Тъжната орис децата им със синя кръв да не оцелеят е плод на чиста проба кръвосмешение
На смъртния одър Каролина иска кралят пак да се ожени, той й обещава да има метреси
Джордж II не доживява края на войната с Франция, водена на територията на днешна Канада и западно от Хановер
Малко преди да напусне този свят на 20 септември 1737 г. съпругата на краля на Великобритания Джордж II – Каролина Бранденбург-Ансбахска, моли придворните си дами да повикат благоверния до смъртни й одър. Няколко дни преди това тя е оперирана без упойка от пъпната херния, която получава след раждането на последното им единадесето дете – дъщеричката Луиза, но състоянието й вместо да се подобри, се влошава.
Дълбоко покрусен от ставащото и проявил през онези тъжни дни нежност, на която светът го е смятал за неспособен, Джордж II веднага отива в покоите на кралицата. Когато го вижда застанал пред леглото й, Каролина настоява със сетни сили той да се ожени повторно след смъртта й.
Просълзеният монарх отговаря силно, за да може отиващата си негова половинка да го чуе добре: „Не, не и не, но ще имам любовници!“ Само дето според придворните, присъстващи на това затрогващо мрачно, но и оптимистично похотливо прощаване, кралят не казал на предаващата богу дух Каролина: „Бъди спокойна, моля те, ще се оправя и без съпруга!“ Но поръчва на легендарния Георг Фридрих Хендел музиката, с която кралицата да бъде изпратена във вечното й жилище в Уестмистърското абатство и той композира монументалния погребален химн „Пътищата на Сион скърбят“.

Каролина Бранденбург-Ансбахска
Според историците, Джордж II наистина е обичал Каролина с цялото си сърце, още повече, че той си я избира сам за негова спътничка в живота и майка на децата му. Казват, че баща му не е искал неговият син да бъде емоционално съкрушен от неуспешен брак, какъвто му е бил наложен на него с принцесата София Доротея от държавнически съображения или от икономическите неволи на времето. И Георг Людвиг Хановерски още преди да стане Джордж I на Обединеното кралство, бил твърдо решен да осигури на най-големия си син и наследник възможността да се запознае сам с бъдещата си съпруга и да си я хареса, преди да бъде постигнато каквото и да е официално споразумение между евентуалните сватове.
Все пак през 1702 г. обаче започват някакви преговори за сключване на брак на Георг Август Хановерски с шведската принцеса Хедвиг София, която е вдовица-херцогиня и регент на германското херцогство Холщайн-Готорп. Но разговорите не водят до някакъв резултат, тъй като кандидат-женихът отхвърля идеята, когато вижда, че му готвят „втора ръка булка“. И младият мъж продължава да си търси сам съпруга и през юни 1705 г., пътувайки инкогнито под псевдонима „Мосю дьо Буш“, той посещава княжеството Ансбах и лятната резиденция на неговите владетели - Трисдорф, за да огледа потенциална кандидатка за жена. Това е принцесата Каролина фон Бранденбург-Ансбах, която е под покровителството на лелята на хановерския принц - пруската кралица София Карлота.
Английският посланик в Хановер, Едмънд Поли, докладва на все още властващата в Лондон кралица Ана, че Джордж е толкова силно впечатлен от „добрия характер на принцесата, че не може да мисли за никоя друга“. Интелигентната и привлекателна девойка, която преди това отказва да пристане на бъдещия крал на Испания, също харесва кандидата за ръката й, нищо, че е „принц под прикритието на волния интелектуалец Мосю дьо Буш“. Брачният договор е изготвен в края на юли същата година, а на 22 август 1705 г. Каролина пристига в Хановер за сватбата, която е още същата вечер в параклиса на двореца „Херенхаузен“.
Бракът им е щастлив и изпълнен с обич, въпреки че Георг Август в Германия и Джордж Огъстъс по-късно в Англия, продължава да върти любовници и след минаването под венчило. Каролина обаче е напълно наясно с изневерите му, но за разлика от свекърва си, свекъра и „собствената половинка“, тя е известна със своята вярност в брака, като никога не предизвиква скандални сцени от ревност, няма и любовници. Ех, някои историци говорят за нейни много близки, дори интимни отношения с премиер-министъра най-напред на Джордж I и след това на съпруга й Джордж II – Робърт Уолпол. Но мнозинството познавачи на задкулисието в британски двор твърдят, че изключително влиятелният политик е бил само приятел на Каролина, който й помагал да управлява държавата при честите отсъствия на мъжа й заради войни или неотложни дела в родната Гермнаия.
А що се отнася до любовниците на съпруга й, кралицата предпочита те до една да бъдат сред нейните придворни дами, тъй като смята, че по този начин ще може да ги държи непрекъснато под око и да не позволява на благоверния да се увлича прекомерно, значи да се влюби безпаметно и да зареже семейството си. Иначе едва ли Каролина би могла да забременее от него единайсет пъти, като седем от децата им са здрави и достигат до почтена възраст.
А според историците най-известната наложница на Георг Август преди той да стане Джордж II е Хенриета Хауърд – графиня на Съфолк, която е край него цели 19 години – от 1714 до 1735 г. Тя е една от трите дъщери на благородника от Норфолк - Хенри Хобарт и съпругата му Елизабет Мейнард. Таткото умира след дуел, когато момиченцето е на осем години, а майка му напуска този свят четири години по-късно, през 1701 г., оставяйки го сираче на дванадесетгодишна възраст. Впоследствие Хенриета става повереница или питомка на Петия граф на Съфолк - Хенри Хауърд, той си я харесва за снаха и когато тя навършва 16 години й предлага да се омъжи за най-малкия му син Чарлз. Вече красавица, девойката приема, още повече, че съвсем не била безразлична към бъдещия граф.

Хенриета Хауърд – графиня на Съфолк
Минават под венчило, ражда им се син, когото кръщават на дядото - Хенри, но бракът се оказва нещастен. Ами Хенриета се омъжва за Чарлз, за да се осигури финансово за сметка на богатия си мъж и за да помага на братята и сестрите си, останали сираци, но Чарлз осъзнава нейните намерения, започва да негодува, а съпружеските им отношения се влошават. Казват дори, че съпругът побийвал жена си яко – нещо, което не било необичайно за онова време, но лошото било, че той започнал да прекарва все по-малко време с половинката си и повече край игралните маси из кръчмите за хазарт.
Все пак през 1714 г., посъветвано от свекъра граф Хауърд, семейството пътува заедно до Хановер с надеждата да спечели благоволението на вече ясния бъдещ крал на Великобритания - Джордж I. Веднага след като той ги приема, Хенриета се запознава и със сина му Георг, а след като схваща, че той я харесва, въобще не се колебае да му стане любовница, още повече, че собственият й мъж изглежда вече бил забравила, че тя е жена.
Бъдещият крал Джордж II е запленен от англичанката, въпреки че тя го привлича не толкова с красота, колкото с остроумие, с интелигентността си и рядката за онова враме за една жена ерудиция. Все още Георг Август Хановерски въобще не се колебае да я назначи за дама в покоите на съпругата му Каролина Ансбахска, което означава на практика, че гостенката битува постоянно до неговата спалня. Бъдещата първо принцеса на Уелс, а после кралица на Великобритания, също харесва Хенриета и според хроникьорите тя е доволна, че благоверният й държи любовница, която той намира за приятна и забавна, въпреки че понякога я пренебрегва публично.
Няколко години по-късно, когато Джордж I вече e крал на Великобритания, а синът му престолонаследник, Чарлз е натирен с голяма сума пари и се разделя официално със съпругата си, въпреки че не се развеждат, тоест бракът им не е разтрогнат от църквата. Усещайки обаче, че възкачилият се на престола през 1727 г. Джордж II постепенно е e охладнял към нея след 19 години любов, известно време след това Хенриета се оттегля тихомълком от кралските покои. Владетелят изглежда е доволен от тази стъпка, а сякаш като награда за нея й отпуска впечатляваща за ония години парична сума, с която тя закупува обширен имот край река Темза и архитектът Роджър Морис строи само за нея истински малък палат, който привлича погледите и днес.
По другата известна от светските хроники от началото на XVIII век наложница - Амали фон Валмоден, вече кралят Джордж II се увлича през 1735 г. при посещение в родния Хановер, където хубавицата живее със съпруга си. Британският монарх с владения и на територията на днешна Германия веднага я пожелава и родената в знатно семейство млада жена не се колебае да се отдаде на височайшите ласки, казват даже поощрена от нейния благоверен. Година по-късно, през 1736 г., Амали ражда син, наречен Йохан Лудвиг фон Валмоден, който обаче не е признат от краля, тъй като по време на раждането майката е била все още омъжена. Този факт обаче не се отразява неблагоприятно на връзката, дори напротив, Джордж II зачестява посещенията си в Хановер, които обаче прекъсва след смъртта на съпругата му Каролина през 1737 г. и раждането на последната им дъщеричка Луиза.

Амали фон Валмоден
Както обещава пред смъртния одър на обичаната жена, той се отприщва на безразборни връзки с най-красивите и дащни придворни дами, не отказва да се порадва и на пищните актриси от най-известните театри в столицата на Обединеното кралство. Но година или две по-късно Амали фон Валмоден се пренася в Лондон, кралят я приема с разтворени обятия, още повече, че обещава на жена си на смъртното й легло да има много любовници след нея, но не и съпруга. Така и става, нищо, че двамата живеят до смъртта му през 1761 г. почти на семейни начала и даже имат втори син, кръстен – Йохан Лудвиг фон Валмоден-Гимборн. После Амали прекарва остатъка от живота си в Хановер, като надживява краля с близо пет години, като за нея се грижи вече задомилият се по-голям син от него.
Джордж II не доживява края на войната с Франция, водена почти едновременно на територията на днешна Канада и западно от Хановер, в хода на която кралството му се утвърди като водеща колониална сила. Ами отива си от този свят на 25 октомври 1760 г. вследствие на дисекация на аортата. Придворните му твърдят, че се бе събудил точно в 6:00 ч. сутринта, както правел всеки ден, и му бил поднесен горещ шоколад. След това кралят отишъл до тоалетния стол, после до умивалника. И след като се погрижил за естествените си нужди, кралят се отправил към бюрото си, за да започне работа по държавните дела. Но докато се изправял, важният кръвоносен съд в гърдите му се спукал и той се сринал на земята. По онова време владетелят вече бил почти напълно глух и сляп с едното око, а хроникьорите записали в тефтерите си, че въобще не страдал преди да предаде Богу дух.
Както бил пожелал приживе, погребан бил до съпругата си Каролина в Уестминстърското абатство на 11 ноември 1760 г., като се оказва последният британски монарх, приютен завинаги в легендарното абатството. Наследил го неговият внук – синът на изпреварилия го по пътя към Отвъдното негов първороденсин Фредерик, който поема короната на Великобритания и името Джордж III.