Жирафът - най-страшният бозайник

За древните китайци животното било символ на нравствено съвършенство

Приятно животно, доверчиво към стопанина си

Едва ли има някой който да не се е удивлявал на жирафа - този наистина най-странен бозайник. Преди всичко самото му име е достатъчно интересно. Названието на това африканско животно, често срещано и в приказките, сега се схваща и като съществително от мъжки род /за разлика от по - остарялата форма жирафа/. У нас то е дошло през руския език, където се откриват същите форми. Руският го е наел от немския или френския език, или може би от италианския. А фактически думата е арабска - цурафа, и означава “мила”.

Още в древността същността на наименованието е била нееднократно доказвана. Така например в учението на Конфуций се споменава, че това животно се появява всеки път, когато страната се управлява от благожелателен властелин. По този начин жирафът бил възприет като щастливо предзнаменование, представляващо своеобразен божествен дар. За древните китайци животното било символ на нравствено съвършенство, на хармоничност и в империята им, и във вселената.

Особено ласкави са отношенията на хората към този бозайник в азиатските и африканските страни. След сражението край Анкара великият монголски завоевател Тимур бил дарен с жираф от Египет. А дотогава там животното било непознато. Очевидец го описва като “звяр, наречен жорнуфа, който има много странно и непонятно за нас телосложение”. По стара традиция постепенно жирафът станал признак на мира и дружбата в Азия и Африка.

Излишно е да споменаваме за любопитното му красиво, изящно тяло - това е всеизвестна истина. Жирафът е приятно животно, доверчиво към стопанина си. Тичайки, изпреварва и най-бързия кон. Необикновената дължина на врата му предопределя особения начин на живот. Никога не ляга, яде и приживя прав, спи прав. Женската ражда също права. Новороденото пада от двуметрова височина, но не след дълго то се повдига на крака.

Преди време един американски зоолог доказа и друг интригуващ факт. По начало ръстът на жирафа винаги е предизвиквал учудване. Действително щом главата му е така отдалечена от тялото, той трябва да има високо кръвно налягане, за да може кръвта да се изкачва чак до главата. Когато жирафът се навежда, например, за да пие вода, резкият прилив на кръв би трябвало до предизвиква кръвоизлив. Но нищо подобно не се случва, въпреки, че този бозайник е хипертоник. За намаляване на кръвния приток той има специални “механизми”, които в нужния момент притварят артериите, отиващи към главата.

За нещастие, както се отчита в световните природозащитни статистики, на свобода броят на жирафите твърде много е намалял. Дали след време няма да ги виждаме само в зоопарковете?

Дивите животни не получават храна наготово

Нилският крокодил напада антилопи, домашни животни и дори хора.

Дивите животни не получават храна наготово - те трябва сами да си я набавят. За тази цел е необходимо да са “въоръжени” по подходящ начин и да са усвоили най - ефикасните начини за ловуване. А този при животните се отличава с изключително разнообразие. Те използват капани и мрежи, мечове и стрели, електрически ток и отрова. Много от тях си правят хранителни запаси.

Първите гръбначни животни на земята са били рибите. Те са произлезли от безгръбначните и не са имали костен скелет, люспи и зъби. Неясни отпечатъци от тези риби са намерени в силурскити пластове, образувани преди около 400 милиона години.

Нилският крокодил се ползва с голяма известност. Понякога той напада антилопи, домашни животни и дори хора. Крокодилът издебва животните, когато идват на водопой, сграбчва ги за муцуната или със силен удар на опашката ги събаря и завлича под водата.