Хвърлят Елисавета Фьодоровна в минна шахта

Великата княгиня отказва да напусне Русия през 1917 г.

През ноември 1878 г. във великото херцогство Хесен-Дармщат избухва епидемия от дифтерия, която отнема живота на британската принцеса Алиса, дъщеря на кралица Виктория и съпруга на великия херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг IV. След смъртта й нейните оцелели дъщери раснат при баба си, кралица Виктория. Възпитавани сериозно и строго, те от малки умеят да си подредят стаите, да запалят камината, да шият и помагат в готвенето. Още майка им постоянно ги е водила по болници и сиропиталища, за да се научат на състрадание.

През 1884 г. принцеса Елизабет или Елла, както всички я наричат, се омъжва за брата на руския император Александър III, Великия княз Сергей Александрович, променя името си на Елисавета Фьодоровна и получава титлата Велика руска княгиня. Обикнала го е още като девойче при първата им среща, затова сега щастието й е пълно. Седем години по-късно по свое лично убеждение тя преминава от протестантството в православието. Междувременно между по-малката й сестра Алиса и руския престолонаследник Николай II се поражда силно взаимно чувство. През 1894 г. Алиса също приема православието и вече с името Александра Фьодоровна става руска императрица.

Научена от детинство, Елла активно се занимава с благотворителност - оборудва влакове-болници по време на Руско-японската война, създава комитети за обезпечаването на вдовици и сираци, постоянно обикаля болници и приюти. Но идва денят 5/18 февруари 1905 г., когато

целият й свят, изтъкан от хармония и обич, рухва

На този ден терористът Иван Каляев хвърля бомба в шейната на Великия княз Сергей Александрович, генерал-губернатор на Москва. Взривът разкъсва гърдите му, остава цяло само лицето. Разделилата се само преди минути с него Елисавета тичешком стига мястото на трагедията, макар че се опитват да я спрат. Без вик и плач, коленичила в снега, тя започва да събира на носилка къс по къс тялото на своя любим, разпръснато в кървава маса. Сама снема от още топлата му откъсната китка венчалния пръстен, изравя от кървавата смес нагръдния му кръст и иконата, винаги носена от него.

След погребението тя отива в килията при заловения убиец. Каляев й признава, че няколко пъти се отказвал да хвърли готовата вече бомба, защото Великата княгиня е придружавала съпруга си и не искал тя да пострада. "Нима не разбирате, че заедно с него убихте и мен!", възкликва нещастната жена. Сетне протяга към него Евангелието и една иконичка с думите, че му е простила и го моли да се покае за престъплението си. Елисавета наистина му е простила - в лична молба до императора тя дори проси неговото помилване. Но Каляев е горд и не проси прошка, нито желае помилване, защото смъртта му ще е много по-полезна за революцията.

От оня страшен ден Елла не снема от себе си траура и не се появява на светски събития. Спалнята й все повече напомня монашеска килия. Скъпите мебели са изнесени, по пребоядисаните в бяло стени висят икони, пред които тя дълго се моли Бог да й покаже пътя. И го намира. Продава скъпоценностите си и купува обширно имение с четири сгради и градина, където устройва обител на милосърдието на името на светите мироносици Марта и Мария, сестрите на възкресения от Христос Лазар. На 10 февруари 1909 г. Великата княгиня снема траура и се облича

в бялата дреха на сестра на милосърдието

17 послушнички начело с Елисавета Фьодоровна са замонашени и посветени в званието сестри на любовта и милосърдието. Всички преминават медицински курс и се посвещават на бедните, болните и изоставените, унижените и оскърбените, за които няма кой да се погрижи. Освен болница и амбулатория, в Марто-Мариинската обител има неделно училище, богата библиотека, безплатна аптека и трапезария за бедните, детски приют.

Като игумения майка Елисавета води строг подвижнически живот. Спи на дървено легло без дюшек, и то не повече от 3 часа - нощем обхожда стаите на тежко болните, бди над тях до разсъмване или чете Псалтир за починалите. Пости много, приема само растителна храна и дълго се моли. Заедно с другите сестри често обхожда московските коптори, за да раздава лекарства и храна, да устройва търсещите работа и да прибира децата на алкохолици и проститутки в своя приют. В манастирската болница сама асистира при операции, прави превръзки, промива рани. Тук работят 34 видни московски специалисти. Всичко е безплатно и често оздравяват дори болните, изхвърлени отвсякъде и считани за безнадеждни. Марто-Мариинската обител се превръща в пристан на спасението и утешението - хората наричат настоятелката й "Белият ангел на Москва".

Но над Русия вече надвисва

червената чума

По време на Февруарската революция 1917 г. Николай II e принуден да се отрече от престола. Елисавета Фьодоровна отказва да напусне страната и през април 1918-а в обителта идват червеноармейци, които отвеждат Великата княгиня. Изпращат я в град Алпаевск, където са доведени още няколко князе от династията Романови. Тя така и няма да научи, че на 4/17 юли в Екатеринбург варварски е разстреляно царското семейство - император Николай II, сестра й Александра, петте им деца и слугите. Нейният ред също вече е дошъл. На 5/18 юли през нощта повеждат затворниците към село Синячихи, край което има стара затворена мина. С ругатни и удари с прикладите на пушките палачите хвърлят жертвите си една по една в дълбока 20 метра шахта. Накрая мятат ръчни гранати в ямата, за да не остане някой жив. Мъчениците загиват в страшни страдания от жажда, глад и от раните си. По-късно селяните ще разкажат, че дълго от шахтата се носели стенания и молитвени песнопения...

Днес Църквата почита Великата княгиня Елисавета Фьодоровна като мъченица. Мощите й извървяват дълъг път през Пекин и Шанхай до светия град Йерусалим, където тя преди много години взела съдбоносното решение да стане православна, а през 2005 г. са върнати в Русия.