Истории от бележника на д-р Емилова: Д-р Радост и тайната на нейния усмихнат ден

Грижата за здравето не е само в това какво ям и какви са изследванията ми, казва д-р Великова, която от три години всяко лято прави лечебно гладуване и се чувства пълна със светла енергия

“Усмивката е здраве. Радостта е здраве.” Когато чух тези думи, си казах: Ами да, това е моето. Това е моята философия. Аз обичам да се усмихвам, името ми е Радост, а и професията ми е свързана със здравето - дентален лекар съм, специалист ортодонт.”

Така започва разказа си д-р Радост Великова, или д-р Радост, както я наричат пациентите ѝ.
Думите, които толкова я докосват, са на Веско Василев, който води сутрешната китайска гимнастика и завършва всяка практика с усмивка и благодарност.

“Винаги съм била много отдадена на работата си. Обичам професията си, дълги години влагам много енергия в грижата за пациентите, да имат красива усмивка, инвестирам в професионалното си развитие. А на 38 години станах майка и към всичко това се добави най-важната роля - грижата за моя син, заедно с любовта и грижата за любимия човек до мен.

С времето започнах да усещам, че тялото ми дава сигнали - умора, стомашно-чревен дискомфорт с подуване и болки в корема, нарушен сън и скованост в мускулите. Години наред правех тестове за хранителна непоносимост, всяка година резултатите посочваха различни храни, които постепенно започнах да изключвам от менюто си. Заради подуването и болките в корема почти бях спряла да ям дори плодове.

Точно тогава мои пациенти, които са били в клиниката на д-р Емилова, ми я препоръчаха. За мен като лекар беше много важно програмата да се провежда под медицински контрол - с изследвания, проследяване и консултации със специалисти.

Именно тук започнах да намирам обяснение за част от симптомите си. След консултация в клиниката с нутрициониста Веселин Станков ми бяха препоръчани допълнителни изследвания, включително на ензима DAO (диаминоксидаза), свързан с разграждането на хистамина. Така стигнахме до хистаминовата непоносимост и получих насоки за хранене - да избягвам ферментирали храни и да предпочитам прясно приготвена храна.

През първите две години направих пълната програма - 20 дни на плодове и чай с мед и 10 дни захранване. Това лято третото ми гладуване беше 15 дни на плодове и 7 дни захранване - отново с изследвания и под лекарски контрол.

Още след първото гладуване се чувствах невероятно - лека, жизнена, енергична. С усмивка си спомням реакцията на близки и пациенти, когато се върнах в София: “Ти да не си влюбена?” “Да - отговарях аз. - Влюбена съм. В себе си.” (Тук д-р Радост се разсмива със заразителния си смях.)

След толкова години, в които влагам огромна част от енергията си в грижата за другите, бях открила колко хубаво е да отделя време и грижа и за себе си.

Още след първата програма голяма част от стомашно-чревните ми симптоми отшумяха. А с всяка следваща година продължавам да надграждам. Преди ми изглеждаше почти невъзможно да се храня с плодове, без да изпитвам дискомфорт и подуване. Днес е възможно и се чувствам лека и изпълнена с енергия. Но може би най-важното, което научих тук, е, че грижата за здравето не свършва с храната.

Първия път очаквах да ми предпишат лекарства и добавки, а лекарите ми казаха нещо, което помня и до днес - че само с храната няма да реша стомашно-чревния дискомфорт. Важно е и с какво храня душата си.
Говорихме за това колко силно емоционалното напрежение и стресът могат да се отразяват на стомашно-чревния тракт, особено при професии, свързани с голяма отговорност за други хора. А една от препоръките към мен беше изненадващо проста: “Танцувай и пей”.

Може би точно тогава започнах да разбирам, че грижата за здравето не е само в това какво ям и какви са резултатите от изследванията ми. Тя е и в радостта, движението, почивката и времето, което позволявам да бъде само за мен.

Изследванията, процедурите и консултациите в клиниката са на много високо ниво, но това, което ме спечели още първия път и ме кара да се връщам, е сърдечната атмосфера и енергията, която буквално ти дава криле.
И ето ме за трета поредна година - движа се, танцувам, пея, усмихвам се и се грижа за себе си. Това се превърна в моята лятна почивка - моят личен детокс на физическо, психическо и емоционално ниво. Време, в което забавям темпото, успокоявам ума и се връщам към себе си.

И може би най-хубавото е, че примерът се предава нататък. За трета година с мен в Боровец е и моят син Велин, на 9 години. Тази година той сам пожела, вдъхновен от това, което вижда от мен, да опита програмата. След направените изследвания и под лекарски контрол четири дни си хапваше само плодове, а след това постепенно премина към захранване. За мен като майка това е много ценно. Не защото искам детето ми да спазва определен режим, а защото искам още от малък да изгради отношение към собственото си здраве. Да разбере, че грижата за тялото не е наказание или лишение, а осъзнат избор - движение, добра храна, почивка и умението да чуваш сигналите на собственото си тяло.

След първата програма промених и начина си на хранене, но най-голямата промяна е в отношението ми към храната. Научих се да ѝ се наслаждавам, без да я използвам като заместител на емоционалния глад или като начин за справяне със стреса.

На 47 години все повече вярвам, че младостта не е просто число. Тя е в начина, по който се грижиш за себе си, в енергията, с която се събуждаш, в любопитството към живота и в начина, по който се усмихваш. За мен това е истинският баланс - не само в тялото, а и в душата.
Усмивката е здраве. А Радостта - също.

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 400 пациенти.