Тодор Андреев от град Каспичан трябва да измине 2000 км за 10 дни

Младият творец иска да създаде фондация за лечение на наши деца

Ако си мислите, че сърцето на българите в чужбина, не тръпне за родината, се лъжете. За някои няма по-голяма мечта от тази един ден отново да живеят спокойни в България. Тодор Андреев/26г./ заминал преди 4 г. в Германия, удовлетворен е от постигнатото, но вече обмисля как скоро да се завърне завинаги и да бъде полезен тук. Първото, което иска да покаже на сънародниците си е как може да превземе на велосипед 2 000 км от Берлин до Шипка. Пое на 21 февруари от площад Александерплац, а целта му е да финишира на националния празник 3 март на върха на Освобождението.

Приятелите му във фейсбук, където е създал събитието “Предизвикателство за силата на българския дух”, вече правят залози ще издържи ли и дали ще му стигне времето. А Тодор е категоричен: “Нямам никакви съмнения в себе си, защото знам на какво съм готов, знам какво ще ми се случи по време на пътя”. Изчислил е всичко, разпределил е времето си до минути. Програмата е ясна: един континент, 10 държави, 10 столици, 1 връх. Пътят му ще мине през столиците на Чехия, Австрия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Македония. Планира на десетия ден да влезе в София. После задължително ще мине през любимия град Казанлък, където е завършил специалност “живопис” в местната Художествена гимназия “Дечко Узунов”. Амбицията му е на 11-ия ден да финишира на Шипка и дори има фен група, която ще го чака во главе с гайдаря Красимир Панчев.

За да успее, трябва да изминава по 200-300 км. на ден. Пресмята, че около 5-6 часа ще му остават за сън. Поема на път с професионален шосеен бегач, втора употреба. В колоездачната си биография е потрошил десетина обикновени бегачи. 350 км. е рекордът му за изминато разстояние за ден на немска територия.

Тръгна с най-необходимото - резервни части, четири допълнителни гуми и малко храна. Очаквал подкрепа от големи фирми, но въпреки че тя не се реализирала, разчита на подкрепата на приятели. Около 3 000 евро са нужни за патриотичното пътешествие на две колела. Вече е направил заявка и за рекордите на Гинес. Смята, че никой до момента не превземал столиците на десет държави на две колела за толкова кратко време. Планира две камери на велосипедната каска и кормило да запечатат пътя му до Шипка. Два флага - българският трикольор и този с логото на Гинес ще вее през 2000-те километра велосипедистът. И много се надява на толерантност от страна на големите участници в движението.

“С това предизвикателство искам да кажа на всички, че ние, българите в чужбина, не късаме нишката с родината. Не сме по-различни от хората, останали в България. Нуждата ни е прогонила, но това не означава, че не милеем за родното”, категоричен е Тодор.

Две самостоятелни изложби и участие в няколко сборни с талантливи графики, акварели, портрети с въглен са зад гърба му у нас, но така и не могъл да се препитава от изкуство. Спомня си с носталгия за втората самостоятелна експозиция през 2013 г. с ликове на герои от българското Възраждане в чест на 3 март в родния град Каспичан. Бил на ръба на отчаянието, без работа и ценител откупил лика на Васил Левски за 80 лв.

Работил е всичко - в дървопреработвателна фирма, в консервна фабрика, в завод за стъкло... Лутал се как да се пребори, изпаднал в крайно отчаяние, през главата му минавали дори крайни мисли до мига, в който намерил шанс да замине за чужбина. Сега му е болно, когато попадне в група за дискусии в интернет и му подхвърлят “лесно ти е да даваш акъл от чужбина, защо не си дойдеш”. “Да, ще се върна, но с проект за българските деца”, отсича Тодор. Планира да създаде фондация, каято да събира средства за животоспасяващо лечение на деца. Няма близки с подобна съдба, но вижда, че най-големият проблем в България е липсата на достатъчно внимание точно към децата. “Боли ме, не мога да остана несъпричастен, надявам се повече хора да мислят един ден като мен”, казва Тодор и обещава всеки събран лев от добрината на хората да отива точно за лечение и в никакъв случай за административни разходи, както това се случва при други организации. Амбициозният нашенец пресмята, че до реализация на благородната идея му остават 2-3 години.

След националния празник Тодор ще си даде най-много седмица почивка у нас и отново се връща в Берлин, където работи за голяма търговска верига за храни. И в чужбина е имал перипетии, но те не могат да се сравнят с българските. “В Германия по-лесно се случват нещата, по-сигурно е, получих успокоение, което ми липсваше у нас. Не става въпрос за проблема - дали ще има какво да ядеш утре, това е елементарно. На другия ден в България не знаеш с какви трудности ще се събудиш, неизвестността е голяма, в Германия това го няма”, казва Тодор. Но родината пак му липсва, копнее за уникалната природа, за нашите неповторими традиции.