Застрашени от изчезване
В наши дни с охрана на животинския свят - тази нелека работа, опасна даже за мъже, се занимават и жени. Да се видят днес представителки на нежния пол като пазителки на природата вече не е рядкост. В много световни периодични издания отдавна се говори за варварско унищожаване на носорозите.
От петте съществуващи вида на два обитаващи Африка черния и белия/ са нанесени значителни щети. Състоянието на популациите им сега е проблем номер едно на Черния континент. Стигнало се е дотам, че белите носорози в северната им популация са много малко. А основната причина е една: на „черния пазар” в Азия рогът му струва невероятно скъпо.
Една от тези, които са посветили живота си на борбата за запазване на носорозите в Кения, е англичанката Кес Хилман. Тя има световна известност. Наистина в началото на дейността си в Африка Кес се е интересувала не от животните, а от растенията. По това време в една от отдалечените от крупните населени пунктове местност, Хилман и съпругът й си построили малка къща от камъни и дървета. Но не всеки може да понесе живот без привичния комфорт. Разпаднало се и семейството на Хилман. Кес се посветила на спасяването на носорозите. Притеснявала я борбата с нарушителите на ловния закон.
Изпълнявайки задачите на Международния съюз за охрана на природата и природните ресурси, Хилман оглавява група за изучаване на африканските носорози. ”Ако днес не се обърне внимание на носорозите, при съвременната скорост на унищожавенито им те ще изчезнат” - казва Хилман.

Майкъл Верикхе и Мики, човек и носорог, тази симпатична и своеобразна двойка, преминала заедно хиляди километра по африканската земя....” В детството си бях самотен - обяснява Майкъл. - Може би затова започнах да дружа с всички животни, които намирах”. На 12 -годишна възраст той вече помагал на работниците от Националния парк на змиите в Найроби и там се смятал за свой човек. Обикновено ваканциите прекарвал в саваната, използвайки само палатка и спален чувал. Именно тогава Майкъл започнал да чете книги по екология. Той се запознал с редица факти от безжалостното унищожаване на животните от човека и по –конкретно - на носорозите. Въпреки, че правителството на Кения забранило лова им, тези животни продължили да загиват от куршумите на бракониерите.
Майк решил да премине пешком от пристанищния град Момбаса до столицата Найроби, убеждавайки хората да се борят против бракониерите. Източноафриканското дружество за охрана на дивата природа се съгласило да финансира похода. Призивът на Майкъл намерил широк отклик.
Отначало той вървял сам, но веднъж видял малък носорог. ”Това беше сукалче - спомня си Майкъл - до него лежеше мъртвата му майка. Бракониерите я убили заради рога. Съзнавах, че малкото е обречено на явна смърт и затова реших да го прилаская. Нарекох го Мики”. Така те станали приятели и през цялата година пътешествали заедно из Кения, пробуждайки в хората огромен интерес към охраната на дивата природа.

Природата на Финландия, разположена в Северна Европа, е значително по - малко погазена от човешката дейност в сравнение с природните дадености на другите европейски страни. Финландците с право се гордеят с природните си богатства и ги смятат за свое национално достояние. Природата на Финландия - това е огромно множество от езера и блата, където гнездят огромни количества крилати същества, от скалисти острови край морските брегове... Правителството придава голяма значение на природоохраната.
В света на интересното

За да разкрият пълноценно психиката на животните, голяма част от учените предпочитат да ги наблюдават в естествената им среда и това води до големи изненади. Когато живеят на свобода, маймуните например си служат със свой език. За разлика от хората в мозъчната си кора те нямат две обособени зони за говор. Но това не им пречи да общуват по доста сложен начин помежду си. Един вид кенийски маймуни разполагат с три различни предупредителни крясъка, с които определят орел, змия и леопард. За всеки вик има специфичен отговор.