Що е фашизъм и има ли почва у нас?

Хан Кубрат дава урок на синовете си със сноп пръчки, наречен "фашио". Художник Димитър Гюдженов

Няма го Мусолини да разясни на невежите този фундаментален въпрос

В България е имало фашистки организации, но те никога не са били във властта

„Шепа нещастни фашисти“ нарече депутатите от „Възраждане“ Христо Петров. Аплодиран като Ицо Хазарта, наиграл се на рап, той влезе хазартно в парламента. Тоест случайно, защото не му е там мястото. Учил-недоучил, Петров страда от недостиг на обща култура. Няма го Мусолини да му обясни що е фашизъм и има ли почва у нас.

Фашизмът е сурогат на социализма. На млади години Бенито Мусолини е пламенен последовател на Маркс и Енгелс. Секретар е на Социалистическите профсъюзи, участва в редактирането на два леви вестника.

Постепенно еволюира и прави завой вдясно. През 1919 г. дуче повежда движение, което се консолидира като Национална фашистка партия. „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата!“ е лозунгът на политическата формация.

Думата „фашизъм“ иде от тъй нареченото „фашио“. Сноп пръчки, който от дълбока древност в различни народи и култури олицетворява единение, сила, воля, власт. Със същите тези пръчки хан Кубрат дава урок на синовете си. Ханът ги чупи една по-една, а момците се мъчат с целия вързоп. Тоест исторически е доказано, че зората на домашния фашизъм изгрява още в Кубратовата Велика България.

И при свастиката има с какво да се похвалим. В превод от санскритски думата означава „щастлив амулет“. Съществува дясна и лява свастика в зависимост накъде са пречупени раменете на кръста. Дясната символизира слънцето и мъжкото начало, лявата - луната и женското.

У нас е открита керамика със свастики, датирана 6000 години преди Христа. Църквата „Христос Пантократор“ в Несебър е емблематична с този символ. Построен през XIII-XIV век, храмът е шедьовър на средновековната архитектура. Над апсидите минава фриз от тухлени свастики.

Адолф Хитлер не е летувал в Несебър и не може да бъде обвинен в плагиатство. Самоук художник, той вгражда таланта си в свой пречупен кръст. Лого на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Днес свастики красят панелките в бившите работническите квартали. Бивши, защото вече нямаме индустрия и работници. Графитите обаче доказват, че фашизмът заедно със социализма се крепят на лумпен пролетариата.

Марксическата историография изкова невероятното съчетание „монархо-фашизъм“. Такъв хермафродит няма! Аристокрацията се гнуси от крайната десница. Атентатът срещу Хитлер през 1944 г. е дело тъкмо на офицери с представката „фон“.

Дори уважавани авторитети като акад. Илчо Димитров лепяха по Борис III етикета „фашист“. А царят е бил в конфликт с ултра десните, който непрекъснато му готвели преврат.

В България е имало фашистки организации, но те никога не са били във властта. Във властта е била само символиката като нацисткият поздрав, заимстван от римския „салют“. С него премиерът Богдан Филов отдава чест на организацията „Бранник“. Тя е създадена през 1940 г. по модела на „Хитлерова младеж“. По-малките българчета пък членували в „Орле“.

Схемата е откопирана от чавдарчетата и пионерите през социализма. Тогава ръката се свиваше под прав ъгъл към челото. „Бъдете готови!“, командваше дружинният ръководител. „Винаги готови!“, отговаряхме ние. За какво да си готов, на никой не му беше ясно.

Върховен командващ на „Бранник“ е бил Стефан Клечков. Той свършва по особено жесток начин. В началото на 1942 г. е назначен за управител на Беломорието. През септември 1944 г. е пленен от гръцки партизани. Тикнат е в Хасковския затвор, но новата власт отново го предава на гърците.

Първо му вадят очите, после го заравят до шия в земята и най-сетне го застрелват.

Разправата с литературата

Рекордьори сме по писатели фашисти

Борис Делчев

Девети септември 1944 година ни изкара световни рекордьори по писатели фашисти. Веднага след народната победа, на 4 октомври в "Работническо дело" излиза статията "Фашизмът в нашата литература". Неин автор е Борис Делчев, сътрудник в отдел Агитация и пропаганда при ЦК на БКП.

Всъщност публикацията е списък, в който са посочени 18 последователи на Мусолини и Хитлер. Сред тях са класиците Димитър Талев и Ангел Каралийчев. В кафяви ризи са облечени професорите Михаил Арнаудов и Спиридон Казанджиев. На ръкавите носят свастики литературните критици Георги Константинов и Малчо Николов.

Имената са набрани в траурно черно, за да бодат очите на читателя.

Творбата на Делчев става фундамент за репресии. На 23 ноември Съюзът на българските писатели свиква общо извънредно събрание. Гласувано е решение на Управителния съвет за проявена фашистка дейност да бъдат изключени 29 творци на словото.

На базата на този вече разширен именник са изготвени обвиненията на Народния съд. С чиличена ръка трибуналът хваща за гушата "народните изедници". На подсъдимата скамейка сядат 96 интелектуалци. От тях 16 са осъдени на смърт, 12 на доживотен затвор, останалите получават различни срокове зад решетките.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи