СССР притежавал оръжие по-страшно от ядрена бомба

Мощният лазерен лъч  служел за поразяване на балистични ракети 

Строго пазена тайна

Идеята за „Тера-3“ е на нобеловия лауреат по физика Николай Басов 

През 1984 г. американски разузнавателен спътник засича странна аномалия над полигона в Семипалатинск. Температурата на въздуха на височина 80 километра рязко се повишава с 300 градуса за броени секунди. Показанията на уредите на НАСА излизат извън всякакви скали. Седмица по-късно ръководителят на Пентагона получава секретен доклад с гриф „Приоритет №1“, в който за първи път се споменава терминът „съветско лъчево оръжие“.

Това, което американците наричат ​​„лъч на смъртта“, в Съветския съюз носи скромното наименование „Тера-3“. Представете си 80-те години на миналия век – пикът на Студената война. Докато светът е съсредоточен върху надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия, в тайни съветски лаборатории се разработва нещо коренно различно: оръжие, способно да изважда от строя спътници в орбита, да унищожава електроника от стотици километри разстояние и да превръща танковата броня в разтопен метал за секунди.

Гигантско огледало

Руйните на комплекса, в който някога е разработвана системата „Тера -3“.

Полигонът „Сари-Шаган“ в Казахстан на пръв поглед изглежда като обикновена военна база насред степта. Но ако се вгледате по-внимателно, ще видите гигантско огледало с диаметър 20 метра, извисяващо се над центъра на комплекса. Това не е нито телескоп, нито радар, а лазерно оръдие с мощност от няколко мегавата.

Системата „Тера-3“ е способна да фокусира лъча си върху обект с размерите на футболна топка от разстояние 40 000 километра – височина, надхвърляща тази на геостационарната орбита, където оперират шпионските спътници. Един-единствен импулс – и скъпоструващата електроника се превръща в безполезен товар.

Американците откриват съществуването на системата случайно. През 1984 г. космическата совалка „Чалънджър“ прелита над „Сари-Шаган“, когато астронавтите започват да се чувстват зле, а уредите им – да дават неизправности без видима причина. Последващ анализ разкрива, че космическият апарат е „осветен“ отдолу от мощен лазерен лъч – не с цел унищожаване, а за демонстриране на възможности.

Ръководителят на програмата, академик Басов – носител на Нобелова награда за физика, – заявява пред колегите си: „Ние не създадохме оръжие. Създадохме нова физика на воденето на война.“ И той не преувеличава. Историята познава множество примери за необичайни съветски разработки, които или са пазени в тайна в продължение на десетилетия, или са унищожени почти веднага след създаването си. 

Светкавица по поръчка

Докато в публичното пространство се обсъждат лазерите, Всерусийският научноизследователски институт по експериментална физика в Саров разработва нещо още по-радикално: електромагнитно оръдие, способно да генерира насочен импулс, толкова мощен, че цялата електроника в радиус от няколко километра просто спира да функционира.

Принципът му на действие се основава на явлението, станало по-късно известно като електромагнитен импулс (ЕМИ). Но докато при ядрен взрив такъв импулс е само страничен ефект, съветските инженери се научават да го генерират локално – без радиация или физическо разрушение.

В архивите са запазени записи от изпитанията през 1987 г. Един-единствен изстрел превръща танкова колона в купчина скрап с неработеща електроника: двигателите угасват, системите за насочване спират, а радиовръзката прекъсва. И все пак по корпусите на машините няма нито драскотина, нито има пострадали хора. Това е идеалното оръжие за отблъскване на масирана атака.

Проектът носи кодовото име „Раница“. По ирония на съдбата планът наистина предвижда устройството да бъде преносимо – с тегло около 50 килограма – за използване от специални части, действащи в тила на врага. Представете си екип от диверсанти, които изваждат от строя авиобаза или команден пункт, без да произведат нито един изстрел.

Звук, който не се чува

Това е най-слабо проучената – и съответно най-страшната – разработка. В изследователски център в Балашиха, близо до Москва, екип под ръководството на професор Гаврилов работи по проект „Буря“.

Концепцията: инфразвуково излъчване с определена честота може да предизвика панически атаки и дезориентация у хората, а при високи нива на мощност – да причини увреждане на вътрешните органи. Всичко това се случва, без да оставя видими следи от въздействието.

Проведени са изпитания с доброволци от армията. Резултатите са засекретени веднага след първия експеримент. Според участник в проекта, изложените на слаб импулс изпитват ирационален страх, губят способността си да вземат решения и забравят защо са там.

Това е оръжие, което не убива, но прави противника неспособен да действа. Нещо повече – целта дори не осъзнава, че е атакувана, а приписва състоянието си на стрес, умора или паника. Проектът е прекратен през 1991 г. Официално причината е липсата на финансиране, а неофициално – фактът, че резултатите плашат дори военните. Той е твърде непредвидим и опасен – прекалено много прилича на оръжие за масово психологическо поразяване.