Отхвърлиха иск на Петко Стрелеца от Лясковец за 1 млн. лева срещу държавата Петко Петков, който уби командос и рани колегите му, се почувствал заплашен, че ще го вкарат в лудница

Сделката за F-16 влиза в парламента

Мъж се самозапали пред японското посолство в Сеул

Тръмп съобщи, че САЩ са свалили ирански дрон в Ормузкия проток

„Левски“ строи два изкуствени терена

На 19 юли 2019 да почерпят

Президентът Радев: За някои е важно да спечелят те, пък ако ще, да загуби цял народ

Токов удар причинил срива на БТВ

БТВ спря за половин час

5G мрежите спъват подслушването на престъпници Европол се жалва, че няма ресурс за битка при новите телекомуникационни системи

Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейският съюз не иска твърд Брекзит

Три от три за Хубчев, „Левски“ продължава напред в Европа

Над 100 безплатни културни събития Йорданка Фандъкова представи лятната арт програма на София

Кръводаряване в деня на Левски

Обвинената за подкуп бивша шефка на ТЕЛК-Ловеч е на свобода срещу 3000 лева

Хората завършват, но не са подготвени да работят През следващите 10 години ще се пенсионират почти половината от всички учители

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Брюксел предлага да бъдат увеличени парите за образование

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2019 г., в който се прави задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да се поставят във фокуса на управляващите, за да се вземат мерки за разрешаването им.

България инвестира недостатъчно средства в предучилищното и началното образование – области, които са от решаващо значение за полагането на основите на равните възможности, пише в доклада на ЕК. През 2016 г. разходите за тези образователни равнища възлизаха на едва 0,7% от БВП, което е по-малко от половината от средното за ЕС равнище от 1,5%. Като цяло разходите за образование в България като процент от БВП са сред най-ниските в ЕС (3,4% спрямо средно 4,7% за ЕС). Посещаемостта на заведенията за образование и грижи за деца от 0 до 3 години се повишава, но равнището е все още едва 9,4% (в сравнение със средното за ЕС от 34%). Една от причините за това е липсата на такива заведения. Стандартите за качество не са актуализирани. Предучилищното образование е задължително за децата между 5 и 6 години, но свързаните с него разходи и такси възпрепятстват включването на учениците в неравностойно положение, включително ромите, посочват от ЕК. Плановете за понижаване на 4 години на възрастта за посещаване на задължително предучилищно образование са затруднени от липсата на места. Ето защо инвестирането в инфраструктура за грижи за деца е от значение както по икономически, така и по социални причини.

Въпреки настъпилите в последно време подобрения, процентът на преждевременно напусналите училище продължава да е голям – 12,7%. Този процент е значително над средния за страната сред ромите (67%), в селските райони (27,9%) и в Северозападен (21,6%) и Югоизточен (22%) район. Разработват се мерки за предотвратяване на преждевременното напускане на училище чрез проекти по линия на Европейския социален фонд. Непрекъснатостта на тези усилия са от жизненоважно значение, посочват от ЕК. В ход е въвеждането на преразгледана учебна програма, в която се обръща повече внимание на цифровите умения. Въпреки това наличните данни показват, че все още има значителни пропуски в придобиването на основни и цифрови умения, както и във владеенето на българския език, пише още в документа.

В България концентрацията на ученици в неравностойно положение в училища с ниски резултати е относително голяма, което задълбочава пропастта в уменията между различните деца. Няколко международни проучвания потвърждават, че социално-икономическият статус влияе значително върху постиженията на учениците. Според оценките близо 60% от ромските ученици посещават училища, в които ромите преобладават или учат само роми. Насърчаването на етнически смесените училища продължава да е предизвикателство, посочват от ЕК. Като според Брюксел допълнителните инвестиции могат да помогнат за компенсирането на това явление.

Въпреки основната им роля за подобряването на качеството на образованието политиките по отношение на учителите показват слаби резултати, посочват от ЕК. Очаква се през следващите 10 години да се пенсионират почти половината от всички учители, особено в големите градове. Заплатите на учителите трябва да достигнат 120% от средната работна заплата до 2021 г. в опит да се повиши привлекателността на професията, която продължава да бъде ниска, отчасти поради непривлекателните условия на труд. Това личи от малкото нови кадри в учителската професия. Понастоящем има вече около 2300 свободни работни места за учители, по-специално по английски език, информационни и комуникационни технологии, физика, в детските градини и в началните училища. От друга страна, броят на класовете в прогимназиалния етап на основното образование в малките населени места е недостатъчен, за да могат учителите да изпълнят своя норматив (т.е. броя часове, които учителите трябва да преподават).

Въпреки мерките за повишаване на първоначалната им подготовка учителите все още трябва да развият адекватни умения за работа с ученици в неравностойно положение или с ученици със специални образователни потребности, пише в доклада. Съществуват редица национални мерки за справяне с недостига на учители, чието изпълнение трябва да продължи, посочват от ЕК. В допълнение се осъществяват интервенции, подпомагани по линия на Европейския социален фонд, за обучаване на учителите в областта на цифровите умения, които често не са достатъчни за съвременната педагогика. Необходимо е да се повиши и капацитетът за управление на училищата.

В страната се правят реформи, които целят да се подобри качеството на професионалното образование. Очаква се финансовите стимули за училищата, предоставящи такова обучение, съчетани с редовното актуализиране на учебните програми в сътрудничество с бизнеса, да подобрят качеството и адекватността спрямо пазара на труда на професионалното образование. През 2018 г. бяха въведени списъци на защитените специалности от професии с цел преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, по-специално в сектора на металургията, машиностроенето, електротехниката и строителството. Но пригодността за заетост на завършилите професионално образование и обучение продължава да бъде предизвикателство. Макар че делът на учениците в професионалното образование и обучение в България е малко по-висок от средния за ЕС (51,3% в сравнение с 49,3% през 2016 г.), пригодността за заетост на тези ученици е по-малка със 17,1 процентни пункта спрямо средното за ЕС ниво, пише в документа. Това може отчасти да се дължи на слабото участие в схеми за учене в процеса на работа (едва 22% от завършилите професионално образование и обучение на възраст между 15 и 34 години) и бавното въвеждане на дуалното професионално образование и обучение, което е главно на базата на проекти.

Въпреки голямото търсене, по-специално на техници и оператори на машини, както и промените в законодателството, които улесняват партньорствата с предприятията, едва 1% от учениците в професионалните гимназии са участвали в такива дуални програми през учебната 2017/2018 г. Целенасочените инвестиции могат да спомогнат за повишаването на привлекателността, качеството и адекватността спрямо пазара на труда на професионалното образование и обучение.

Въпреки продължаващите усилия, висшето образование не е достатъчно съобразено с нуждите на пазара на труда, посочват от ЕК. През периода 2012-2017 г. броят на студентите във висшето образование намаля със 17% в резултат на демографски фактори, на предпочитанието на студентите да учат в чужбина, което се дължи и на възприятието за ниско качество на преподаването в родната страна и на малкия брой чуждестранни студенти. Делът на завършилите висше образование се повишава, но остава под средното за ЕС (33% през 2017 г. в сравнение с 40% за ЕС). Броят на записаните студенти в специалности, свързани с информационните и комуникационните технологии, нараства, но като цяло привлекателността на науката, технологиите, инженерството и математиката не се е увеличила значително и процентът на завършилите висше образование в тези специалности остава нисък (19,7% през 2016 г.). Само 10,9% от завършилите висше образование в тези области са жени. Ще бъдат премахнати таксите за обучение за професии, за които има недостиг на пазара на труда, пише още в доклада. В същото време се намаляват държавно финансираните места в сферата на социалните науки, икономиката и правото, които са в излишък (49% от всички завършили висше образование през 2016 г. срещу 34% средно за ЕС). Но работодателите често установяват пропуски в познанията и уменията, по-конкретно липсата на „меки умения“ сред завършилите, посочват от ЕК.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.