Чий български президент избираме

Предизборният дебат ще бъде рамкиран като избор Русия или САЩ, Русия или Европа

Преди избори у нас редовно се появяват призиви - кандидатите за изборни длъжности да бъдат пресявани чрез тестове за евентуална психопатология. Всъщност в някои професии такива тестове се правят постоянно. Например при капитани на кораби, оператори на електроцентрали, локомотивни машинисти, ракетчици, летци. Особено военните. Така че можем с увереност да посочим едно стартово предимство на кандидат за президент генерал Радев - той е научно доказано уравновесен човек с чувство за отговорност, който още при излитане има план къде и как ще кацне. През цялата си кариера е проверяван точно за това.

Не виждам конституционен проблем в това, че Радев е военен в оставка. Генерал Айзенхауър например е бил президент. При това е запомнен с много популярни социални програми и повишение на данъците на богатите. Въпреки, че е бил републиканец. У нас няма изненада в това, че генерали влизат в политиката. Генерал Ангел Марин стана вицепрезидент, след като протестира срещу нарязването на ракетите. Ракетни войски бяха ликвидирани с обяснението, че сега в НАТО няма своя, няма чужда армия - турската е наша и българската е турска. Днес се появи голяма въпросителна - чий съюзник е Турция, къде са тези СС-23? Генерал Михов се уволни след протест срещу демонтажа на отбраната и днес е депутат. Дори генерал Борисов твърдеше, че Румен Петков го е направил зорлем политик, като не му е дал МВР. Въпросът е - след някоя година дали няма да влезе в политиката и командирът на почетния караул пред президентството.

Виждаме, че турбуленциите привличат генералите в политиката. Но къде попадат? Около 2% от всяка национална популация се отличават със силно изразена психопатия. В психиатрията тази дума обозначава индивиди, които още от прохождането си са ампутирани от вътрешни задръжки, които говорят това, което хората желаят да чуват, които менят позициите си по няколко пъти на ден и си измислят спомени с акцентуиран нарцисизъм и натурален егоизъм. Важното тук е, че бурното време на прехода изтласка на повърхността на блатото критична маса именно от тези 2%, за които съвест е просто звукосъчетание, на което околните необяснимо защо реагират. Там такива хора блокират слънчевата светлина и налагат антисоциална норма като „правила на играта“ в политиката и бизнеса. А проверено нормални хора правят свежо впечатление, но са изправени пред предизвикателството да се ориентират в един театър на абсурда.

Едни предпочитат - като уравновесени хора - да се впишат в статуквото, други - да станат изразители на желанието за промяна.

Идеологическата форма на насажданата болезнена безотговорност е презумпцията, че за мен са благата и почестите, а някой или нещо външно трябва да носи отговорност за общите дела. Ако язовирите, линейките, БДЖ, енергетиката закъсат, трябва да се приватизират и пазарът ще вземе оптималното решение. Ако от държавния резерв се краде, не трябва да има държавен резерв. Ако трудоспособните бягат накъдето им видят очите из Европа, отчитаме показатели за ниска безработица. Ако нещо друго не върви, ние само изпълняваме мними или реални заповеди от ЕС и НАТО.

За да стигнем до днешните екзистенциални въпроси. Например, да нарисуваме ли на челото си мишена за ядрен обстрел? Румъния и Полша след прекаран тежък преход се втурнаха в надпреварата за наградата „Дарвин“, инсталирайки американска ПВО. Вероятно ще се потвърди информацията, че Румъния е приела и ядрени оръжия. Софийският елит сигурно няма търпение да се затича към апокалипсиса. Щом досега той съзнателно канеше две свръхсили да водят на наш терен икономическа война, защо не и въоръжена?

Генерал Радев е участвал във военното планиране и прекрасно знае, че преди 15 години не се предвиждаше България да се развива толкова зле, че да не може да охранява собственото си небе. Вероятно има собствено обяснение как стигнахме дотук. Но е добре да го чуем.

Защото навлизаме в епоха на прекрояване на граници и прегрупиране на коалиции. Малцина навън знаят пълномощията на българския президент. Ще допусне ли отвън да му суфлират звукови хапки - как бил очаквал руски десант - каквито Западът чу от сегашния фигурант на този пост. Три години по-късно хакнати имейли показаха, че нашият е изпълнявал ролята на една от източноевропейските хористки в личната кампания на Филип Брийдлав, целяща да убеди президента на САЩ да ескалира конфликта в Украйна. Така че ще изберем някого, но чий български президент избираме изобщо?

На въпроса дали е ляв или десен ген. Радев е отговорил, че е българин. Редно е да го изслушаме без апострофи и шум в залата. След като толкова време успешно буксуваме в дясната канавка, да си патриот днес означава щеш не щеш да станеш ляв. Независимо какъв етикет предпочиташ.

В проведена още през май анкета на Сдружение „Солидарна България“ бяха зададени въпроси, на които трябва да отговори ляв кандидат за президент. Оказа се, че хората са на позицията на здравия разум, независимо дали се чувстват като леви, центристи или десни. Между 80 и 97% мислят, че лечението у нас трябва да е според болестта, а не според парите, че частните училища не трябва да получават пари от държавния бюджет, че водоснабдяването трябва да е обществено, след като столицата се опари, а светът се отказва от този приватизационен експеримент. Че трябва да имаме глас в международните икономически пактове като ЦЕТА и ТПТИ, а не да бъдем разменна монета в чужди пазарлъци. Че чуждите компании трябва да плащат същите данъци като българските, а не да ги укриват в офшорни зони. Т.е. знаят какво означава равностойна конкуренция за разлика от нашите „пазарни“ идеолози. Здравият разум изисква да знаеш не-десния отговор на тези и още много подобни въпроси.

Опитът сочи, че предизборният дебат ще бъде рамкиран като избор Русия или САЩ, Русия или Европа. Този псевдоизбор ще бъде основна ос и на псевдодискусията по време на кратката, креслива и не по-малко безсъдържателна кампания от предишните. Подобни етюди са част от статуквото, защото са начин да се заглуши възможният дебат. Виждаме и обратното. Дори оплювани от медиите политици като Корбин, Сандърс, Иглесиас могат да почерпят огромна сила от обществените настроения. Ако това не стане, изборът ще бъде възможно по-бързо да забравим, че е имало такива избори.

Коментари

Задължително поле