За да расте икономиката, тя има нужда от паричен допинг

Съвсем наскоро на финансовите пазари в САЩ се случи нещо, което събуди въпроси за посоката на развитие не само на американската, а и на световната икономика. Това събитие бе обръщането на кривата на доходността по държавните облигации на САЩ между 3 и 5 години остатъчен срок до падежа, което стана на 3 декември. Текущите трендове показват и че скорошно обръщане на лихвената крива е възможно в региона между 2 и 10 години, което е значително по-сериозен индикатор за процесите в рамките на американските дългови пазари. Това, което притесни икономистите, е, че обикновено обърнатите лихвени криви се смятат за предвестник на икономическа криза и с основание. В САЩ почти всички значими рецесии в последно време са предхождани от обърнати лихвени криви. Как обаче се заражда една съвременна икономическа криза, на която обърнатата лихвена крива е предвестник?

Ролята на политиците, централните банкери и нобелистите

Обикновено, желанието на политиците в демократичните общества е да запазят електоралната подкрепа и да си гарантират властта. Това в общия случай означава да осигурят работни места, високи доходи или накратко - икономически растеж. Целите на централните банкери не рядко са подобни. Те също трябва да осигуряват икономически растеж, да пазят ценовата стабилност и стабилността на местната валута. Поради краткосрочния си хоризонт политиците и централните банкери често се изкушават да приложат всички свои инструменти, за да накарат икономиката да заработи по-добре, колкото се може по-скоро. Това е особено валидно, ако има изгледи икономиката да забави своя ръст или още повече, когато е на прага да изпадне в рецесия. Тогава централните банкери, често под натиска на политиците, започват да предприемат действия по стимулиране на икономиката или инфлацията, вярвайки, че правят нещо добро. Такъв е съветът и на учените с Нобелови награди по икономика. Според тях, за да расте икономиката, има нужда от допинг. Паричен допинг. И тя го получава. Централните банки, вярвайки, че пазарната икономика може да бъде управлявана от тях, понижават основните лихвени проценти, провеждат се програми за количествени улеснения, което означава единствено повече пари в обращение. Това води до понижаване и на останалите лихвени проценти в икономиката.

Влакчето на илюзиите

При ниски непазарни нива на лихвените проценти и разхлабена парична политика всички проекти (ефективни и неефективни, новаторски и традиционни, малки и големи) стават реализуеми или поне по-лесно реализуеми от преди. Това е така по две причини. На първо място икономическите агенти могат лесно да съберат капитал, който е и с ниска цена. На второ място, ниските непазарни лихвени проценти са деформирали изключително много процеса на оценяване на инвестиционните проекти на предприемачите. Тези от тях, които планират да финансират своите проекти с дълг, а впоследствие и не само те, използват дисконтови проценти, чиито стойности отразяват вече по-ниските лихвени проценти в икономиката.

Логично е при това положение проектите да се окажат финансово ефективни или както обичат да казват финансистите, да имат положителна нетна сегашна стойност. Така в крайна сметка при новите условия много проекти се оказват финансово ефективни и започват да се реализират. Отварят се работни места. Купуват се материали, формира се верига от доставчици. Доставчиците на свой ред наемат свои работници, потребяват материали, енергия и т.н. и т.н. Започва икономическо оживление. Ниските лихви неминуемо повличат надолу и цената на собствения капитал. В почти същия момент финансовите анализатори и портфейлните мениджъри с техните наглед сложни модели за оценка на компаниите, в чиито акции да инвестират, с изненада откриват, че „фундаментът“ е подценен, а инвестиционните препоръки за покупка започват все повече да стават категорични. Светва зелен семафор и влакчето на илюзиите е готово да потегли. Пазарите на дялови инструменти се изстрелват нагоре. Всички инвеститори и финансисти мислят, че това е шансът на живота им и трескаво започват да купуват. Влакчето на илюзиите вече е тръгнало и набира скорост. Налице е икономически растеж, имаме и възходящи финансови пазари. Всички са щастливи от този факт, а най-много на постигнатите резултати се радват политиците и централните банкери.

Защо настъпва кризата?

Финансово ефективните проекти, евтиният и достъпен собствен и привлечен капитал сами по себе си не означават автоматично, че всички проекти наистина са жизнеспособни, ефективни и нужни на икономиката. Тоест икономическият фундамент, който икономистите и финансистите изведнъж са открили, не е гарантирано стабилен или пък подценен. Той прилича на истински, но не е. Зад него не седи реална икономика, а икономика, създадена на практика чрез административно-планово решение. Реално централните банкери сътворяват изкуствен икономически растеж, при който все повече капитал се трансформира от ликвиден във фиксиран. Много икономически агенти са натрупали и огромен дълг. Когато процесът по трансформация на капитала се е задълбочил, кривата на лихвените проценти започва да се обръща, защото икономическите агенти имат все по-голяма нужда от ликвиден капитал в краткосрочен план, което избутва краткосрочните лихвени проценти в посока нагоре.

Минава още малко време и започва да става ясно, че не всички започнати икономически проекти в действителност са финансово ефективни или дълговата тежест при част от тях е прекалено голяма. За някои икономически проекти настъпва момент на отрезвяване, загуби и неминуеми икономически проблеми. Тоест, пазарните сили се намесват и все пак успяват да накажат неефективните играчи и да направят нужната корекция, когато диспропорциите и изкривяванията станат прекалено големи. Започва икономическата криза. Често нейните първи видими прояви са фалити на финансови институции или големи фирми. Кризата обаче не се изразява във фалита на няколко банки или фирми или пък е сривът на някой финансов пазар. Фалитите и сривовете на финансовите пазари са само видимата страна на корекцията долу в истинския фундамент на икономиката, деформиран много по-рано от паричната и лихвената политика на централните банки.

Именно това бе механизмът, по който възникна световната финансова криза от 2008 г., така се създаде и спука Dot Com балона, това е механизмът на създаването и протичането на Голямата депресия. Често обаче политиците и централните банкери започват да се борят с текущата криза със същите инструменти, които са я създали – ниски лихвени проценти и административна намеса в икономиката. Именно така достигнахме до абсурда да наблюдаваме до съвсем скоро отрицателни лихвени проценти на финансовите пазари. Те и ниските лихвени нива осигуриха икономически растеж след 2008 г., но реално скриха икономическите проблеми и не позволиха, световната икономика да се изчисти сама. Нещо повече, днес вероятността да се случи нова криза нараства.

Всичко това води до заключението, че при деформиран ценови механизъм, още повече в рамките на капиталовите пазари, няма как да имаме ефективна икономика или устойчив растеж. Това е така, защото именно цените са сигналът, който кара предприемачи и купувачи да вземат ефективни решения за инвестиране, развиване на бизнес или за покупки. Деформираният поради политически, финансови, банкови или социални причини ценови механизъм води в крайна сметка единствено до похабяване на капитал, загуба на работни места, криза и стагнация.