Истории от бележника на д-р Емилова: Срещу коварната болест: лекар и пациент, един екип

Мария страда от рядко автоимунно заболяване. Години наред се лута в дебрите на официалната и дори опитва алтернативна медицина. До срещата си с д-р Емилова, от която започва истинското ѝ изцеление

Преди 33 години, през далечната 1993 г. Мария Петришка се бори с изключително тежко и коварно заболяване. Диагнозата, след много изследвания и консултации, е: болест на Вебер-Крисчън (вижте само цялото наименование - рецидивиращ фебрилен нодуларен несупуративен паникулит!) Това е рядко автоимунно заболяване, което обхваща подкожната мастна тъкан. Тя се възпалява и по цялото тяло се образуват болезнени плаки (а мастната тъкан по принцип не се възпалява).

Ето разказа на Мария, която сега е на 62 години:

“Тези плаки са много плашещи. Няма закономерност, излизат където си искат.

Първата плака се появи на гърба ми, след това се появиха на подбедрицата, на ръката, на корема, на гърдите и т. н. Дълго се лутах по различни кабинети, но диагнозата откри един патоанатом. “Спокойно, ще те оправят”, каза ми той. И аз отидох при дерматолог с идеята, че ще ми дадат някакви лекарства и това ще се оправи. Но заболяването прогресираше, лекарствата изчистваха плаките, минаваше малко време и всичко започваше отначало. Люшках се между надеждата и отчаянието и тези “вълни” които определяха живота ми, ме оставяха без енергия, отровена от кортикостероидите, пречеха ми да бъда 100 процента полезна и за семейството си, и за семейния ни бизнес. Ние с мъжа ми стопанисваме и до днес една стара възрожденска къща за гости в Панагюрище. Това е много тежък бизнес, всеки, който се е заел с него, знае. Но ние обичаме тази къща, българските традиции, българската храна, това е в кръвта ни.

Аз направих всичко, което докторите ми предписваха, а минах през десетки лекари. Но никъде не намерих решение. Ако от някое лекарство ми се виеше свят, ми даваха “витаминчета”, за да се подкрепя. Ако други лекарства ме правеха “дроб-сарма”, ми даваха хапчета, които действат като три кафета. И в един момент се оказах с шепа хапчета всяка сутрин, от които се чувствах зле. Все едно да натискаш и газ, и спирачка едновременно.

И така, отчаяна от това, че лечението даваше само временен резултат и ме оставяше без сили и отровена от кортикостероидите, отидох при Лидия Ковачева - това беше през 1999 г. Тя ме насърчи да гладувам и аз гладувах. Чувствах се добре и изкарах на плодове и чай с мед цели три месеца! Но в края на това извънредно дълго гладуване усетих, че нещо не е наред. Направих изследвания, защото все повече отпадах. Резултатите от тях показаха, че имам анемия, че е нарушен водно-солевия и хормоналния баланс в тялото. Спешно ме закараха в болница в Пловдив и там започнаха вливания на глюкоза и кръвни продукти. Но за съжаление болестта се върна, появи се една треска и започнаха вливания и на кортикостероиди. Един 40-дневен кошмар, това беше за мен престоят в болницата. Когато излязох от нея, бях с окапала коса, а остатъкът от косата беше като на таралеж. Сега се шегувам - видях какво значи буквално да ти се изправи косата от ужас. Но тогава не ми беше до шега.

След болницата продължих да ходя по лекари и пак същото - ту почти добре, ту много зле. В един момент си казах: стига толкова, трябва да има някакъв начин! И тогава прочетох за центъра на д-р Емилова, открит неотдавна, и реших - отивам при нея. Дойдох в Центъра за лечение с плодове (тогава така се наричаше днешната клиника) през септември 2001 г. Д-р Емилова нямаше опит с моята болест - тя по принцип е много рядка, в България бяхме само две жени с тази диагноза. Но д-р Емилова ми каза, че режимът на плодове и чай ще ми се отрази добре и че ще ме следи като лекар през цялото време. “Не се тревожи, ще бъда с теб по целия път”, каза ми тя. Това за мен беше повратен момент. Някой да сподели страховете ти, да те успокои, да те хване за ръка и да ти каже, че ще бъде с теб в една изключително трудна твоя лична битка! Не знам как да го опиша, сълзите ми напират и днес, толкова време след онзи съдбовен момент.

И започнах с нейната подкрепа да гладувам. Направих 20 дни на плодове и чай с мед и 10 дни захранване. Продължих вкъщи да се храня по различен начин - почти без животински храни. След това правех още едно дълго гладуване през годината. Идвах на контролни прегледи при д-р Емилова, гладувах, захранвах се, продължавах на растително хранене. Прегрешавах със сирене или с месо - но рядко и по съвсем мъничко. Около 6 месеца бях и на суровоядство. Но толкова ми липсваше топлата храна, не месото и сиренето. Симптомите на болестта не изчезнаха бързо. Борбата продължи няколко години, но все по-рядко заболяването даваше знаци, че е още активно.

А през 2012 г. отидох при д-р Емилова да ѝ се похваля, че от години вече нямам никакви симптоми, че съм в ремисия. Да ѝ се похваля, че съм същите килограми, както след първото гладуване при нея. Дадох си сметка, че лечебното гладуване под нейния контрол ми даде един рестарт на живота. Или направо нов живот. Гладуването ми даде сила и самочувствие, че мога да се справя с един много силен и коварен враг. То ми даде енергия и оптимизъм. Даде ми здраве, което беше онова, което най-много ми липсваше. И затова винаги, когато мога, идвам при д-р Емилова, за да почерпя от нейната сила, да погладувам, да си направя някои изчистващи процедури. Моите дъщери споделят моята философия за храненето и живота ми. Малката беше на 3, голямата на 6, когато се разболях. Казвах си, че трябва да оцелея и заради тях. Сега, когато ме питат как съм направила 90 дни на плодове - ето така, главно заради тях. Но за да оздравея, ми беше нужна и подкрепата, и лекарският опит на д-р Емилова. За това ще ѝ бъда винаги благодарна и винаги ще я нося в сърцето си.” 

Визитка 
Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. През клиниката до днес са минали 53 400 пациенти.