Мачовете и спортът по телевизията днес, 24 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 24.02.2020

Великобритания е на кръстопът за регулациите Лондон трябва да претегли плюсовете и минусите на различията

Река Темза преля и наводни имение на Джордж Клуни заради бурята „Денис“

Джип се преобърна след сблъсък в паднала скала на пътя Асеновград – Смолян

„Зелените“ яхват протест срещу ЧСИ

Болница в София похарчила четвърт милион за фиктивен курс по английски за санитари

Джендър баланс на Берлинале 2020

Жълт код за силен вятър в цялата страна утре

Четирима с положителна проба за коронавирус в Англия след евакуацията от круизния кораб „Даймънд принсес“

Тръмп готов да подпише лично споразумението за мир с талибаните

Раздаваха диаманти на ревю на Поля Кинова “Палома фешън” отпразнува 15 години

Родни плагиати развиха пиесата на „Ел Периодико“

Има заподозрени за съблечено в автобус момче

Санират блокове и къщи по нови схеми

“Читалище с музеум” в Свищов стана на 164 години Уникална рисувана завеса и над 600 старопечатни книги притежава културната институция

Изключителна ценност представлява ръчно изрисуваната завеса на театралната сцена. Смята се за уникална и е запазена до днес, защото никога не е навивана.

Общинската управа на града вложи над 60 000 лева за ремонт на Школата по изкуства

Уникална рисувана завеса и над 600 старопечатни книги притежава Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов. Културното средище, което наподобява и музей, е основано на 30 януари 1856 г. На тази дата преди 164 г. учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват „читалище с музеум“. За основател на читалището се смята и Александър Шишманов, първият негов председател, чието име е пропуснато в протокола. Трима от петимата учредители са учители. Емануил Васкидович подарил личната си библиотека от 800 книги и така създал библиотечния фонд на новия културен институт. В настоятелството били видни търговци, представители на учителската интелигенция, занаятчии. В читалището е била съсредоточена не само културната, но и обществената дейност. Най-големите дарители са били местни търговци, които са живели в чужбина или пък са поддържали постоянни икономически връзки с други страни. Сред тях е свищовлията Филип Секеларевич, живял във Виена. С неговата финансова подкрепа е построена сградата на първото българско училище. Секеларевич слага началото на традиция в Свищов, която е продължена и след Освобождението. Неслучайно Свищов бил наричан още „Градът на дарителите“.

„Учредителите и членовете на читалището събират 37 000 златни гроша. Щом било оповестено откриването на институцията, веднага започнали да постъпват дарения от щедри благодетели. Анна, съпруга на Христо Секира от Браила, дала сто фиоринта сребро. Атанас Икономов завещал на читалището 3000 гроша. Най-щедрия дар на свищовската община правят Еленка и Кирил Д. Аврамови, които предоставят 200 000 златни гроша за построяване на театър и читалище. Христо Златев, учител в Александрия, подарил за библиотеката ръкописна книга. Учителят Васил Манчев- ценни ръкописи, Димитър Костович предоставил безвъзмездно редки издания, а редакцията на „Цариградски вестник“ изпратила цяла библиотека и едно годишно течение на вестника. Сръбското книжовно дружество в Белград обогатило читалищната библиотека с повече от десет издания“, разкриват историци от крайдунавския град“, разказва председателят на читалището Пламен Александров.

Читалището се грижело за издаване на буквари на децата, както и за въвеждането на нови програми за обучение. През 1869 г. настоятелството взело решение и изпратило финансови средства и 100 буквара на българските училища в Македония. То е играло роля и на църковно настоятелство. Отпускало е средства за нуждите на църквата. Управлявало е църковните имоти и се е грижело за тяхното запазване, а свещениците са били едни от най-ревностните читалищни дейци.

Читалището преди Освобождението се е занимавало с разпространяването на излизащите в Цариград вестници. Бил направен абонамент за вестниците „Право“, „Турция“, „Дунав“ ,„Зорница“, а също и за три френски, един гръцки и три немски вестника. Читалищното ръководство имало грижата за разпространението на в. „Македония“ и за абонамента за списание „Читалище“, издавано в Цариград. До днес се пазят десетина славянски ръкописи и още толкова стари богослужебни книги- евангелия, псалтири, требници, триоди. Първото печатно издание на читалището е колективно съчинение на Емануил Васкидович и Георги Владикин – „Буквар за първоначалните ученици“. Издаден е в Нови Сад през 1857 г. и съдържа 38 страници.

„И днес библиотеката е „сърцето“ на читалището. Фондът съдържа близо 100 000 тома, а средно годишно се заемат по над 9000 книги. Детският отдел неотдавна бе напълно преобразен по инициатива на група свищовлии, които живеят и работят в чужбина и всяко лято се завръщат в родния край. Те организират фестивал „Рисувай с нас“ и успяха да съберат над 10 000 лева, които вложиха в обновяването на детския отдел на библиотеката“, сподели Пламен Александров. Той не крие гордостта си от Школата по изкуства, в която за 65 г. са се обучавали хиляди деца и младежи от града на Алеко Константинов. За ремонта на помещенията от общинския бюджет са вложени над 60 000 лева. Подменени са дограмата, настилките, реконструкция е направена и на залите за репетиции.

„Сградата на читалището е в много добро състояние. Предстои обаче ремонт на отоплителната система, която е на над век. Тя е като топлоцентрала и е единствена по рода си в страната. Отоплението е на пара като в специален котел водата се загрява до 200 градуса и след това по тръбите тръгва парата. Общината търси възможности за финансиране за реконструкция на системата“, изтъква Александров.

В читалището се развива и активна театрална дейност. Първото театрално представление се състояло на 1 февруари 1870 г. В антрактите на цигулка свирил Николчо Сопотчанина слепия. Завесата и кулисите били доставени от Букурещ. Представлението било подготвено от Д. Шишманов, а декорите направил Николай Павлович (б. а.- син на Христаки Павлович).

Сред уникатите на културното средище е завесата на сцената в салона. Навремето свищовлии поръчали да е рисувана върху зебло със сложна фигурална композиция. Изработката била поверена на работещия в началото на миналия век немски сценограф Адолф Квап. Той e завършил театрална декорация в Миланската художествена академия, дългогодишен декоратор на Петербургските императорски театри. Върху завесата са изобразени десетте музи на изкуството и е запазена и до днес, благодарение на това, че никога не е навивана и се поддържа от художници и реставратори.

„Хористите много обичат да пеят при спусната завеса, защото тя създава добра акустика.

През 1862 г. в Свищов пристига Янко Мустаков от Трявна, който завършил Букурещката консерватория и приел поканата да стане учител. Бил и певец в църквата „Св. Димитрий“. Янко Мустаков е създател на първия певчески хор през 1868 г. Първоначално хорът започва да пее в църквата „Св. Преображение“. Две години по-късно събира и оркестър, състоящ се от няколко цигулки, няколко китари и виолончело. На 27 декември 1871 г. съставът изнасял представления в салона на читалището. Първият хонорар за изкуство у нас е даден на хора на Мустаков.

„Това се случило по време на Великденски празници в Търново. Руски войници искали да слушат църковнославянски песнопения. Наложило се хористите от Свищов да бъдат извозени с файтони до Търново. Изпълнението им впечатлило руснаците и хористите били поканени на офицерски бал, а за участието им платили хонорар. Хористите решили с парите да си направят обща снимка при прочут търновски фотограф. И сега това е единствената фотография на хора, с която разполагаме“, уточнява Пламен Александров.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.