Пътници от САЩ и Европа започнаха да реимпортират вируса в Сингапур, Хонконг, Южна Корея и Тайван

Коронавирусът не си заминава, той винаги ще бъде наоколо

На всяко цифрово информационно табло, проследяващо разпространението на Covid-19, на много графики, сравняващи развитието на епидемията, те бяха шампионите. Сингапур, Хонконг, Тайван, Южна Корея и техните лидери, видяха към какво се е насочил Китай в първите дни на новия коронавирус, преди той да се превърне в пандемия.

Те си спомниха какво стана преди две десетилетия със SARS: Хората умираха, пострадаха икономиките. Така, че те блокираха имиграцията най-бързо и твърдо, разположиха служители от общественото здравеопазване, за да проследяват контактите на случаите, мобилизираха болниците си и започнаха да публикуват ясна и логична информация и данни. Те потиснаха и разтеглиха кривите преди останалият свят да разбере, че това трябва да се направи. Но през последните седмици тези криви поеха отново нагоре от броя на новите случаи по тези места.

Бавният и стабилен брой на нови случаи в Хонконг започна да се увеличава на 18 март и скочи до 84 случая на 28 март. След месеци на липса на нови случаи, броят им в Сингапур скочи с 47 на 16 март и оттогава градът-държава за 3 дни ги увеличи със 70 нови случая за всеки ден. Новите случаи в Тайван скочиха до 20 на ден отново в средата на март. Южна Корея имаше 86 нови случая на 3 април.

Тези нови случаи все още са ниски, особено в сравнение със САЩ, където на 16 март те бяха 983, а на 2 април имаше 29 874 нови... или с Италия, която (надяваме се) достигна своя пик на 21 март с 6557 нови случая. Това, което е тревожно за броя на новите заразени в местата на очакваните успехи, е, че те се случват изобщо и че цифрите вместо да намаляват, сега се увеличават. Отвън това изглежда като най-лошия сценарий и че болестта се завръща, след като една страна въвежда облекчаване на мерките за борбата с нея. Но тези данни са измамни, защото лошите нови случаи буквално идват от някъде другаде. И в това има поуки за следващата фаза на пандемията в САЩ.

Истинският проблем е, че вирусите не знаят какво е граница. Тези страни преживяват „реимпортиране“ на болестта, а инфекциите, са резултат от влизащите пътници от места, които не са спечелили битката си с Covid-19.

В крайна сметка всички тези страни са на една и съща планета. В Сингапур, Хонконг, Южна Корея и Тайван, и няколко в Китай преминаха граничните бариери и попаднаха в общността. Това доведе през целия февруари до нови инфекции или до „неиндентифицирани местни случаи“, докато пандемията не се превърна в транснационална и се върна обратно. „Имаше само малък брой и те изчезнаха. Но в края на февруари и началото на март започнахме да получаваме повече вносни случаи от Европа. Хонконг получи много от Европа, САЩ и други части на света, а Тайван много от САЩ“, казва Бен Каулинг, епидемиолог от университета в Хонконг.

„Много хора заминаха за ваканция в Европа. Спряхме всички полети от Китай преди СЗО да каже, че така трябва. Но след като направихме това, не направихме много. Така че сега тя се разпространява в общността. И тогава хората започнаха да се връщат от Европа с болестта, а ние дори не мислихме за това“, казва Джейсън Уанг, директор на Центъра за политически резултати и превенция в училището по медицина на университета в Станфорд и автор на статия за ранните успехи на Тайван.

Други нации не можеха да въведат карантината или не се опитаха. В Европа и САЩ правителствата решаваха дали и кога да въведат драконовски, но необходими мерки като социално дистанциране, и закриване на училища. Сега тези правителства и изследователите по обществено здраве трябва да мислят колко време да ги поддържат. Те са разрушителни за психиката на хората и за икономиката, но връщането на хора обратно в тесен контакт помежду им позволява на болестта да избухне отново.

В епидемиологично отношение това напрежение е свързано с овладяването на това, което се нарича репродуктивно число Ro и е средният брой на случаите на заболявания, пряко причинени от един заразен пациент. В горната част на кривата в Ухан, където Covid-19 започна да се разпространява, това число бе между 2 и 2,5, както може би е сега в някои части на САЩ и Европа. След като китайското правителство постави карантината на Ухан и принуди всички да останат вкъщи, то се понижи до едва 0,3. В Китай тези правила влязоха в сила през януари и се очаква правителството да ги отмени скоро.

Очевидното връщане на вируса ще стимулира различни видове мерки за ограничаване. За САЩ това е страшно предупреждение. Пиковите числа могат да бъдат ужасяващи и със сигурност ще варират в различни горещи точки. Но след като върхът премине? Стотици милиони хора не могат да останат социално дистанцирани завинаги.

Въпреки че имат нови случаи, Сингапур, Хонконг и Тайван все още поддържат репродуктивно число Ro около 1 или достатъчно бавно разпространение, за да следват случаите и да го контролират. „Това може да е дългосрочната стратегия за САЩ и Европа. Има два подхода. Единият е тест, тест, тест. Идентифицирайте случаите, изолирайте ги, и спрете предаването на болестта в общността. Но винаги е трудно да се улови всяка инфекция, особено леката. Така че, другият подход, който е необходим и е наистина важен, е да се поддържа известна социална дистанция", казва Каулинг

Хубавото на тази цел, е че след като се намали репродуктивното число Ro надолу от 1, това ще позволи да се направи една страна по-приятна за живот. Училищата могат да се отворят отново, но с по-добра вентилация и по-малка численост на класа. Местата за гласуване трябва да са достатъчно големи, за да има място за всички и да не се образуват опашки. Магазините и ресторантите могат да се отворят отново.

Работното време на хората трябва да бъде достатъчно гъвкаво, за да не се препълват офиси и фабрики, а времето за пътуване да се намали, за да се предотвратят препълнените автобуси и метро. Един добър кръвен тест за антитела на Covid-19 може да определи кой е имунизиран и може да помогне на всички останали да се върнат към по-нормален живот. „За втората вълна това, което бихме искали да се случи, е, че ако има възраждане на болестта и растеж, той да е много по-бавен.

Коронавирусът не си заминава. Няма да го премахнем. Ще трябва да се сблъскаме с перспективата, че винаги ще бъде наоколо, но се надяваме в малък брой, докато не успеем да го идентифицираме с ефективно лечение или ваксина“, казва Каулинг

Това е обнадеждаваща идея, че правенето на всички неща, които могат да забавят вируса достатъчно, за да може системата за обществено здраве да се бори с него, също така създава и свят, по-добър дори от този, от който всички искат да избягат.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)