В Южна Корея пристигна севернокорейска делегация на високо равнище

Мексиканският президент отлага визитата си в САЩ заради напрегнат телефонен разговор с Тръмп

Макрон и Меркел ще разговарят с Путин за прекратяването на огъня в Сирия

Над 120 снегорина обработват настилките в София

Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Яков Джераси, заместник-председател на „Израелско-Български Институт“, пред „Труд“: Израелците милеят за България Съдбоносното решение за спасяването на българските евреи е взето от Цар Борис III

Яков Джераси при паметниците от израелската гора, приети от България, и запазени на гърба на църквата „Света София“. Снимка: Цветан Томчев

Предстои ни проект, свързан с кметовете на 12 български града и израелски инвеститори

Как се тълкуват историческите факти от позицията на времето? Защо възникват конфликти и разделение между евреите, които остават да живеят в България и тези, които избират да отидат в Израел? Как Симеон Сакскобургготски се завръща у нас? Всички тези въпроси ще разнищим с Яков Джераси, който обрисува съвременната картина на израелското общество у нас.

– Г-н Джераси, кои са ключовите събития, свързани с идването на евреите по българските земи?
– Историята започва през далечната 70-а година след новата ера, когато е разрушен храма в Йерусалим от римляните. Поради бунтовническия характер на моите сънародници, изселването им от тези земи е било наложително. Голяма част от жителите на Израел се преселват в различни райони на Римската империя, а много малка част – в земите на България. Епицентърът е Велико Търново, а хронологията на историята ни изпраща във времето, когато Иван Александър сключва брак с еврейката Сара, по-късно царица Теодора – майка на Иван Шишман. Това е началото на еврейството по българските земи. Следващата еврейска вълна в България е през 1492 г., съставена от евреи с испански произход, наречени сафаради. Важно историческо събитие, което допринася за разпространението на еврейството, е посещението в България на известен испански равин, носещ името Йосиф Каро, който отсяда в Никопол през 1523 г. Това е мястото, където евреите създават следващата по важност книга след Библията – Шулхан Арух. Гореспоменатият равин е смятан за важна личност по онова време, тъй като е бил модератор на еврейските закони, редактирани по българските земи. Възможността Никопол да се превърне в Мека за евреите е била изключително голяма, защото това е момент от историята, добре познат на евреите.

– Какво се случва три века по-късно?

Митрополит Геласий, главен секретар на българския Свети Синод, по-време на освещаването на гората, наречена „България“, в Израел.
Митрополит Геласий, главен секретар на българския Свети Синод, по-време на освещаването на гората, наречена „България“, в Израел.

– Три века по-късно, през 1897 г. се провежда Големият ционистки конгрес, на който евреи взимат решение да се върнат в тъй наречената “Обетована земя” и да основат своя държава на мястото, откъдето са били изгонени. Описвам народ, който притежава история, език и религия, а желанието им за създаване на държава е по-силно от всички външни обстоятелства, забраняващи им най-свещеното благо да се върнат у дома. На историческата сцена се появява човекът, който създава идеята за ционизма. Това е Теодор Херцел. Преди конгреса, през 1896 г. той решава да се срещне със султана на Османската империя. На път за Истанбул спира при Цар Фердинанд по поръчка на Барон Хирш (създателят на влаковите линии в Европа), като целта на пътуването е да поиска от султана подкрепа да се създаде “дом” за евреите в района на Палестина. Интересно е, че когато Херцел пристига в България, на гарата в София го посрещат повече от 500 евреи, които го наричат “царя на евреите”. Това еврейско общество в България по онова време е относително нерелигиозно. Първият световен лидер, който подкрепя ционистката идея, е именно Фердинанд. При него Херцел се запознава с дворцовия портретист Борис Шац, който е един от създателите на “Българската художествена академия”. Херцел е изключително вдъхновен от съгласието на Фердинанд и предлага на Шац (той е от еврейски произход) да създаде подобна Академия в бъдещата еврейска страна. Шац приема думите на Херцел сериозно и се заселва в Ерусалим, където създава “Бецалел” – днес водещата художествена и архитектурна академия в Израел. Точно тази идея е вдъхновила българските евреи да организират топло посрещане на Херцел, който от своя страна е бил много впечатлен и поласкан от този жест. Междувременно Фердинанд прави неимоверни усилия да измени облика на София, превръщайки я в модерна столица. Започва задействането на проекти за построяване на сградата на софийските архитекти като стилизирана сцена на театър. Малко известен факт е, че в българската столица датировката на съществуването на трамваи е много по-ранна от тази на Виена. Фердинанд бленува да бъде цар не на територия, останала от Османската империя, а на ново българско царство. Всъщност, във вените му тече еврейска кръв, тъй като преди неговото раждане фамилиите Кобурги и Кохари (прочуто еврейско семейство, занимаващо се с индустрия) се свързват чрез брак. Точно това е и причината еврейската борба да не му е чужда и взима решение, че евреите на българска територия трябва да имат главен равин, чието име е Мордехай Еренпрайс. Малко след пристигането му започва и строежът на днешната голяма синагога в София.

– Дотук изявен конфликт като че ли няма, но стигаме до периода на Втората световна война…
– Именно тогава става и чудото, единствено по рода си в Европа. Спасяването на българските евреи през Втората световна война се превръща в подвиг, тъй като българският народ смята евреите като неизменна част от него. Точно и това е причината те да не бъдат изпратени към “лагерите на смъртта”. По това време еврейската общност в България все още не е напълно религиозна и за разлика от другите страни не живее в гета, а става част от средната класа. Сред тях има и няколко много заможни семейства. Преди Борис III да се ожени за Йоанна, той е имал еврейска любима, дъщерята на Жак Асеоф. Когато е взето решението, че царят трябва да се ожени за италианската принцеса Йоанна, Борис ІІІ отива и се сбогува официално с приятелката си. Този момент в историята е наситен с носталгия и тъга. Затова цар Борис ІІІ за утеха се среща със своите приятели в ресторант, който работи и до днес – “Под липите” до БНР. Там, заедно с художника Константин Щъркелов и карикатуриста Александър Божинов, създателят на “Пижо и Пенда”, написват песен за тежката любовна раздялата. “Разлъка” е шлагер от онова време. Много малко хора знаят, че царят има участие в написването на песента, аз го научих от американски историк по време на изследването за неговата книга “Лимоновото дърво”. Говорил съм със сестрата на царя – княгиня Мария-Луиза, по този въпрос и тя потвърди достоверността на историята. Това е нагледен пример за това колко е била свободна комуникацията в България без религиозна и расова дискриминация. Едно от най-важните действия, които предприема Цар Борис ІІІ, което отеква не само в българската, но и в световната история, е решението да спаси живота на всеки евреин, стъпил на българска територия, и да не допусне изпращането му на смърт в германските концлагери, както е направено в другите страни.

– Какъв е големият спор, свързан с тези исторически факти?
– Големият конфликт е за историческата истинност на събитията, свързани със съдбата на тракийските и македонските евреи, която е по-различна от тази на българските им братя. Персоналното ми мнение по този въпрос е, че България и Цар Борис ІІІ не носят никаква отговорност за тяхната съдба, тъй като обещаните на България земи, ще бъдат част от България след края на Втората световна война. Клопката е в това, че районът не е административно български. Да, ние българите имаме допусната войска на македонска територия, но тя е в качеството си на полиция под германско командване. Решението на цар Борис ІІІ е да не участва във Втората световна война с български армии. Евреите по македонските и тракийски земи никога не са били смятани за български поданици (немците са ги наричали “нашите евреи”). Темата е много политизирана и причината е, че през комунистическия период тя никога не стана исторически ясна. Тодор Живков твърдеше, че той е причината за спасяването на българските евреи или че заслугата е на Червената армия, но историческите факти говорят друго. Армията влиза в България след преврата на Кимон Георгиев на 9 септември 1944 г. Това е събитието, което слага край на участието на България във Втората световна война на страната на хитлеристите. Законът за защита на нацията престава да съществува. По тази причина страхът за живота на българските евреи е унищожен. Надявам се да стане ясно, че тогавашното окончателно хитлеристко решение за жестокото отнемане на живота на 6 000 000 евреи не е подкрепено от България. Вменената вина на България е неоснователна, тъй като е ясно, че отговорникът за тази жестокост е Айхман и неговите съидеолози. Факт е, че България е единствената страна, която казва “НЕ” на това систематично унищожение на евреите. През 1948-1949 г. основаването на държавата Израел става реалност и 95% от общността на българските евреи напуска България и се отправя към Израел. Останалите в България 5% са част от комунистическата идея. Идеологията на евреите е равноправието и поради това голяма част от носителите на комунистическата идея и в България са евреи.

– Знаем, че Борис III не иска да вижда хора на война. Това ли е единствената причина да вземе решението за спасяването на евреите?
– В основата на това решение са били неговите принципи, възпитание, но най-важният фактор е, че е хуманист. В лични разговори с мен Стефан Груев – синът на Павел Груев, секретар на цар Борис III, ми е разказвал за характера на царя, такъв, какъвто го е познавал. Той го описва като срамежлив и противник на насилието в каквато и да е форма. Разказът ми обаче продължава с първия преврат, начело с Кимон Георгиев. Тогава царят заедно със сестрите си се връща от Евксиноград. Без дипломация, а с хитрост Кимон Георгиев иска царят да подпише, че е създадено ново правителство, но получава отказ и документът не е парафиран. Тези действия принуждават Борис III да се оттегли в двореца “Врана” с пълната готовност дори да абдикира. Задкулисните игри и неизказаната истина за министър-председателя Александър Стамболийски го поставят в безизходица и той подписва документа за създаване на ново правителство. Докато се връща от Евксиноград, той спира при Стамболийски в чифлика му край Пазарджик, а междувременно Кимон Георгиев твърди, че премиерът е заловен с цялото си правителство. По този начин царят разбира, че именно Георгиев не му дава достоверна информация.

– Какво се случва по-нататък?
– Историческите събития ни насочват към ВМРО. По това време това е нелегитимна организация. Стамболийски е жестоко убит в родния си дом. Междувременно Цар Борис ІІІ взима решението си за спасяването на българските евреите. Датата е 9 март 1943 г. и влаковете от Кюстендил и Пловдив се връщат празни. По-късно – на 24 май, има опит за натиск върху царя по еврейския въпрос, но и той е неуспешен, защото царят изчезва от политическата сцена. През 1943 г. не е бил известен изхода от Втората световна война и резултатът от решението на България. Царят умира на 28 август 1943 г. До днес българското правителство няма ясна позиция по темата за спасението на българските евреи и съдбата на тракийските и македонските евреи. Във всички официални документи се подчертава ролята на Димитър Пешев и се избягва умишлено споменаването на ролята на царя, тъй като искат да избегнат конфликт с важни институции. Желая да подчертая изключително важната протагонистка роля на Цар Борис III, която той изиграва по време на спасяването на българските евреи. По този начин хора като мен оцеляват. Заедно с еврейските комунисти дължим живота си на твърдата позиция на царя. Кой може да допусне, че българските eвреи биха оцелели без съгласието на главнокомандващия на българската армия? Не смятам, че македонците и гърците са дали живота си, за да оцелея аз и българските ми сънародници. Една от личностите от световна сцена, която оглавяваше до преди няколко месеца Лигата против поругаване в САЩ – Авраам Фоксман, в свое интервю казва: “Ако всяка страна беше направила това, което България направи, за да спаси своите евреи, нямаше да има Холокост”. Точно и това е причината той да смята, че България е пример за човечеството.

– Прескачаме във времето – кога започвате кампанията за завръщането на цар Симеон II в България?
– През 1993 г. аз отговарях за организирането на кампанията по завръщането на Симеон II в България. Поради липса на международна популярност, предложих на израелските власти да се създаде гора в Израел и тя да носи името на Борис, бащата на царя, и тя да бъде открита тържествено от него. Идеята ми беше радушно приета. Последва посещение в Мадрид при Симеон от делегация, представяща еврейския национален фонд, собственик на всички земи в Израел. По време на преговорите царят предпочете първо да се съберат средствата, нужни за засаждането, а след това да се организира откриването на самата гора. Това даде възможност на Жельо Желев- човекът, който нарече Борис III “военен престъпник”, да започне антикампания срещу нас. Кампания, имаща за цел да спре създаването на гората. През 1996 г. председателят на Кнесетa (парламентът на Израел) Дан Тихон я откри официално. Тя се намира на път за Ерусалим. Две години по-късно, заради протест на македонски и на гръцки евреи, всичките паметници, които бяха издигнати в гората, бяха донесени в София, и се намират на гърба на църквата “Света София” по заслуги на Стефан Софиянски. Всичките думи върху тези паметници са написани от проф. Михаил Бар-Зоар и Аврахам Бен-Яков. Имаше малък протест срещу решението на Израел от страна на МВнР тогава. Поради тази причина кметът на София взе твърдо решение паметниците да бъдат част от софийско културно наследство. До този момент те не са били посетени от официални лица, тъй като все още съществува спор от страна на евреите и израелското посолство в България. Например, по време на посещението на военния оркестър на Израел (създаден от българин), израелският посланик бойкотира мероприятието, защото оркестърът стоеше близо до паметниците. От този момент до смяната на посланика аз бях персона нон грата.

– Защо не искат тези паметници в Израел?
– Понякога настоящата реалност и историческите факти се размиват. Българските евреи и израелското посолство отхвърлят значимата историческа роля на цар Борис III. Основно значение за спасяването на българските евреи са Пешев и църквата. Задавайки си въпроси, ще открием отговорите им. А именно: кои са най-големите врагове на комунизма. Първо – монархията, второ – църквата и трето – фашисткото мнозинство. Но евреите приемат Пешев и това, което прави с петицията си. И отговорът за спасяването на евреите по метода на изключване е, че именно църквата и цар Борис III са основните спасители. Ако трябва да дам искрен отговор, за мен българското еврейско общество е в Израел. Не познавам друго общество, което милее за България повече от българските израелци и техните приятели. Приблизително 300 000 туристи от Израел посещават страната ни, въпреки атентата срещу тях преди няколко години. След няколко месеца съм организирал пътуване с участие на 12 български кметове до Федерацията на местните власти в Израел. Те ще се срещнат с инвеститори, защото потенциалът на Израел е огромен. Надявам се това сътрудничество да бъде ползотворно за всички.

– Колко са близки и колко далечни българските евреи тук и тези в Израел?
– Българските евреи в Израел казват, че са жители на Израел, родени в България. Всяка година на 24 май се събират и честват този български празник с традиционна българска храна, български песни и спомени за България. Това е единственото общество в Европа, което няма мемориален комплекс от Холокоста. Разликата между обществото, оцеляло след Холокоста, и обществото на свободните евреи от царство България е осезаема. Това чувство се предава вече второ, трето поколение. В основата на разногласието ми с организацията на евреите в България “Шалом” се основава на това, че не споделяме едно и също мнение по въпроса за спасените 50 000 български евреи.

 

Нашият гост

Яков Джераси е роден в София през 1946 година. През 1949 г. емигрира в Израел със семейството си, а после в Съединените щати завършва международни отношения в “University of the Pacific” в Стоктън, Калифорния. През 1973 г. служи на израелската войска във войната от Йом Кипур и става говорител на въоръжените сили. Работата си в кампанията за завръщането на Цар Симеон II Джераси започва през 1993 година, а в момента е заместник-председател на “Израелско-Български Институт”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Яков,от дъртите евреи си и не вярвам,че си толкова глупав да повярваш на байганьовските фантасмагории,че са ,,умрели´´ да ви спасяват в ония смутни времена! Та тия тука не могат да се понасят помежду си та ще искат да спасяват вас! Ще се противопоставиш на Айхман и то в 1943 година?! Хайде бе,наистина ли?! Колкото до ,,масовото заселване на испанските евреи ,сафаридите´´ през 1492 година,не забравяй,че това е не защото българите така са пожелали,а защото Султана така е наредил.Твка както са се заселили и в другите завоевания на Отомансквта империя- Гърция,Сърбия,Македония ,Ливан,Сирия и т.н. Да,Теодор Херцел специално е дошъл( а не просто ,,се е отбил´´) при Султана да го ПОМОЛИ за Еврейска държава на територията на Палестина като в замяна да оправят всичките финансови бакии на Империята,но за отговор след едноседмично чакане получава: Отомански паспорти ще получите,но Палестина ,,йок´´!

  2. Милеят ами. Сън не ги лови, по цели дни и нощи милеят за Бг, току сълзи ронят. Тоз чичка за ахмаци ни има.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.