На 17 февруари 2019 да почерпят

Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Областният управител на Пловдив Здравко Димитров информира премиера Борисов за ситуацията около инцидента с влак

Неонацистка заплаха събра стотици на контра на “Луковмарш“ (СНИМКИ)

Турция задържа 33-ма мигранти при опит да преминат в България

Срути се част от сграда на университета в Санкт Петербург

Майкъл Пенс и Ангела Меркел обсъдиха газопровода „Северен поток 2“

Фружин – българският цар в изгнание Той е син на Иван Шишман, най-вероятно от извънбрачна връзка

Заедно с Константин вдига първото въстание след падането ни под османска власт

Името на Фружин, синът на цар Иван Шишман (1371-1395), не е съвсем непознато. Помним го още от училище с т. нар. въстание на Константин и Фружин, приемано за първото след падането на България под османска власт. С напусналия ни без време проф. Иван Тютюнджиев се постарахме да внесем яснота около края на средновековна България, като отделихме място и на Фружин. В тази посока работи и проф. Николай Овчаров, който през 2013 г. осъществи кратко, но много важно теренно проучване във Фружиновата „столица в изгнание“ – градчето Липова в Банат, дн. Румъния. Тогавашният депутат на българската общност в румънския парламент, покойният Николай Миркович прие присърце идеята на проф. Овчаров за археологически разкопки, която, уви, остана да чака своята реализация. Интересни наблюдения за личността на Фружин предложи и доц. Петър Николов-Зиков. Не на последно място, музикантите от групата „Исихия“ създадоха прекрасна песен за „цар Фружин“, която е добре да звучи в родния ефир, а не само в YouTube (до сега има 121 293 гледания)…

Фружин е син на Иван Шишман, най-вероятно от извънбрачна връзка. След падането на Никопол и гибелта на търновския цар (3 юни 1395 г.) намира убежище в Унгария – в двора на крал Сигизмунд, бъдещ император на „Свещената Римска империя на германците“, през 1403-1406 г. се споменава „Шишман“. Няма съмнение, че това е Фружин, който е използвал името на своя баща като фамилно. Собственото му име е донякъде странно и е най-вероятно да идва от „фръз“/„фруз“ („франк“/„французин“), както при „Куман“, „Русин“ и други подобни имена. Освен че не е типично, то може би отразява някоя любовна „авантюра“ на цар Иван Шишман с „дама“ от западен произход…

Фружин заедно със своя първи братовчед, видинският цар Константин (1397-1422) воюва с османците през 1408-1411, а вероятно и през 1413 г. „Господарят на Загора“ (Търновско царство) действа главно в източните български земи, където явно е имал привърженици, като е признавал старшинството на Константин. След смъртта на видинския цар през 1422 г. Фружин е отново в Унгария и вече е наследник на българския престол, тъй като Константин е нямал деца. Спечелил си славата на борец срещу османската експанзия, през 1425 г. Фружин взема участие в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския войвода Пипо Спано (италианец по произход) срещу Дръстър (Силистра). Неслучайно през същата година крал Сигизмунд дарява на Фружин имението Липа (дн. Липова) заради участието му в „… твърде тежки и успешни походи против турците, в които излагал себе си на смърт…“

През 1426 г. Дан II, Пипо Спано и „господарят на Загора“ освобождават Видин, но не са в състояние да задържат града. Десет години по-късно император Сигизмунд поверява на Фружин отговорна дипломатическа мисия в Албания. С подкрепата на република Дубровник българският принц осъществява мисията, водейки със себе си обратно в Унгария албански пратеници (1435 г.). През 1443-1444 г. Фружин взема участие в кръстоносните походи на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и регента на Унгария Янош Хуняди срещу османската държава. За да въоръжи добре хората си, предвид предстоящата война, на 6 септември 1444 г. Фружин продава едно свое имение. Уви, т. нар. „дълъг поход“ завършва катастрофално с битката при Варна на 10 ноември 1444 г. Младият крал загива в боя, но опитният Хуняди успява да се изтегли във Влахия. За пореден път царският син е трябвало да се примири с нерадостната съдба на България. От друга страна обаче, Фружин надали е бил съгласен претенциите на Янош Хуняди да получи „кралството България“ за себе си. И надали е случайно, че регентът на Унгария прехвърля вината за неуспеха на кръстоносния поход на „някои български князе“, най-видният от които несъмнено е Фружин. Доскоро „историята“ на Фружин стигаше до едно сведение, че е починал в Брашов (днес в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 г.

След публикуването на един османо-турски регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. нещата около Фружин се промениха. Както се оказа, в този официален документ на султанската канцелария присъства „княз Фрузин“ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав! Някои изследователи приемат, че има съвпадение на имена и че е невъзможно посоченият „княз“ да е идентичен със заклетия противник на османската държава. И все пак, писменото свидетелство в съвременен на Фружин паметник звучи напълно правдоподобно. При това, както беше отбелязано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви титла е именно „княз“, а не познатата и от други паметници „кнез“ (кмет), носена от местни първенци.

Възможно ли е Иван-Шишмановият син да е потърсил компромис със завоевателя и може ли подобно поведение да се окачествява като измяна? Стана дума, че отношенията между Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били добри. Както изглежда, след 1444 г. българският принц, вече над 60-годишен, изпада в немилост. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена… Той получава неголяма част от старите си владения в района на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, макар и крайно ограничена автономия. В споменатите две крепости е имало турски гарнизони, а локалната „столица“ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир. Тези важни за нашата история места днес, за съжаление, са в пределите на Сърбия, но едва на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, но надали сръбските екскурзоводи им казват и две думи за Фружин… Така или иначе, „примирието“ на потенциалния български цар с османците явно не продължило дълго. Ако сведението за неговата смърт в Брашов през 1460 г. е достоверно, Иван-Шишмановият син отново е потърсил убежище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил популярна личност. Тогавашните българи са знаели за своя владетел, чакали са да разкъса робските вериги и „… бащин Търновград да вземе…“, както се пее в етно-рок баладата на „Исихия“. В крайна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици завършва с „Помени Господи, Фружина царя…“

Фружин е имал голямо семейство. Освен посочените му трима синове, той е имал и още един – Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на този Фружинов син. През 1454-1463 г., докато Фружин е бил още в Темско, в унгарски документи срещаме братята Михул (Михаил) и Ищван (Стефан) Бозяши, „синове на Шишман“. В грамота от 1464 г. заедно с името на Ищван е споменат и трети брат – Сандрин (Александър) Шишман, кръстен така най-вероятно в чест на своя прадядо цар Иван Александър. Въпросният Сандрин е бил комендант на стратегическата крепост Северин (дн. Турну Северин), което свидетелства както за доверието към него, така и за значимото присъствие на българи по онези места. Филип Шишман е син на Сандрин, като е известно само името му. През ХVІ век се споменават Ищван, Радослав, Владислав и Ференц, всички с фамилното име „Шишман“. Непременно трябва да се отбележи, че Ференц Шишман загива през 1550 г. като командир на конен отряд при унгарските опити за отвоюване на превзетата от турците крепост Липа – някогашната „столица в изгнание“ на неговия прадядо Фружин. През втората половина на ХVІ-то столетие в областта на Темешвар (дн. Тимишоара, Румъния) се споменава името на Дюрма Шишман, най-вероятно син на Ференц.

Унгарските Шишмановци са интересна и важна илюстрация за съдбата на българската аристокрация през първите векове на робството. Трябва да бъде поставен и основателният въпрос за потеклото на водачите на Първото и Второто Търновско въстание (съответно през 1598 и 1686 г.), известни под имената Шишман ІІІ и Ростислав Страцимирович. Те най-често са смятани за мними потомци на българската царска династия. Трайното присъствие на потомци на „Фружин Асен“ в съседните на поробеното Отечество области на север от Дунав през ХV-ХVІ век подсказва, че е напълно възможно в събитията да са участвали не „мними“, а действителни наследници на българската царска корона.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Не само от тази ,,пряка,, царска династия има известни наследници!
    За дълго се запазва семейния,фамилния спомен във фамилии,които имат памет за своите прадеди!Така се запазват собствени,бащини и фамилни имена.Има и комбинации от фамилни имена.Трябва да се работи в етимологично направление.Нашата нация преди 5-6 века се е изнесла зад граница,защото вече не е имала царска защита от друговерците.
    Един косвен пример:Франция и България през 14 век са около 3 милиона население!Сега едната е 67 (без новите пластове от последните 70 години около 55), а другата около 7(с изнесения човешки ресурс около 20).Това означава ,че голяма част от населението е унищожено и асимилирани!Особенно при съседите ни.Особенно Влахия,Шумадия,Румелия – това са територии,където ако се направят генетични скринингови ще се установи близостта със сегашната българска популация.Но съзнанието за нац.принадлежност е важна.Тези бивши българи вече се определят като други.Само преди 200 години не е имало понятия като-
    Румънец,Турчин,Македонец- като националност!А сега дори се създават нови!
    Време е да се зачене Нова българска нация на основата на сегашните българи.Тогава много ще се завърнат в лоното на родното!Вече не е от голямо значение произхода ,а самосъзнанието!!!

  2. Вред, адски огън в боен ред вървяхме Ломци все напред. От старият ни горд Балкан с Ура стигнахме до Чеган….. Чеган, чеган ти помниш ощ Урата страшний тази нощ, кога дружина с’ал една със кървав нож до теб стигна…..

  3. Пиша за Владислав Варненчик, защото за Фружин това е краят. Единственият владетел, който няма никакви претенции към България и който би оставил България свободна (макар и васална нему) е бил Владислав и затова смъртта (?) му край Варна е край и на стремежите на Фружин за свободна държава.
    Владислав е роден през 1424 г. – син на полският крал Владислав II Ягело. Още 14 годишен – през 1438 г. е коронясан за крал на Полша и Литва в Краков.
    През 1440 г. в Унгария умира Албрехт I Хабсбург, без каквото и да е потомство. Местните „войводи“, начело с Янош Хуниади решават да поканят за крал н Унгария младият Владислав. Причината е, че водят война с Мурад II Завоевателя и не могат да го победят.
    За да стане крал на Унгария – Владислав трябва да отиде лично. Така на 17 юли 1440 г. в Буда на 16 годишния юноша се възлага Короната на Свети Стефан и Владислав става унгарския крал Ласло I.
    А пълната му титла е:
    „Владислав, крал на Полша, Унгария, Далмация, земите краковска, сандомирска, серадска, ленчицка, куявска, Върховен княз на Литва, Господар и наследствен владетел на Поморие и Русия“
    Именно на тази коронация Владислав III (той и Ласло I) дава обет да изгони турците от Европа.
    През 1443 г. Римският Папа Евгений IV обявява кръстоносен поход и поставя начело на войските 19 годишния крал Владислав.
    С малка, но добре въоръжена и с висок боен дух армия, младият крал тръгва за да остане безсмъртен с битките си при Ниш, Пирот, София, Златица… Войската му, състояща се от поляци, власи, унгарци, чехи, сърби, словаци, българи, руси стига до Одрин през 1443 г.
    Мурад II не може да събере достатъчно войска, която да се противопостави на 40 хилядната Владиславова армия и затова сключва мирен договор. Съгласно този договор Огромнот кралство на Владислав се простира от Балтийско до Черно море и Дунав е неговата граница с Турция.
    Съгласно договора Босна и Влахия стават независими държави, а Сърбия е васалитет на Владислав. Договорът е за срок от 10 години, през които никой няма право да напада другия.
    Ето така завършва похода на героят на цяла Европа – младия Владислав III.
    На следващата година 1444 Владислав иска да се върне в Полша, но всички в един глас започват да го убеждават, че непременно трябва да нападне Мурад и, че няма по-изгодно време от сегашното – Мурад има проблеми с възстание в Анадола.
    Пристига специален пратеник на Папата – кардинал Чезарини, който предава на Владислав личното Решение на Папата, че Владислав може да наруши 10 г. договор, сключен с Клетва над Библията.
    Кардинал Чезарини довежда в Буда и отряд Папски Рицари.
    Ето така Владислав III започва Втория си поход срещу Мурад, но вече без всякаква подготовка.
    Войската му е двойно по-малка – едва 10 хиляди. Георги Бранкович – негов васал и управител на Сърбия не изпраща войници, а само доброволци, които са с негодно оръжие. Не пристигат обещаните отряди от гръцкото Мирейско Деспотство. Не пристигат и отрядите от Константинопол.
    Подло изменят и италианците. Пратените и платени от Папа Евгений IV кораби от Генуа и Венеция трябвало да пречат на Мурад да достави войска от Анадола до Европа през Дарданелите. Но италинците сами доставят турците, като вземат и от тях пари за всеки от 40 хиляди превозени турски войници.
    Ето така, спускайки се през Влахия и минавайки Дунава Владислав III се оказва в българските земи. И ето тук към него се присъединяват 6 хиляди българи и 4 хиляди власи, предвождани от Константин и Фружин и съответно и от Мирча, синът на одържалия на обещанието си влашки владетел Влад Цепеш! (Да, да – същият Дракула!). Във войската е и малобройна дружина от чешки хусисти с предводител атаманът Чайка, сред които са и стотина украинци.
    Ето тази 20-ина хилядна армия стига до Варна и на 10 ноември 1444 г. в земите на днешния квартал Владиславово започва прочутата Варненска битка.
    Описание за нея дава Сеадедин (арабски хронист).
    След разгрома, остатъците бягат на север – оттатък Дунава при верния Дракула и така се спасяват Хуниади и Фружин.
    От там започва и краят на Фружин.
    Обнадеждава се малко, когато през 1453 г. от остров Мадейра (португалия) до Папата пристига донесение, че някой си Енрике Алемао (Хенрих Немеца) е всъщност замонашилия се Владислав. При това искал да дари на Католическата Църква част от владенияата си.
    Но Енрике умира в един морски бой с арабите и отнася в гроба си тайната.
    А през 1454 г. пада и Константинопол, което окончателно сломява Фружин.
    Дали Фружин се скарва с Хунияди по време на Битката при Варна, когато Хунияди отстъпва, а Фружин не иска да се подчини?
    Догадки!
    Но Фружин е достоен български владетел! Не подгънал крак в борбата срещу поробителя. Не преклонил дух пред силата на полумесеца!
    Поклон

  4. Бла , бла, дрън та дрън. Стягаш дисагите, хващаш оръжието, сражаваш се, побеждаваш и командваш. Това е толкова просто и лигично. Че били такива, та били онакива, че били 3 милиона… Вие за последните 130 години астанахте по-малко от годините преди 1877. Значи българският генофонд не може да управлява държава. За това след 1877 робувате на руси, германци, пак руси, пак германци и сега на американците. Никой не ви е виновен. Просто трябва да вземете съдбините си в свои ръце и да се трудите, създавате семейства, да раждате и отглеждате деца и да ги изучавате, трябва да нагърбите отговорността пред сторията-род и родина… Не едно дете а 5-6 за да станете що годе държава. А не да кибичите от сутрин до късна нощ по кръчми и бардаци, да търсите на работата лекото и на хляба мекото. Иначе всичко е дрън-дрън че пляс и бръщолювение на луд.

  5. Ето , че ,,мъченика’’ ви направи кратка, но вярна характаристика и ви начерта петилетния план на развитие и на вас , заблудените овце и балканските мегаломани без всякакво покритие ви остава простата задача да му уйдисате на мъдрите турски съвети и най сетне да станете хора… ама нердееее. Гарантирано е , че ще продължавате да живеете в същия дух , докато някой ден БТА съобщи, че сте си заминали безславно от тоя свят и , че тоя район на географията най сетне ще си поеме свободно дъх!

  6. ,,DELIORMANSKI,,-J,,FILOSOF,,DOKATO,4AKASH I SE NADJVASH,,DA IZ4EZNAT BALGARITE,VZEMI
    TA NAPRAVI EDNA,,XAREKTERISTIKA,,NA TEZI DETO,4AKAT DA IZ4EZNEM!UM NE MI POBIRA,SHTO
    ZA NAGLOS I SADIZAM E DA NAXLUESH V 4UZD DOM,DA GRABISH,IZNASILVASH,UBIVASH I KRADE
    SH DETZATA NA STOPANINA V PRODALZENIE NA 5 VEKA,4E I DA SE GORDEESH S TOVA?!

  7. ,,MA4ENIKO,,ZA DA NE SE,,MA4ISH,,POVE4E-PREZ SREDATA NA 19 VEK E NAPRAVENO PREBROJV
    ANE NA ZITELITE OT 4INOVNITZITE NA,,OSMANSKATA IMPERIJ,,I SE OKAZVA,4E V NEJ ZIVEJT 6
    MILIONA TURZI/ZAEDNO S POMATZITE/I 7,5 MILIONA BALGARI!ZATOVA I LEVSKI KAZVA:,,TRJBVA
    DA SE PIPA/RABOTI/VNIMATELNO,ZASHTOTO SI IGRAEM SAS SADBATA NA 7 MIL.BALGARI,,!

  8. До кога ще позволи на един потурчил се
    българин да се гаври с нас!!!!! Няма ли начин
    на този развилнял се потурнак да му се
    случи нещо.. безобразието му е нетърпимо….

  9. делиормански боклук-ето,че „неистории от неисторик“ти прави много подробна научна характеристика,но ти-тъпия по природа турчин си знаеш своето!Ееее-то бива-бива да си заблуден скот,но ти наистина си неспасяемо тъп!Хваляш „мъченика“-демек брат си!?То е все едно в този студ-сега в София е минус 4 градуса-да си навън и да се грееш на лоена свещичка и да си предоволен!Който и уникален тъпанар да пише коментар,щом е във възхвала на турулята-значи е „верен“!?Нали така-прасчо?Човекът отгоре е написал цял научен труд за Владислав Варненчик,но щом критикува турците-значи е „неверен“!?Вие рязаните прасета сте „идеални“,“негрешими“,“човечни“,“умни“…Абе турската „нация“е за световен пример!!!!!Да е.б.а и простия ти мюсюлманин!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.