Останалият свят не вижда в нас либерални демокрации, а олигархии, които презират своите бедни, смята френският историк Еманюел Тод. Преди всичко се усеща възраждащ се колониален темперамент. Жестоката истина е, че останалият свят не ни харесва. Ако трябва да избира между Запада и руснаците, има риск да избере руснаците, подчератава Тод в своя статия във френското сп. "Мариан". Според антрополозите, посочва авторът, 75% от населението на света е отдадено на семейните ценности. „Нашият ултраиндивидуализъм, феминизъм и ЛГБТ не се харесват на останалия свят“, подчертава​ авторът.​​​​

"Ако ме попитат кое понятие характеризира най-добре днешния Запад, без колебание ще отговоря: "фалшивото съзнание". Вече не знаем какви сме ние, какви са другите и какво мислят за нас. Позволихме нашата индустрия и работническа класа да бъдат унищожени. Неравенствата се увеличават, а стандартът на живот спада. В САЩ продължителността на живота на бедните намалява. Силата на финансовия капитал там превърна политическата система в играчка на богатите. Навсякъде на Запад новата образователна стратификация създава отделни светове за висшистите и за полугражданите със средно образование. Въпреки че икономическите и културни трансформации позволиха на демократичните институции да продължат да съществуват, те разрушиха нравите", пише Еманюел Тод.

"Жестоката е, че останалият свят не ни харесва", отбелязва историкът, имайки предвид "фалшивото съзнание" на Запада. "Ако трябва да избира между Запада и руснаците, има риск светът да избере руснаците“, посочва историкът, който предрече разпадането на СССР в средата на 70-те години и рухването на "американския ред" в началото на този век.

„Западните демокрации се преродиха“, смята авторът. „Ако нямаше „фалшиво съзнание“, западната нация щеше да се смята за либерална олигархия, а не за либерална демокрация, но ние все още вярваме, че сме либерали и демократи и продължаваме да отстояваме нашето превъзходство и универсалността на нашите ценности“, посочва Еманюел Тод. "В името на тези ценности, ние се борим с Русия, за да помогнем на Украйна да запази своята независимост и територия, добавя френският историк.

Добавяйки амнезия към „фалшивото съзнание“, смята Тод, Западът избра икономически санкции пред изпращането на войници, забравяйки, че санкциите в никакъв случай не са инструмент за война с ниска интензивност. „Санкциите са класически инструмент за тотална война“, отбелязва авторът, цитиран от ТАСС. Санкциите имат за цел "дестабилизиране на обществото на врага и унищожаване на неговия режим, като се започне със смъртта на стари хора и деца". „Искахме да унищожим руската икономика“ и да постигнем смяна на властта в Русия, отбелязва Тод. „При тези условия не принудихме ли сами руснаците да отговорят с икономическа ескалация, лишавайки ни от газ, за ​​да дестабилизират нашите общества и режими?", пита авторът.

Според Еманюел Тод налагането на санкции е стъпка към "планетарна война". Мерките, предназначени да задушат врага, трябва да доведат до изчезването на „неутралните“ и тази логика кара Запада да изисква участието на други народи в санкциите срещу Русия. „Нашият собствен преувеличен възглед за самите нас предполага оправдание за този ултиматум", посочва той. „Но нека приемем за момент, като интелектуално преживяване, съществуването на „останалия свят". Как ни вижда той?".

Според антрополозите, продължава Тод, 75% от населението на света е отдадено на семейните ценности. „Нашият ултраиндивидуализъм, феминизъм и ЛГБТ не се харесват на останалия свят“, продължава авторът.

Що се отнася до западните обвинения в „колониализъм“ срещу Русия, Тод препоръчва „да се обърнем към историята“. Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Германия, Япония, припомня той, бяха "жестоки колонизатори на тези страни, от които днес се изисква послушание". Съединените щати, дълго време изпълняващи ролята на "жандарми" на Латинска Америка, постепенно превърнаха колониалната власт в доминираща глобализация, диктувайки правила и наказания в опит да поддържат контрол над планетата чрез финансови инструменти, интернет и военните. „Но готова ли е Индия отново да се поклони на краля на Великобритания? Желае ли Западна Африка да се подчини на Франция, Индонезия на Холандия, Латинска Америка и арабските страни на Съединените щати, Китай на европейците и японците?“, пита Еманюел Тод.

Според него останалият свят „не вярва на Запада, не се кълне в неговите антропологически и политически ценности, вижда в него не либерални демокрации, а олигархии, презиращи бедните, и отново усеща завръщащия се колониален темперамент“.