Труд
Автор:
Лорд Евгени Минчев
Нямаше “шеф селекшън”, рукола и редукция от балсамико
Истина ви казвам - бях ватман в столичен градски транспорт близо 6 години. Затова, когато днес някой ми говори за гурме, брънч и “обедно предложение”, в паметта ми изниква нещо далеч по-прозаично - ватманският стол.
Там нямаше “шеф селекшън”, нямаше рукола, редукция от балсамико и чинии, върху които храната се издирва с лупа. Имаше супа, основно, хляб и десерт. Имаше и глад - истинският, работническият глад на човек, станал по тъмно и прекарал часове зад контролера на трамвая.
Ставах в 3.00 а в 4.15 сядах в кабинката - баничка и боза беше приемливият лукс, когато Градът /без секса/ трябваше да тръгне и преди повечето софиянци да са си отворили очите, а храненето трябваше да се вмести някъде между разписанието, обръщалото и следващия курс.
Домати с ориз в делничен ден, вместо “бизнес лънч” сгряваше изтормозените ни от лютеница стомаси.
Лютеницата обаче си беше червен хайвер за сиромаси. Следваха леща и боб. Таратор. Шкембе чорба. Винен кебап. Свинско със зеле. Пиле с ориз. Грах с месо. Огретен. Кюфтета с гарнитура- това бяха заглавията от първа страница на ватманското меню, написано с тебешир на дъска или на ръка на раиран лист. Крем карамел и реване се предлагаха само на 9-ти септември, а крем мабели или кисело мляко имаше в изобилие.
В стола нищо не се “деконструираше”. Кюфтето пристигаше конструктивно завършено, с някоя спаружена краставица или зле фризиран боб. Фрикасето си беше една брашняна суматоха, в средата на която се мъдреше пилешко бутче и отопвахме всичко с бял хляб. Като нямахме пари за черен, който днес е на мода.
Обядът от три ястия излизаше около 80-90 стотинки, като можеше да се взема храна в котленки за вкъщи. Това беше изключителна социалистическа гледка, като в най- горната котленка се тресеше според завоите, крем малеби. Днес за 90 стотинки вероятно можеш да получиш само поглед от сервитьора.
Ватманският стол не беше само манджа- той беше тогавашният Facebook на депото. Там се знаеше кой с кого е скаран, кой е получил по-хубава смяна, кой е закъснял, кой е ударил мотрисата, кой се развежда и кой подозрително често сяда до една и съща кондукторка. Само дето нямаше бутон “харесвам”. Ако те харесваха, просто ти пазеха място. Около масата йерархията временно изчезваше. Униформата, служебната чанта и графикът оставаха настрана - пред една чиния леща всички бяхме сравнително равни.
Измежду цялата гастрономична ирония на социализма обаче имаше една разумна идея - човекът, който върши тежка или отговорна работа, трябва да може да се нахрани нормално и евтино. Днес имаме доставки през телефона, суши, поке, киноа и кафе, чието име е по-дълго от някогашното трамвайно разписание. Чинията се слагаше на масата и никой не я снимаше. Ядеше се. А след това ватманът ставаше, оправяше униформата и се връщаше при трамвая без да има къде да постне сиренето си по шопски или постното си зеле. Беше само зеле- постно, без да бъде постнато Навън София чакаше на спирката.
Емблематично приятелство
Тъжни дни за лейди Колин Кембъл в нейния замък. Британската писателка и светска дама се раздели преди дни с дългогодишния си четириног спътник Мики - кавалер кинг чарлз шпаньол, който години наред беше неотлъчно до нея. Кралският биограф разказва, че взела Мики като съвсем малко кученце от Дербишър и го прибрала в чанта, като нарича срещата им “любов от пръв поглед”. Мики впоследствие става майка на другото ѝ любимо куче - Аврора. Двете се превръщат почти в част от публичния образ на своята стопанка и дори участват с нея в специален подкаст за домашните любимци. Загубата идва в и без това труден период - в момента аристократката се придвижва с патерици след падане по стълби, а инцидентът е наложил отлагането на празненствата за рождения ѝ ден.
Fashion idol
Диана Любенова превръща класическия костюм в територия на женствеността, без да му отнема нито грам авторитет. Свободният сив силует носи онзи модерен шик, който не се нуждае от пайети, за да бъде забелязан. Навитите ръкави внасят артистична небрежност, а яркото червено червило поставя великолепната финална точка. Косата добавя необходимата доза холивудски разкош към иначе строгата линия на облеклото. Диана показва как се носи мъжки костюм по най-женствения възможен начин - с усмивка, самочувствие и собствен почерк.
Звезден рожден ден
Нели Рангелова посрещна рождения си ден, обсипана с поздравления от приятели, колеги и почитатели. Домът ѝ - затрупан с цветя, красиви букети и малки подаръци, избирани с внимание и обич, бе истинска арена на признателността. Съпружеската, синовната, тази на публиката ѝ. Сред подаръците имаше парфюм, копринен шал и бутилка шампанско за празничния тост, а тортата дойде в сюблимния момент. Певицата - носител на престижния приз “Певец на годината”, прие да позира сред десетките си други призове- признание за талант и дълголетно присъствие на сцената. След толкова години музика Нели продължава да изглежда великолепно и да пази онази женственост, с която публиката я помни. Талантът и да е стилна и многообразна понякога превъзхожда гласовите ѝ данни.
