Христовият кръст по българската земя

Разпятие Христово. Стенопис в Гробищната църква на Рилския манастир, 1795 г.

Има ли у нас автентични останки от разпятието?

Последната находка бе открита миналата година на хълма Трапезица във Велико Търново

Легендарни фрагменти от Христовия кръст са пръснати по целия свят. Ако се съберат, ще вдигнат гигантско построение към небето. На него може да бъде разпнат мъченик с колосални размери. Има символика, защото богочовекът Исус поставя устоите на планетарна цивилизация.

Жестоката истина обаче е, че Христос е осъден по „кратката процедура“. Така, както днес съдят апашите. За 24 часа неговото дело минава през пет инстанции. Пилат си измива ръцете и Спасителят тръгва към Голгота. Разпнат е между двама разбойници.

Константин Велики първи се сеща за реликвите около сакралната смърт. Императорът легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига в Йерусалим през 326 г. Вижда, че за да бъде поруган, над Гроба господен е вдигнат езически храм.

Елена нарежда на работниците да го съборят и да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на Исус и кои са на разбойниците?

Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака. Така е идентифициран Честният кръст.

Той е нарязан на парчета. Някои остават в Йерусалим, а основното е пренесено в Константинопол. С дърводелски сечива допълнително е размножено и разпратено в различни точки на империята.

Най-голям принос за тиражирането на части от Христовия кръст имат кръстоносните походи. С кръст на гърдите рицарите тръгват да освобождават Светите земи от исляма. Всъщност пътят им е постлан с огън и сеч. Плячкосват всичко, което им дойде под ръка, включително библейски реликви.

През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен от Четвъртия поход. Заедно със златото и среброто нашествениците пълнят конските торби и с така наречените реликварии. В тези миниатюрни ковчежета има мощи на светци и парченца от разпятието.

На 14 април 1205 г. цар Калоян разбива кръстоносците при Одрин. Някои рицари отсядат в нашите земи и срещу реликварии купуват имения. Днешното Орландовци носи името на граф Орландо. Кондофрей е било собственост на каунт дьо Фрей. Лобош пък е притежавал някой си льо Бош.

Хаджиите също са посредници. През Възраждането кервани българи пътуват до Светите места да се поклонят на Божи гроб. Връщат се с титлата хаджия и планина от армагани. Освен вода от река Йордан, божигробски щампи и броеници има и „палестински кръстове“. Това са пак реликварии с парченца от разпятието.

През 2002 г. проф. Николай Овчаров откри такъв образец в подножието на Перперикон. Той обаче е далеч по-ранен, направата е от IX–X век. Върху едната страна на бронзовия кръст е стилизиран разпнатият Исус, на другата е Богородица.

В кухината специалистите откриха материя, наподобяваща дърво. Без съмнение с претенция за произход от Христовия кръст. Сега светинята може да се види в църквата „Св. Успение Богородично“ в Кърджали.

Крайно интересен е „Охридският реликварий“. Според проф. Божидар Димитров той е пратен лично от майка Елена в охридската епископия Юстиниана Прима. „Няма съмнения за произхода на тази реликва“, категоричен е професорът.

Парчето от Честния кръст е около 10 сантиметра, положено в сребро с позлата. През Първата световна война е спасено в старите предели на България. Съхранявано е в секретния фонд на Националния исторически музей. През 2009 г. Божидар Димитров го извади на светло.

По стародавна традиция находката беше нарязана. Основната част отиде в манастира „Св. Троица“ в Кръстова гора, другите заминаха по други краища на българската земя. Частица прибра и Вселенският патриарх срещу мощи на св. Власий. Така се спази каноничното правило „Ти на мене – аз на тебе“.

Сатаната винаги е възпрепятствал Христовият кръст да стига до вярващите. Това е вечната борба между доброто и злото.

През 2012 г. Силистра посрещна икона на Константин и Елена с част от Чудодейния кръст. Поканата беше на Доростолския митрополит, Йерусалимския патриарх я уважи. Поводът беше храмовият празник на катедралния храм „Св. апостоли Петър и Павел“. „Светинята ще посети освен Силистра, с. Калипетрово, градовете Несебър, Тервел, Велико Търново, Монтана и Видин“, разгласиха медиите.

И ето, че от преизподнята изпълзя злото…

На разклона преди Шумен мерцедесът пукна гума. След това във Великотърновско червено ауди го удари отзад. „Когато шофьорът на колата разбра кого е блъснал и каква светиня пътува с нас, сам реши да ни съпроводи до Велико Търново, където полицаите да му съставят акт, сподели шофьорът на владиците.

Останки от Светия кръст, които претендират за автентичност, са намерени в старите столици Плиска и Преслав. Друга се съхранява в софийския храм „Възнесение Господне“. Църквата „Св. Георги Победоносец“ в Горубляне също пази кръстова реликва. Има още в Духовната семинария, във варненския катедрален храм „Св. Успение Богородично“ и в крайморския манастир „Св. св. Константин и Елена“.

Последната находка бе открита миналата година на хълма Трапезица във Велико Търново. Реликварият е двулицев кръст като Перпериконовия, но от масивно злато. На едната страна е гравирано разпятието, на другата е изобразена Богородица. Има и гарнитура с ликове на светци. Според проф. Константин Тотев кръстът е от втората половина на ХІІ век и е изработен във Византия.

Някои обекти са изследвани, но никой не е посочил от какво дърво са дялнати. Библейските историци не са единодушни по този въпрос. Разтроени са между бор, маслина и дъб.

Заради структурата на дървесината боровото разпятие надделява. Римляните обръщат цели гори в инструмент за мъчителна смърт. Само по време на обсадата на Ерусалим през 66-70 г. дневно са разпъвани около 500 жертви.

Днес всеки може да стане притежател на частица от Чудотворния кръст. Купува се по интернет. Стоката е скрепена със сертификати за автентичност!

В тази ситуация нашите образци са милион пъти по-достоверни. Дори някои да са върбова пръчка. Богоугодно е да вярваме, че имаме реликви от разпятието Христово.

Коментари

Задължително поле