В европейската нощ на музеите наред с многото прояви на НАИМ, силно впечатление направи новата изложба „Спортът в антична Тракия”. Тя е посветена на София – Европейска столица на спорта през 2018-а. Представени са артефакти от 15 музея в страната. Изложбата ще остане до 2 септември.

Какво се е променило като отношение към двигателната култура и към елитните спортисти от древността до наши дни? С какви привилегии са се ползвали атлетите в Античния период? Дали това не е своеобразно намигване към нашето време, когато трансферите на някои звездни имена в спорта изглеждат главозамайващо в очите на редовите труженици със скромни доходи...

И кои видове спорт са били тогава на мода? Не, не е футболът, нито тенисът на корт, а бягането, хвърлянето на диск, мятането на копие, дълъг скок, панкратионът (хайде да си проверим знанията що за чудо е това или да си послужим първо със значението на името Панкратий - всесилен, всемогъщ). Та, панкратионът е бил въведен в програмата на древните олимпийски игри през 648 г. пр.Хр. Представлява комбинация от бокс и борба. През 1999 г. в Гърция е основана съвременна Международна  федерация по панкратион.

Да се върнем към изложбата. От нея ще научим какво представляват и стригилите. Това са инструменти, използвани от атлетите за почистване на телата след края на тежките тренировки или състезания.

В резултат на политически, икономически и културни контакти с древните гърци, спортната култура постепенно е възприета и в Тракия, като един от идеалите безспорно е „здрав дух в здраво тяло. Ярко свидетелство е уникалният златен пръстен-печат с изображение на атлет от края на V в. пр.Хр. Открит е в надгробната могила Светица край град Шипка заедно с прочутата златна маска, бронзово и желязно въоръжение, сребърни, бронзови и керамични съдове, което показва, че са принадлежали на знатен представител от тракийския елит.

Забележителна е сребърната фиала с позлата от Башова могила при с. Дуванлий, Пловдивско, от V в. пр.Хр. (Регионален археологически музей Пловдив). Тя e украсена от вътрешната страна с гравирани позлатени изображения. Представени са надбягвания на четири колесници (квадриги), във всяка от които има по един колесничар и един състезател – пехотинец, въоръжен с шлем, ризница, щит и гамаши.

Изложбата показва и реконструкция на каменен надпис-покана, отправена от властите на античния град Сердика (дн. София) към неговите жители да участват в спортните  игри. Върху мраморна плоча има списък на ефеби, младежи, които преминават обучение в гимназиона. Находката е от Дионисополис (дн. Балчик), началото на ІІІ в. (след 212 г.) В градовете на древна Тракия са провеждани официални спортни състезания. Каменни надписи от този период свидетелстват, че в надпреварите са взимали участие и прочути атлети от Мала Азия.