В Ложата на Лорда: Идвам до 10 минути - най-дългото изречение у нас

Защото ние сме народ с историческо търпение

Има изречения, които се измерват в думи, има и такива, които се измерват в години. “Идвам до 10 минути.” навярно е най-дългото изречение в България. Виждали сме го на вратата на кварталното магазинче, на гишето, в обущарницата, пред кабинета, върху лист А4, залепен с тиксо, което отдавна е загубило вяра в собственото си предназначение. “Идвам до 10 минути.”- въпросът е: откога? Надписът може да е оставен през 2019 година, но българинът ще застане пред него и ще почака. Защото ние сме народ с историческо търпение. Чакали сме освобождения, промени, магистрали, увеличение на пенсиите и майстора за банята. Какво са десет минути пред вечността?

“Връщам се веднага” е национална надежда

Така този иначе невинен надпис се превръща в хроника на едно очакване и надежда. Но това е България и надеждата у нас често разполага с повече информация от администрацията. Чакането “десет минути” понякога е подходящо за кафе и раздумка. Има и друг национален литературен жанр: “Връщам се веднага.” Веднага обаче не е час. Веднага е надежда.

“Веднага” може да означава след пет минути, след обедната почивка или когато Меркурий престане да бъде ретрограден. Това е времева единица, която не фигурира в международната система SI, но спокойно би могла да бъде патентована от българското гише.

Впрочем гишето е особена географска област, тук времето тече различно и тук “Само момент” е около петнайсет минути. “Колежката идва” не съдържа времева информация. “Системата е паднала” означава, че разговорът ни с цивилизацията временно е прекратен. А “Елате утре” е административната версия на будисткото прераждане.

Свикнали на “Идвам до 10 минути.”, но никъде не пише откога.- дори Сократ не може да даде изчерпателно тълкуване на този феномен. В това изречение има повече България, отколкото в някои туристически брошури.

Ние сме страната на приблизителното време. Казваме “ей сега”, когато още сме по халат. “Тръгвам”, когато търсим ключовете. “След малко”, когато нямаме никаква представа кога. А “до десет минути” вече е почти нотариално заверено обещание. Имаме родствена връзка с лексическите и административни мъчения, видно е.

Сред цялото ни национално нетърпение сме развили невероятен талант да чакаме. С мърморене, разбира се. С въздишки. С две-три псувни наум. Но чакаме. Само бих предложил една малка административна реформа. До надписа “Идвам до 10 минути” задължително да се добавя часът. Не за друго. За да знаем от коя година да започнем да броим.

Fashion icon - Ирина Флорин 

Ирина е сред певиците, които не чакат модата да им даде разрешение. Този път тя избира черното, но го оставя да говори на няколко различни езика. Сакото с пайети влиза в прекрасен контраст с прозрачната мрежеста материя отдолу - достатъчно смело, за да бъде забелязано, и достатъчно премерено, за да не се превърне в сценичен карнавал.

Истинската пунктуация на визията са пръстените - големи, артистични и демонстративни, те стоят по ръцете є почти като малки сценични прожектори. Ирина знае старото правило, че когато аксесоарът има характер, няма нужда да се преструва на скромен.

„Пей сърце“ и Кристина в Кюстендил

Кристина Димитрова отново застана начело на журито на Международния конкурс за шлагерна песен “Пей сърце” в Кюстендил. Деветнадесетото издание на музикалния форум събра над 2000 участници от България и Северна Македония и превърна града за два дни в малка столица на шлагера.

Конкурсът има симпатична и все по-рядка мисия - да пази старата градска и шлагерна песен жива, но и да я предава на младите. А кой по-подходящ да оценява новите гласове от Кристина, която познава сцената не от учебник, а от десетилетия аплодисменти. Извън сериозната председателска работа Кристина намери време и за летен Кюстендил - цветна рокля, големи очила и настроение сред зеленината. “Пей сърце” се яви летният емоционален рефрен на Кристина с точното заглавие и ритмика.

Ивоне пазарува в Лондон

Участничката в “Биг Брадър” Ивоне смени родния пейзаж с лондонски. Блондинката позира по улиците на британската столица в розово, деним и аксесоари с достатъчно характер, за да напомни, че понякога туристическата забележителност може да бъде и на тротоара. Ивоне е в Лондон в чудесен момент за модни разходки и шопинг. Макар официалната London Fashion Week да предстои след средата на септември, в началото му градът загрява с модни pop-up събития, винтидж базари и представяния на нови колекции. А какво може да е попаднало в лондонските ѝ торби? Залагам на чифт дизайнерски слънчеви очила, винтидж находки от Портобело маркет, и поне едно кафе с настроение в Сохо. Ивоне определено е в настроение за харчене, а Лондон е опасен град за жена с вкус и кредитна карта.

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...