Чий живот е по-важен - на питбула или на детето?

В Европа проблемът с изоставените кучета се решава чрез евтаназия

На 21 април в „Труд” публикувах коментар, под заглавие „Докога ще търпим кучета за разкъсват деца” , който породи много коментари. Някои в моя подкрепа, други от които блика ненавист и омраза към мен, за предложенията ми да се забранят определени породи агресивни кучета и да се подлагат на евтаназия бездомните кучета. Един от тях, който се е скрил зад някакъв псевдоним КМНТР, ме нарича тъпанар, лъжец, истерик, пита колко кучета съм отгледал и заявява, че „тъп съм се родил, тъп съм живял и тъп ще умра“. Той твърди, че оръжията и кучетата не убивали, убивали стопаните им. Томлика Тричкова от София заявява, че съм безчувствен, и че животът на едно куче е толкова важен, колкото и животът на едно дете. Antonia Szkwarek казва, че този, който е написал статията, си няма абсолютно никаква представа от кучета - никога не е имал, никога не е чел или се е интересувал от тях!...

Чувствам се длъжен да отговоря, не защото съм засегнат, а защото виждам, в каква заблуда живеят някои хора по отношение отглеждането на агресивни породи кучета и по отношение на евтаназията. Такъв тип неосведомени хора, заедно с някои псевдо-защитни грантоедни организации, които лъжат, че порочният метод "кастрирай и върни", е съобразен с препоръките на Световната здравна организация (СЗО), оказват неимоверен натиск върху държавната и общински власти. И резултатът, от който е България да бъде почти единствената страна в Европа, в която не е забранено отглеждането на нито една порода агресивни бойни кучета, и в която бездомните кучета по улиците водят мизерен живот.

Истината е, че СЗО се интересува от бездомните кучета само доколкото те са потенциални преносители на десетки заразни болести, между които кучешкия бяс и в тази връзка се обявява за премахването на кучетата от улиците. Истината е, че пресичащите шосетата бездомни кучета, предизвикват катастрофи, че те често оформят глутници, които нападат беззащитни хора.

На всички тези хейтъри, както днес ги наричат, ще отговоря. Не би трябвало да съм малоумен и тъп, след като имам две висши образования, инженерно и дипломатическо, владея няколко чужди езика, член съм на Съюза на българските журналисти и имам многобройно публикации в печата на политически и социални теми. Впечатлението ми как е решен въпросът с бездомните кучета в едни от най-развитите страни в света - САЩ и Великобритания, е изграден от лични наблюдения. Все пак в Ню Йорк шест години бях служител в ООН, три години във Вашингтон, където бях Културен аташе при българското посолство и от близо 20 години повечето време преживявам в Лондон. В почти всички страни в Европа проблемът с изоставените бездомни кучета се решава по един и същ начин - евтаназия.

Преди за замина на работа в Ню Йорк в семейството ми имахме няколко години куче, Чарли, което при заминаването дадохме на други хора. Понеже децата ми нямаха време да го извеждат навън, аз го разхождах и му готвех храната, месо и смлени зеленчуци за витамини. В Лондон семейството ми преди 15 години си взехме куче - Дейзи. Половината от живота си Дейзи прекара в моя дом, разхождах я в парка, учех я да подава лапа, играех с нея. Дейзи почина преди няколко дни и всички бяхме съкрушени. Но Дейзи имаше щастлив живот, шегувахме се, че има два дома - нашият и на дъщеря ми. Тя беше страхлива - като малка, новогодишни фойерверки и гърмежи я стресираха за цял живот - всяка година около Нова година, когато се гърмеше, се чудеше къде да се скрие. Затова и не мога да си представя, Дейзи да живее на улицата, гладна и жадна през лятото и мръзнеща през зимата, ужасена от трафика. Когато я разхождах по тротоара, се преместваше от страната на къщите и оградите, камионите я стресираха. Затова и големите световни организации за защита на живота на кучетата са на мнение, че ако на едно куче не е осигурено качество на живот, е престъпление то да бъде изоставено бездомно по улиците. Всеки път ми се свива сърцето, когато виждам на някое шосе прегазено куче, с разпилени вътрешности по асфалта. Затова, ако някога се бе случило Дейзи да се загуби и остане някъде скитаща из улиците, гладна и стресирана, бих предпочел евтаназията, пред живота на улицата, пред възможността да бъде осакатена или премазана от автомобил.

Махатма Ганди, защитник на домашните животни е казал, че бездомните кучета не падат от небето, но и че бездомните и гладни кучета имат склонност да подивяват, заради което и той допуска евтаназия в такива случаи. Безименният омразник КМНТР, който в ненавистта си употребява просташки език, твърди, че оръжията и кучетата не убиват, убиват техните стопани. Тази мантра се използва от Националната оръжейна Асоциация в САЩ за защита на притежаването на смъртоносни огнестрелни оръжия. Естествено е, че хората убиват, но с помощта на тези оръжия, те са инструмента, използван за убийство и затова трябва да бъдат забранени или сериозно ограничени. Така е и с породите агресивни кучета.

 

Да се забрани оглеждането на агресивни породи

На 29 януари т. г. в казанджийското село Мокрише тригодишно дете е убито от домашното куче на семейството - питбул. Майката и бащата ли – стопаните на кучето, са убили детето? Или питбулът го е убил? Ако развъждането и отглеждането на агресивни породи кучета беше забранено в България, както е по света, това дете щеше да е живо. Малкият Максим, за щастие оживял, нямаше да попадне с тежки рани от разкъсвания в болница и да остане травмиран, вероятно до края на живота си. Неуважаема Томлика Тричкова, животът на едно дете е по-важен от живота на агресивно и непредсказуемо куче като питбул или ротвайлер, както и на едно озверяло от глад и стрес бездомно куче.

Коментари

Задължително поле