Дневен хороскоп на Алена за четвъртък, 17.10.2019

На 17 октомври 2019 да почерпят

Възрастен мъж се самоуби с преработен пистолет в Бургас

Фермери блокираха магистралите в Нидерландия

Сирийски правителствени войски са влезли в северния град Кобане край турската граница

Британската телевизия пуска канал без новини за Брекзит

Турция готова на санкции от САЩ Кремъл иска да е посредник между Дамаск и кюрдите

Тръмп: Конфликтът в Сирия е между Анкара и Дамаск и те трябва да си го решат

Голям пожар изпепели склад за кабели в Плевен

Голи тела обитават „Къщата на София”

Лозан Панов потъпква законите, професионалния дълг и чест

Съветът за сигурност на ООН: Има риск от „разпръскването“ на пленени дейци на „Ислямска държава“ в Сирия

„Черна роза“ вече и на българския екран

Започва изграждането на скейтпарк в Стара Загора

Всеки пети българин мизерства

Ще има ли “ефект на доминото” от Косово към Северна Македония?

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

И в Скопие може да последва разбиване на монопола на ДСИ, чиито лидери слязоха от Шар планина през 2001 г.

Най-голям процент Албин Курти получи в столицата Прищина

Предсрочните парламентарни избори в Косово предизвикаха политически трус, който дълго ще се помни. Толкова дълго, че може да надмине по времетраене живота на бъдещото коалиционно правителство, което би трябвало да бъде сформирано от победителите от партията „Самоопределение“ и Демократичният съюз на Косово. Техните лидери, 44-годишният харизматичен интелектуалец Албин Курти и кандидатката за премиер – 38-годишната юристка Вьоса Османи, са представители на ново поколение политици, които очевидно идват да заменят компрометиралите се някогашни бунтовнически командири от Армията за освобождение на Косово (АОК), по-популярна с абревиатурата си на албански – УЧК. Малката разлика в гласовете в рамките на един процент, която двете формации получиха, както и необвързаността им с УЧК, просто ги обрича на това да потърсят пътя едни към други и да формират новото правителството на Косово.

Партиите на двете „свещени крави“ на косовската политика – някогашният дългогодишен лидер на Демократическата партия на Косово и премиер, а сега президент на страната – Хашим Тачи, и Алиансът за бъдеще на Косово на доскорошния премиер Рамуш Харадинай ще трябва да отстъпят своето почти двадесетгодишно участие във властта в страната. Личната неприязън и антипатия между Хашим и Рамуш, дошли някъде от горите по време на борбите против сръбските власти, бяха двигател и катализатор на усилията на всеки един от двамата да бъде по-напред от другия в управлението на новата балканска държава. Засега президентът Тачи води по точки пред Харадинай, който сам предизвика тези предсрочни парламентарни избори, след като беше призован от новосъздадения Международен съд в Хага за престъпленията против човечеството от страна на бунтовническите командири и бойци от УЧК. С този акт, определен като проява на политически морал, Харадинай фактически подписа присъдата си в непрекъсната надпревара с Хашим Тачи. Той най-вероятно ще остане само депутат в парламента, ако разбира се, отново не бъде повикан в Хага за допълнителни разпити.

Това – крахът на партиите и на политиците, произлезли от УЧК, е първата характеристика на политическия трус, за който стана дума в началото. Втората е връщането в живота на Демократическия съюз на Косово с председател Иса Мустафа, създаден някога като единствената политическа сила на косовските албанци с лидер „балканският Ганди“ Ибрахим Ругова. Умереният пацифистки стил на поведение и на политическа борба за повече права на косовските албанци беше приемлив в онези условия, когато Косово просто бе част от Сърбия. Ибрахим Ругова бе некоронованият лидер на албанците от района, въпреки че по време на бомбардировките на НАТО над Сърбия той бе отведен в Белград и се снима с диктатора Слободан Милошевич. Но на фотографията, разпространена от всички сръбски медии, Ругова изглеждаше някак си не на себе си, та знае ли човек.

Третата изненада е самото „Самоопределение“ и неговият ръководител Албин Курти. Някога краен левичар, после агресивен националист, сега с вид на интелектуалец, Албин премина последователно пътя от студентски лидер през сръбските съдилища и затворник в сръбските затвори, освободен без да излежи 15-годишната си присъда под международен натиск. Беше яростен привърженик на „обединение на всички албански територии“, но постепенно тази тема излезе от речника му, дори не фигурираше в предизборната му програма. Но ако направите преглед на всички агресивни прояви в косовския парламент в Прищина през последните години: блокади, хвърляния на яйца, обиди, изтръгвания на микрофона от депутати, без съмнение те принадлежат на „Самоопределение“. Това изглежда се харесва на избирателите. Не бе никак случайно, че най-голям процент Курти получи в столицата Прищина, където избирателната активност бе най-висока – 54%, и където са студентите и повечето млади хора. Впрочем, Косово е млада държава с млад народ, така че победата на „Самоопределение“ е все пак някакво обещание за бъдещето.

Но основна роля за победата на Албин изигра негова остра кампания против „традиционните“ политически играчи, обременени с обвинения за сериозна корупция и злоупотреба с властта. Дори магията на влиянието на бившите бунтовници и победители в борбата срещу сръбските власти този път не помогнаха. Все пак от „онези“ години в края на 90-те се роди и израсна ново поколение, което очевидно не дава пет пари за „свещените крави“ и тотемите от УЧК. Тази генерация косовари дори не помни героите от онези времена, не се опитва да разгадае митологията, създадена около тях, просто вижда едни ояли се политици начело на държавата, които вече са достатъчно компрометирани, за да им се гласува доверие. Струва ми се, че промяната, дошла с победата на Курти, а и на някогашния монополен Демократичен съюз на Косово на незабравимия Ругова, освен политическа, е и генерационна.

Албин вече даде знак, че иска да стане премиер. Дори съвсем естествено, вече се срещна и с американския посланик в Прищина, за да го увери, че няма да се уплаши от това да възстанови прекъснатите преговори с Белград за нормализиране на отношенията. Даже е готов да се види и с новия шеф на външната политика на ЕС Жозеп Борел, въпреки че испанецът идва от държава, една от петте от ЕС, които не са признали независимостта на Косово. Как на практика ще стане подновяването на преговорите обаче, не е много ясно, тъй като досега те се водеха на ниво президенти и един срещу друг сядаха Александър Вучич и Хашим Тачи. Двамата очевидно държат да си партнират и като държавни глави, продължавайки практиката от времето, когато бяха премиери. Пък и Вучич даде да се разбере, че не би искал Курти като партньор в преговорите поради неговата биография на осъден и на затворник, излязъл иззад решетките с чужда помощ, па макар и легитимно избран.

Във всеки случай обаче, първото, което Албин вероятно ще направи, ще бъде да премахне стопроцентовите мита за стоките от Сърбия и от Босна, на които държеше единствено доскорошният премиер Рамуш Харадинай. Дори се носят слухове, че това е причината Рамуш да изгуби доверието на американците (особено!) и на европейците, които настояваха митата да бъдат върнати в нормални нива, като по този начин се отстрани пречката за деблокиране на преговорите с Белград. Курти настоява за прилагането на правилото за реципрочност: например, сърбите не признават косовските дипломи, и Прищина няма да признава сръбските. Нещо такова.

Загубата на партиите, произлезли от УЧК, даде надежди и в съседна Северна Македония, че монополът на Демократичния съюз за интеграция с лидер Али Ахмети сред местните албанци може да бъде разрушен. Един вид, плочките на доминото да почнат да падат и оттатък границата. Нали Косово и Северна Македония са като скачени съдове от край време… ДСИ на Ахмети произлезе от Армията за национално освобождение, която през лятото на 2001 г. по склоновете на Шар планина предизвика конфликт с властите в Скопие. Цялата логистика на АНО идваше от Косово – там вече трансформацията на бунтовниците от УЧК в политици бе започнала под строгия поглед на американците. И до днес в Скопие се твърди, че още тогава е съществувала „топла връзка“ между Ахмети, от една страна, и Хашим Тачи и Рамуш Харадинай, от друга, която не е била прекъсната и след края на конфликтите в мирния период.

От друга страна, Албин Курти често отиваше в Скопие, но предпочиташе да бъде в компанията на хората от Алианс за албанците на Зиядин Села. Стружанецът Села пък бе най-важният гост на „Самоопределение“ по време на предизборните митинги на партията в Косово. Заедно с него бе и кандидатът за президент проф. Блерим Река, който не успя да стигне до балотаж за сметка на двамата кандидати македонци, но направи впечатление на разумен политик и интелектуалец с голям потенциал.

В крайна сметка, кого ще предпочете бъдещият косовски премиер Албин Курти за свой партньор от партиите на албанците в Северна Македония, ще покаже времето. Но че край Вардар има настроения ДСИ да слезе от властта, е повече от ясно. Остава местните албанци да намерят своя Албин Курти.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.