Четири съдбоносни състояния, които сме на път да изгубим

Да не се заблуждаваме: човек греши, дори докато спи

Не са някакви приказни подвизи, а елементарни наши качества

Съжалявам, но не мога да добавя нищо повече към всичко, което се изговори (и не спира да се изговаря с нестихващ интензитет) по актуалните теми на деня – нито съм по-информиран от масовия българин, нито съм по-умен от него, нито по-морален, нито по-емоционален – напротив, даже съм малко нещо социопат и съпричастността не е сред най-силните ми страни. Затова с голямо неудобство ви предлагам една тема, не толкова динамична, не толкова сензационна, даже не и толкова злободневна – темата за четири състояния на духа (или ако щете – на душата), които определят хората като личности. Защо четири? Защото четири са посоките на света, четирима са евангелистите и четири са неделите преди Светата Четиридесетница –

Великият пост, който предхожда Възкресение, ­– и която започва тази неделя с прошка. И тази година Четиридесетницата е помрачена от тревогата за случващото се в Украйна, както наскоро беше помрачена от бесноватите опити да се затворят църквите точно за Великден – празникът на всички празници.

Четирите състояния на духа, които сме на път да изгубим, са: смирение, покаяние, страх от възмездие и опрощение. Ще ги припомня в контекста на християнския мироглед (наричан още „евроатлантически ценности“) за онези, които не ходят всяка неделя на църква. Що се отнася до тези, които ходят, те няма да научат от мен нищо ново. Те могат да зарежат текста тук, където ще го зарежат всички, за които това са глупости, или пък ако не са, то са неща, прекалено „трудни“ за разбиране и постигане.

На тези четири състояния на духа, които не са някакви приказни подвизи, а елементарни наши качества, част от плана, по който сме създадени, на тях Църквата посвещава т. нар. „подготвителни недели“ – четирите неделни дни непосредствено преди започването на Великденския пост. Утре, впрочем, е последната от тях. Четирите недели и съответно четирите състояния, за които говорим, са както следва:

Смирение (митарят и фарисеят)

Случило се в храма по едно и също време да се молят фарисей и митар. Фарисеите са секта, от която произлиза съвременният юдаизъм; известни са с това, че познават и спазват Закона буква по буква; вещи богослови. Митарите са римски публикани, концесионери (откупвачи) на данъци, което ги прави сред най-омразните съсловия в римския свят. Нашият фарисей благодарял на Бога, задето го е направил тъй съвършен, че да познава и изпълнява и най-малката буквичка на закона, а не като онзи грешен митар, дето гузно се криел зад колоните. Митарят пък не смеел да вдигне очи и само тихо повтарял: „Боже, бъди милостив към мене грешника!“ (Лук. 18:13) и в крайна сметка се видял по-мил в очите на Господа, защото имал в изобилие смирение, каквото отсъствало у фарисеина, опиянен от собствената си праведност.

Дай ни, Господи, смирение, за да не беснеем, да не пръскаме слюнки и присъди, не виждайки гредата в очите си, а само сламката в очите на другите. Да не изпадаме в „благородно възмущение“, защото то е една от формите на тщеславието, а тщеславието е главното проявление на най-омразния грях – гордостта. Да не си мислим, че нашето мнение значи нещо за някого, особено ако му го натрапваме с агресия и ненавист, както е модерно напоследък.

Покаяние (блудният син)

Един баща имал двама сина. За нас големият олицетворява праведниците, а малкият – грешниците. Малкият, поблазнен от шарения живот по широкия свят, поискал от баща си в аванс наследството, което му се полягало, и тръгнал да го пилее по забавления и купони. Като го пропилял, изпаднал в положение, по-долно и от това на свинете, окаял дните си и се върнал в чифлика на баща си с намерение да моли да бъде назначен за най-долен слуга. Баща му много се зарадвал (за известно неудоволствие на по-големия син) и го приел царски, защото бащата  в тази притча всъщност е Царят на царете.

Първородният, пък и всеки друг грях, е изпадане в повредено състояние и духовна смърт, а покаянието е „обръщане“, важно движение на душата, чрез което се стремим да се върнем в първоначалния си вид на Божи образ. Във всеки момент ние гледаме, оглеждаме и оценяваме. Когато, включително и в момента, гледаме ужасите около себе си, нека потърсим и видим първо собствените си грехове и да съжалим за тяхното извършване с твърдото решение никога повече да не ги повторим. За да можем да се „обърнем“. В крайна сметка причина за всичките ни страдания, дори и за болестите, са нашите грехове. Независимо от общата картина, всеки в нея страда заради грехове. Мнозина ще кажат: ама аз нямам грехове, нищо нередно не съм сторил – напротив, не пия, не пуша, събирам пластмасови капачки, не ям месо, следя въглеродния си отпечатък, подкрепям каузи, развивам активизми… Да не се заблуждаваме: човек греши, дори докато спи. Ако сме изпълнили всичко изброено по-горе, че и още политически коректни дела, ако се почувстваме толкова доволни от себе си, че да се възгордеем – сатаната не иска нищо повече и доволно потрива ципестите си криле на паднал ангел, а ние не сме по-различни от фарисея в предишната неделя.

Месни заговезни – Страхът от възмездие (Страшният съд)

През тази неделя си спомняме за Осмия ден, когато Бог ще съди човечеството: „Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира… Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:34-41).

Страхът от възмездие почива върху две убеждения: 1) че душата е безсмъртна и 2) че съществува висша справедливост извън нея, над нея, над слабосилните ? самозаблуди; справедливост не винаги обяснима и изповедима, но справедливост съвършена. Един от най-тежките моменти в живота на съвременния човек е когато той осъзнае, че не е господар на съдбата си; може да е сътрудник, може да е съучастник, от свободната му воля може да зависи много, но не е господар. Владиката е друг. Това узнаване е дотолкова тежко за модерните хора, че те масово не желаят да го допуснат. И не знаят, че ако го допуснат, всичко ще стане много по-лесно, много по-просто и много по-спокойно, защото разумът ще се спусне без съпротивление по течението на истината.

Сирни заговезни – Прошка

Не можем да влезем във Великия пост, без да сме простили на всички и без да сме помолили за прошка. Враждата обезсмисля въздигането на душата към възкресението. Никой няма да застане от дясната страна, ако не е разчистил докрай сметките на сърцето си. И доколкото Светата Четиридесетница е изображение на възхода ни към възкресение, богоуподобяване и безсмъртие, в нея влизаме простили и излизаме изповядани, опростени и причастени с Христовите тайни.

Прошката е последното от нашите четири състояния и то закономерно се появява след смирението, покаянието и страха Божий. Описва се най-трудно, то е почти неописуемо с делнични думи човешки, защото при него човекът преминава от един образ в друг: от образ на горд и самомнителен тип, влюбен в собствената си правота, в образа на нормално Божие творение – скромно и добронамерено, – търсещо не само своята, но и чуждата правота, отсякло всяка омраза и надменност. Даването на прошка е като лично пресътворяване, като повторно преминаване през кръщение. За да наследим цялото творение във вечността, на нас ни е необходимо да изпросим само четири (отново четири) неща: минималното материално, за да оцелее тленното ни тяло (насъщния ни хляб дай ни днес); да не изпадаме в предизвикателства, с които не можем да се справим (не ни въвеждай в изкушение); да не паднем в робство на злото (избави ни от лукавия) и да получим опрощение, за да изгладим отношенията си със своя Творец, а те в условията на паднала природа са неизгладими без акта на прошката – не на възмездието, не на компенсацията, не на буквалната справедливост, а на прошката (остави нашите дългове, както и ние оставяме на нашите длъжници) (Вж. Мат. 6:9-13). И забележете реципрочността: прости ни, както ние прощаваме, защото иначе не може. Знаем, че ако не простим, и на нас няма да се прости. Неделя сиропустна (Прошка) е утре.

Това са четирите състояния, в които трябва да преминем през Великия пост – смирение, покаяние, страх Божий и прошка. Това е и смисълът на самите пости. Хранителният режим не е толкова важен – той само помага в усилието да ги постигнем. Лек и спасителен пост на всички!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи