Цариградската патриаршия и църковният пъзел в Македония

Българският патриарх Кирил с Вселенския патриарх Атинагор I в Зографския манастир (1963 г.)

На 9 май обявиха за канонична църквата в Скопие, но под името Охридска

Целта е да се промени равновесието на Балканите

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

На 9 май 2022 г. българската общественост, чието внимание бе заето от злободневните икономически и политически проблеми, сякаш бе изненадана от факта, че Цариградската патриаршия с решение на своя Светия Синод обяви за канонична църквата в Скопие, но под името Охридска. Изрично се подчертава, че нейната църковна юрисдикция е само в границите на държавата Северна Македония и от името и се изключва термина „македонска“ и всяка друга, производна на думата „Македония“. А тъй като България няма своя стратегия по съвременните измерения на македонския въпрос, започнаха догадките с този акт кой играч на Балканите какви цели преследва, а ние дали печелим или губим от това.

Всъщност през последните няколко месеца църковният проблем в Северна Македония започна да придобива заплашителни размери. Белград добре обмислено прокара информацията, че в Ниш са водени преговори между Сръбската православна църква и Македонската православна църква и че съвсем скоро е „възможно МПЦ да се върне в каноническото единство със СПЦ“.

Оказва се обаче, че това „връщане“ се планира да бъде под формата на признаване от Белград на православната институция в Скопие под името „Македонската православна църква - Охридска архиепископия“, а дългосрочната цел е да се промени радикално равновесието на Балканите. По този начин Сърбия и проводниците на нейната политика в Скопие целяха да заобиколят и прекъснат поискания още от бившия премиер Зоран Заев диалог с Вселенската патриаршия, на която бе обещано да не се използват определения, производни от името „Македония“.

Неуредените църковни дела в Скопие до този момент устройваха Атина. Гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас наскоро заяви, че „Преспанското споразумение не урежда църковните въпроси“, но че „църквата в Гърция признава територията на Северна Македония за подвластна на Сръбската патриаршия, с архиепископ Йован (Вранишковски) като неин законен представител“ и дори подкрепи разговорите в Ниш.

Сръбската идея за признаване на църквата в Скопие под името „Македонска православна църква - Охридска архиепископия“ обаче предизвика огромно безпокойство у митрополитите на Северна Гърция, защото за пореден път се създават възможности за претенции към гръцката част на географската област Македония. Това наложи бързата намеса на Вселенската патриаршия, която отчете, че Сръбската православна църква чрез църковният македонизъм обслужва интересите на Москва. Не е случаен фактът, че Руската църква вече заяви, че признава само каноничните права на СПЦ в Македония. Замисълът на Русия е стратегически маньовър - чрез заобикаляне на Вселенската патриаршия по въпроса за „Македонската православна църква - Охридска архиепископия“, да се оспори правото на Вселенския патриарх да даде самостоятелност на Православната църква в Украйна. Именно блокирането на Московската патриаршия, която искаше да се намеси на Балканите чрез Сърбия, е мотивът, който подтикна Цариградската патриаршия да признае църквата на Скопие без определението „македонска“.

Решението на Цариградския патриарх да обяви за канонична църквата в Северна Македония, имаща право на евхаристийно общение с останалите православни църкви, е взето без консултации с БПЦ и очевидно не зависи от нас. С оглед на този факт, предизвикателството за България е да разработи такъв подход, който да позволи да се отстояват българските интереси при новата реалност. Точно тук отварящите се двери за съслужение няма да бъдат прецедент, още повече, че примерът ни е даден от самата Цариградска патриаршия.

Случката е изключително интересна. На 8 февруари 1953 г. сутринта камбаните на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград бият тържествено. Обявено е, че за първи път в новата история, Вселенски патриарх ще влезе в българска църква. Атинагор I е посрещнат с огромни почести от председателя на българската църковна община Аргир Черкезов и от Георги Белчев и Ламбо Фъндаклиев като представители на българската колония, по-голямата част от която произхожда от Беломорска Македония. Патриархът поздравява на български с „добро утро“ и сяда на архипастирския трон. Службата се води двуезично на български от протойерей Йоаким Мустрев и на гръцки от архидякон Гаврил, а Атинагор I лично на старобългарски пее „мир всем“. Въпреки че по това време все още официално БПЦ няма избран предстоятел, когато наближава мига чрез думите „в первих помяни Господи“ да се изброяват водачите на православните църкви, Вселенският патриарх го замества с „архиепископа на Българската църква“, като по този начин публично оповестява, че в България предстоят промени.

При раздаването на нафората патриарх Атинагор I на всеки богомолец казва на български „за много години“ и точно в този момент вижда купчина календари, издадени от в. „Македонска трибуна“ и изпратени от Македонските патриотични организации. През този период МПО активно подкрепя цариградските българи в борбата им да се противопоставят на пропагандата на Белград и Скопие и да съхранят своята автентична идентичност. Вселенският патриарх пожелава да си вземе един календар, след което не си тръгва, а с цялата група отива в салона на метоха. Там се случва и най-голямата изненада, защото произнася реч на български, с леко влияние на битолски диалект:

„Г-н председателю, Ваши Свещенства, братя и сестри. Денеска за мене е Возкресение. Виждам по лицата ви какво и за вас е Великден. Много съм ви благодарен. Много съм радостен. Вие имате най-хубавата църква Православна. Слава Богу, дните на разпри и неразбирателства са закопани во страниците на историята. Денеска ние сме обвързани с благодатната връзка на Христовата любов. Ние вече требва да живеем и ке живееме во мир и любов како бракя. За мене бе истинско удоволствие да чуя псалтийското пение на български, толко убаво изпълнено от вашия певец. Ето, вече 40 години от как не сум слушал и сборувал на български. Много сакам и ми е мило да говоря български, но като че съм го забравил. Да ме простите. Много благодарам на църковното настоятелство, което ме покани да дойда помежду вас. Благодаря на протойерей Мустрев за убавата му служба. Благодаря на певеца и хора, що пееха великолепно. Надевам се и други път да ме поканите. А сега ви желая щастие и добри пости“.

Този пример много ясно показва, че Вселенската патриаршия е била наясно какво е населението в Македония. Независимо че днес делото на патриарх Атинагор I понякога е критикувано от противниците на междухристиянския диалог, неговият наследник Вартоломей продължава да отдава необходимата почит към своя предшественик. Така например на 7 юли 2020 г. сегашният Вселенски патриарх отслужи трисагий (пеене на тропари, кратка заупокойна ектения и молитва) на гроба на вечнопаметния Атинагор I. На този фон идеята на Фенер да откъсне църквата в Скопие от Белград, заслужава нашето внимание. Тук трябва да се намеси БПЦ, която вече няма да има ограничения да общува официално с представители на Охридската църква. Могат да се правят и съслужения, защото ритуалите на двете църкви са напълно идентични и това е добра възможност за сътрудничество в областта на религиозната сфера.

Няма никакво съмнение, че част от клира на Охридската църква, както и ръководството на РС Македония, за известен период ще продължи да бъде под сръбско влияние. Но появата на новата форма дава шанса тя да се изпълни с ново съдържание, все по-отдалечаващо се от извращенията на македонизма, обслужван активно от Македонската православна църква в нейния досегашен вид. За целта трябва да загърбим традиционната пасивност и да я заменим със смислена проактивна политика.

Вселенският патриарх Вартоломей отслужва трисагий на гроба на вечнопаметния Вселенски патриарх Атинагор I (2020 г.)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи