До президента на Република България г-н Росен Плевнелиев.

Причините за написването му са: направеното от президента на Израел Руби Ривлин изказване по случай официалното откриване на новия паметник за спасението на българските евреи, в което е отправен ясен упрек за смъртта на българските евреи в Тракия и Македония и реакцията на израелския вестник Jerusalem Post, който се опира на становищата, идващи от музея на Холокоста “Яд Вашем” в Израел и музея на Холокоста във Вашингтон. Становища, различни от истината, с която е запознат българският народ.

Скъпи г-н президент,

От доста време искам да Ви пиша.

Нашата първа среща се състоя няколко месеца след встъпването Ви в длъжност, когато Ви запознах с графиня Де Помери във Вашия офис. Срещата беше осъществена със съдействието на Цветлин Йовчев, шеф на кабинета. Тогава за първи път аз представих Лигата против поругаване и възможността за сътрудничество с България. Сигурен съм, че не съжалявате за това.

По време на тази среща предложих да бъде свикана комисия, която да Ви помага за по-доброто развиване и отразяване на темата за спасяването на българските евреи. За неин председател избрах г-н Ейбрахам Фоксман, директор на Лигата против поругаване, който лично да назначи петимата членове на въпросната комисия.

Срещнахме се още по няколко повода и дотук приключиха нашите отношения.

Пред Вас стои една нелека задача, с която никой друг държавен глава досега не е имал смелостта да се заеме. Става въпрос за признаването на Негово Величество българския цар Борис III за неговата ключова роля за спасението на еврейското население. Това е една доста деликатна тема, за чието повдигане се изисква силна воля и решителност, тъй като доста хора от страни като Гърция, Македония и дори Израел биха били против изтъкването на подобни факти. (Моля, вижте статията, която беше публикувана в Jerusalem Post.)

Причината да се обръщам към Вас в този момент е излизането наяве на документи от Вила Малрир - мястото, където през 1942 г. е проведена Ванзейската конференция, на която е взето т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос. В това решение е посочен точният брой на еврейските жители, нарочени за депортация, както и заповед това да засегне и новоприсъединените към България територии - Западните покрайнини, Вардарска Македония, Югоизточна Македония, Беломорска Тракия. Българските архиви, съдържащи сведения за тези събития, са изнесени в Русия през 1944 г., където са прикривани и така и не са върнати у нас, което прави достъпа до достоверна информация невъзможен, а именно - да бъде публично известно, че не България взема решението да изсели еврейското население от горепосочените земи, за което до ден-днешен носи несправедливо отговорност; това решение е било взето още на Ванзейската конференция.

Утвърждаването на тази информация от Ваша страна със сигурност би повишило общественото доверие към Вас и Вашия кабинет.

Това, което ми направи огромно впечатление, докато проучвах въпроса, бе едно изказване на Яков Бен-Ор, тогавашния заместник главен прокурор на Израел, направено преди около 50 години пред “Асошиейтед прес”, по време на процеса срещу Адолф Айхман. Изказването бе публикувано в сп. “Дипломация”, издание на Министерството на външните работи, и гласеше следното:

“Борис бе истински герой. Той се възпротиви на Айхман и категорично застана срещу депортирането на евреите с българско гражданство. Той почина на 28 август 1943 г. Според едни - вследствие на сърдечен удар; според други - от отравяне, намеквайки за някого от хората на Айхман.”

Публикуваното изказване е взето от брой на вестник The News and Courier от 22 май 1961 г.

През годините историята за Спасението бе доста политизирана, като се отклоняваше вниманието от истинските дейци, включваха се подвеждащи детайли, всичко с цел да се съчини една удобна за определени хора история, нямаща нищо общо с действителността.

Не вярвам, че Димитър Пешев е този, който “спира Хитлер”. Не вярвам, че 7 милиона българи са посрещнали с отворени обятия 50 000 евреи, защото такъв е бил духът на народа. Не вярвам, че патриарх Кирил, митрополит на Пловдив, прескача оградата на еврейското училище, в чийто двор на 10 март 1943 г. са били заключени пловдивските евреи (при положение че вратата е била широко отворена и не са присъствали никакви охранители). Съмнявам се и в приноса на Лиляна Паница, представляващ нищо повече от привлекателен сюжет за холивудското кино.

Вярвам, че тежката дума е била именно на царя, който е предприел ответни действия в момент, в който никой друг не е посмял.

Пешев организира прословутата си петиция едва след като царят отменя депортацията.

Паметта на цар Борис III никога не е била обект на толкова сериозно непочитане, изразяващо се в пренебрегване и неспоменаване на името му по време на официални събития, на което се надявам именно Вие да сложите край.

Г-н президент, оценявам високо подкрепата Ви и смятам, че е време да защитите честта на Негово Величество цар Борис III, като дадете яснота относно причините, поради които България не е успяла да спаси евреите в Тракия и Македония.

8 юли 2016 г.

Искрено Ваш

Яков Джераси

*Публикуваме отвореното писмо на г-н Яков Джераси защото поставя изключително важен и недоизговорен за българското общество проблем. Вестник „Труд” е готов да представи и други позиции.