Никога досега в българската правна история подобно юридическо безумие не е било сътворявано

Миналата седмица се разбра, че в последното заседание на временната парламентарна комисия „Магнитски“, на депутатите е бил раздаден проект на закон, с работно заглавие „Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата“. Претенцията е това да представлява закон, с който ще бъдат уредени последиците в България от санкции на трети страни спрямо български граждани и фирми, а за неговото изготвяне още преди месец проф. Янаки Стоилов направи анонс. Тогава обаче правосъдният министър заяви, че миниcтepcтвoтo нa пpaвocъдиeтo, ĸoopдиниpaнo c миниcтepcтвoтo нa финaнcитe, e иницииpaлo cъздaвaнeтo нa paбoтнa гpyпa, вĸлючвaщa пpeдcтaвитeли нa двeтe вeдoмcтвa, нa HAΠ и БHБ, ĸoятo дa изгoтви този проект. Според Стоилов проектът е трябвало да носи име „Зaĸoн зa зaщитa нa извънтepитopиaлнитe пocлeдици oт caнĸциoннoтo зaĸoнoдaтeлcтвo нa тpeти cтpaни“, но очевидно в процеса на изготвянето му концепцията се е променила и сега министерството на правосъдието е на път да финализира проект на нормативен акт, който да обхване не само последиците от санкциите на други държави, но и въобще случаите, при които изпълнителната власт по своя преценка ще реши, че някой застрашава икономическата и финансова сигурност на държавата. 
В медийното пространство вече изтече информация какво съдържа този законопроект, като скандалът, който е заложен в него, със сигурност ще бъде толкова голям, че е способен да разтърси не само българското общество, но и демократична Европа. 

Според концепцията, лицата за които има установени факти и събрани данни, че осъществяват дейност, която може да доведе до възникването на посегателства върху националната сигурност, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата, се включват в национален списък, който се приема с решение на министерския съвет, а свързаните с тях лица се включват в отделен списък на свързаните лица. Мерките спрямо тези лица (и от двата списъка) ще бъдат: незабавно прекратяване на договорните отношения и недопускане на бъдещи договорни отношения с тях, като включването им в списъците ще е основание и да бъдат проверявани от КПКОНПИ. Задължени да прилагат мерките ще са органите на изпълнителната власт, държавните и общинските предприятия, както и банките. Създава се също междуведомствен съвет като консултативен орган към министерския съвет, който ще се председателства от министъра на финансите, а членове ще бъдат също заместник-министрите на правосъдието, на външните работи, на МВР и икономиката, както и зам.-изпълнителен директор на НАП, зам.-председател на ДАНС и подуправител на БНБ. Предвижда се създадените от министерския съвет и от междуведомствения съвет към него два списъка, да подлежат на предварително изпълнение независимо от това дали са обжалвани пред съд. 

Най-фрапиращите текстове обаче са тези за „свързаните лица“, които автоматично попадат във втория списък поради свързаността си с лицата, за които министерският съвет е приел, че застрашават националната сигурност. За свързани лица според проекта ще се приемат тези, за които са установени факти и са събрани данни, че са предоставили материална помощ на лицата, включени в първия списък, или са им съдействали чрез действие или бездействие. За свързани лица ще се смятат и управители, прокуристи или ликвидатори на дружества, включени в списъка, физическите лица, които притежават над 1/3 от капитала на дружество, включено в списъка, съпрузи, роднина по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до трета степен включително.

Ако направим кратък исторически преглед, ще установим, че никога досега в правната история на съвременна България няма данни българин да е считан за виновен или да има основание за санкцонирането му, само и единствено поради обстоятелството, че е роднина на лице, извършило правонарушение. В случая обаче дори и последното няма да бъде установявано с влязла в сила присъда, а за нарушител ще се счита този, когото един орган на изпълнителната власт, какъвто е министерският съвет, ще нарочи за такъв. Не е за вярване че в 21 век, в държава членка на Европейския съюз като България, ще се налага да се прави аналогия между законопроект на министерство на правосъдието и кръвните наказания, налагани от българските владетели. Но едва ли има друг начин да се покаже абсурдността на ситуацията, при която роднини ще отговарят и ще търпят репресия заради нещо сторено от техен родственик по пряка, съребрена линия или дори по сватовство.

Хан Кормисош от рода Вокил избива през 8 век всички представители на рода Дуло, а впоследствие хан Телец от рода Угаин на свой ред се разправя с рода Вокил. При покръстването на българите княз Борис I посича 52-ма разбунтували се боили, предани на езическите ритуали, заедно с целите им родове. През 987 г. Цар Самуил убива брат си Арон и целия му род, като оставя жив само племенника си Иван Владислав. Наказанието е заради тайните преговори между Арон и византийският император Василий II. Разбира се, всичко описано се случва при еднолична власт, каквато е царската, при която единствено самодържецът решава кой ще живее и кой ще умре, кой е виновен и кой не, както и имат ли „вина“ роднините на извършилия прегрешението, за да бъдат наказани и те заедно с него – и то само защото имат кръвна връзка помежду си. 

Инструментът за репресия обаче, който проектът на Янаки Стоилов предвижда, по нищо не отстъпва на едновремешните „правила“, действали в средновековна България, с тази разлика че обезглавяването е заменено от „гражданска смърт“. Видно е също, че работната група към министерство на правосъдието е надхвърлила първоначалната идея за закон, който да уреди извънтериториалното действие на санкции налагани от трети държави спрямо българи и е решила генерално въпроса – на санкции от правителството ще подлежи всеки, когото правителството нарочи за опасен за финансовата и икономическата система на държавата, както и на практика целия му род, включително и роднините му по сватовство, които дори българските владетели изброени по-горе, не са наказвали. За всички гражданските им права приключват в момента на включването им в списъците, защото държавата ще абдикира от каквито и да било отношения с тях по силата на закона, а банките ще бъдат длъжни да закрият банковите им сметки. Това означава тотална гражданска смърт, без присъда и без доказана вина, без мотиви, без възможност за защита (списъците остават да действат независимо, че могат да се обжалват пред съд – какво великодушие все пак от „законотворците“, защото спокойно можеха да предвидят, че не подлежат и на обжалване). 

Янаки Стоилов е професор по право от Софийския университет и обучава студенти. Уважаван е, спряган е за следващ член на Конституционния съд. Ако този законопроект, предложен на практика от неговото министерство стане факт, ще му се налага да обяснява пред студентската аудитория каква е „вината“ на кръвните роднини по пряка линия – без ограничения, на братовчедите, на тъста и тъщата, на свекъра и свекървата и на техните деца, на едно лице, което изпълнителната власт е приела, че застрашава националната сигурност.  Няма как да го обясни по друг начин, освен с факта, че някой съвременен самодържец, който държи изпълнителната власт, е решил да се саморазправи с неудобните му. За която разправа не му е необходима съдебна система, не му е необходимо обвинение, не му е необходимо нищо друго, освен няколко послушни министри и членове на „междуведомствения съвет“, които да гласуват кой да живее и кой да умре. 
Ще бъде истински позор обществото ни да остане безучастно този път и да гледа как се погазва Конституцията, в която основните човешки права са гарантирани, как се погазва Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламираща, че всеки има право на справедлив процес, на равенство пред закона и да се счита за невинен до доказване на противното от надлежен съдебен орган. Никога, дори по време на фашисткия Закон за защита на държавата и впоследствие при комунистическата Наредба-закон за Народния съд, български гражданин не е бил обричан изначално на смърт или репресия, без право на защита, без дори да бъде предварително уведомен, само защото е роднина на някой. Никога. 

Дали Янаки Стоилов ще поиска да бъде запомнен за историята не като уважаваният професор, преподавател по Обща теория на държавата и правото и по Защита на правата на човека (каква ирония само!), или като човекът, предложил законопроекта за ограничаване на човешките права заради „кръвна връзка“, предстои да се разбере. Но със сигурност, ако този проект остане в същия вид, скандалът, който ще се разрази далеч ще надхвърли пределите на България. Защото няма как подобни постановки да виреят в демократична Европа, проляла реки от кръв, за да изгради цивилизация на основата на върховенството на закона и на правата на човека. Това би било и тотален позор за България, която напълно ще се лиши от възможността да се нарече правова държава. А и позор за президента Румен Радев, с чийто подпис служебното правителство стана факт.