Едуард VII или първият крал-плейбой

Сред свалките му се открояват майката на Чърчил и великата френска актриса Сара Бернар

Синът на кралица Виктория натрупал за 60 години като престолонаследник 58 метреси

Владетелят си падал по танцьорки на канкан и фламенго, както и по оперни певици

Ами отскачал винаги до Париж, когато тя играела в нова постановка

Миналата събота четивото за първия крал-плейбой Едуард VII завърши с отсвирването от него на изключително красивата британска светска дама Франсис Евелин “Дейзи” Гревил заради намъкналата се лека-полека под кожата му митична френска актриса Сара Бернар. Като в случая въобще не става дума за забежка с мощни сексуални отенъци, а за дългогодишно преклонение пред нейния талант на наследника на английската корона, който бил прочут като непоправим “театрофил”.

Ами отскачал винаги до Париж, когато тя играела в нова постановка, не пропускал неин спектакъл и когато гостувала в Лондон, даже и да го е бил гледал, обсипвал я с цветя, правилѝ щедри подаръци и я канел редовно на официални вечери в двореца, често в компанията на принцесата на Уелс - датчанката Александра. Интересното е, че кратката, ама шеметна креватна тръпка мужду двамата според историците се ражда някъде след 1882 г., когато Сара Бернар сключва поредния си брак с живеещия в Лондон английски актьор от гръцки произход - Артистид Дамала.

Сара Бернар в "Хамлет"

Оказва се обаче, че иначе талантливият хубавец бил пристрастрен към популярния наркотик на ония времена - морфина. И броени седмици след брачната церемония той започнал да се дрогира яко и надрусан до козирката, въобще не се колебаел да изневери на Сара и при най-малката възможност. Тя, разбира се, не стояла мирна, винаги си е била палава и щяла да остане такава до края на дните си, като при един от приемите в нейна чест в резиденцията на Едуард, тя остава там до сутринта и изглеждаѝ харесва, щото дълго време след това не се появява в общото им семейно ложе с Аристид.

Но по всяка вероятност принцът на Уелс не е пожелал Сара Бернар за покоите си само защото е бил страстен театрален зрител и голям почитател на френската култура. Нито пък защото тя е била чудовище от сексапил - напротив, митичната актриса е била висока 154 сантиметра, нежна, крехка, изтънчена до такава степен, че самата тя се описва така: “Толкова съм слаба, толкова кльощава, че когато вали, аз се промъквам суха между капките дъжд!” Изглежда обаче, че освен чудесна актриса, на която в края на XIX-ти век се приписва дори най-доброто изпълнение на Шекспировия герой - Хамлет, тя е била и изкусна чаровница - съблазнителка.

Няма нищо за чудене, тъй като е всеизвестно, че майкаѝ Жюдит-Жюли Ван Хард е млада еврейка от Амстердам, която първоначално е модна дизайнерка в пристанищния град Хавър, но после става една от най-желаните куртизанки на парижкия хайлайф. Бащаѝ Едуар Виел пък е адвокат, красавец и непоправим женкар, който никога не се е женил и е хвърлен за финансови далавери в затвора, където намира рано, рано, смъртта си. Както и да е, но в завладялото парижката сцена още двайсетгодишно изящно миньонче се влюбват аристократи като белгийския принц Анри дьо Лин, който е баща на единствения ѝ син - писателя Морис Бернар, художници и даже художнички начело с небезизвестната лесбийка Луиз Абема, актьори, режисьори, майстори на перото, воглаве с великия Виктор Юго.

Сара Бернар

Някои историци обаче смятат Сара Бернар и за първата в света сквръхлуксозна и скъпоплатена ескорт, тоест луксозна проститутка, която не крие, че осребрява креватните си умения срещу огромни суми, плащаниѝ от видни френски политици, както и от европейски короновани глави или престолонаследници. Ето защо няма да бъде пресилено да се каже, че бъдещият Едуард VII със сигурност е пожелал да опита оня любовен елексир, на който се е радвал и е можел да си позволи единствено европейският “джетсет”, ставайки покрай Сара Бернар “креватен ортак” с владетелите на половин Европа, с плеяда мастити писатели, поети, драматурзи и композитори. А след като си се порадват доволно, двамата остават приятели змавинаги и когато през 1901 г. Едуард VII надява на главата си короната на Великобритания, той използва кралската яхта, за да посети официално актрисата в нейната лятна резиденция на френския бряг.

Придържайки се все така към “парижката вълна”, хроникьорите на “Бел Епок” не са пропуснали и тръпката на сина на кралица Виктория със създателката на световно известния почти еротичен френски танц “канкан” - Луиз Фозефин Вебер, наричана “Ла Гулю” или “Алчната” в превод. В края на осемдесетте години на XIX-ти век тя е звездата на току що отвореното митично кабаре на “Бел Епок” - “Мулен Руж”, като европейският елит се надпреварва да ръкопляска на шеметнитеѝ подскоци в луд ритъм и на невижданите до тогава шпагати. Освен това влудяващата танцьорка е посктоянен модел на вече търсения легендарен художник-джудже Тулуз Лотрек, който я рисува на афишите за спектаклите в прогресивния за времето си локал.

И когато една вечер след поредния разтърсващ сцената на “Мулен Руж” канкан, “Ла Гулю” забелязва на първия ред принца на Уелс, тя се провиква, колкотоѝ глас държи: “Ей, Уелски, ти ли ще платиш шампанското за всички, или да се обадя на майка ти да се изръси?” Залата затихва, защото се очертава дипломатически скандал, който може да спусне кепенците на кабарето. Но веднъж “разкрит”, тъй като е порядъчно добър принц, Едуард не се колебае да се подчини на призива, след което в кабарето се развихря невиждан купон. А въодушевена от жеста, Жозефин пристава за една нощ на сина на кралица Виктория, но според някои хроникьори тя е постоянно с него до края на престоя му в Париж и той я обсипва с щедри подаръци.

Сред “артистичните завоевания” на Едуард VII e и най-обожаваната през седемдесетте години на XIX-ти век оперна певица на Франция - Жан-Катрин Шнайдер с псевдоним “Ортанс”. Тя е родена в Бордо, където учи пеене и играе първите си роли, а когато навършва двайсет години заминава за Париж. Първоначално е отхвърлена от директора на прочутия театър “Вариете”, но е забелязана от талантливия композитор Жак Офенбах, който я кани в театъра “Буф Паризиен” иѝ поверява главните роли в някои от неговитге прочути опери.

Спектаклите жънат огромен успех, Ортанс е канена в Лондон и в Санкт Петербург, където също е високо оценена от публиката. И след като се наслаждава на гласаѝ, принцът на Уелс не пропуска да се възползва и от щедрите ласки на певицата, още повече, че тя е наричана “Разтухата на принцовете” заради благосклонността, с която е дарявала радост на преидставителите на френската пък и на европейската аристокрация. Пак на същия - артистичния небосклон, се откроява и още едно от старателно регистрираните от историците чаршафни попадения на Едуард VII - Агустина Каролина дел Кармен Отеро Иглесиас - известна като Каролин Отеро или “Ла Бел Отеро” - “Хубавата Отеро”.

Каролина дел Кармен Отеро

Тя е кабаретна певица и танцьорка на фламинго, както и прочута куртизанка от “Бел Епок”, родена е в испанската област Галисия, става популярна в Барселона, а след това завладява Париж, където е звездата на конкурентното на “Мулен Руж” кабаре “Ле Фоли Бержер”. А през август 1898 г. Кармен Отеро става първата в историята кинозвезда, след като операторът Феликс Месгик заснема в Санкт Петербург неин танц с помощта на кинематографа на братя Люмиер. Прожекцията, състояла се на следващия ден в мюзикхола “Аквариум”, предизвиква толкова бурна реакция, че залата е потрошена и Месгик е изгонен от Русия.

Като топ-куртизанка на “Бел Епок” Кармен Отеро покорява белгийския крал Леополд II, великия княз на Русия Николай - бъдещ император, легендарния италиански поет-авантюрист Габриеле Д’Анунцио, министри от доста страни, финансисти, писатели. Въобще “Хубавата Отеро” замайва главите на много знатни и богати похотливци и се твърди, че тя е причина за няколко дуела и шест самоубийства - печални истории, далиѝ прозвището “Сирената на самоубийствата”. Разбира се, сред “жертвите” на кралицата на фламенгото и първа кинозвезда, не е Едуард VII, на когото тя става наложница след възкачването му на трона и се застоява покрай него необичайно дълго време.

А във времето между една и друга “артистична свалка”, понякога и успоредно с нея, принцът на Уелс не се колебае да удовлетвори епичната си похотливост и с нашумели покрай общуванията си със силния пол дами от висшето общество на Лондон. Такъв е случаят с майката на легендарния няколкократен премиер на Обединеното кралство и многократен министър Уинстън Чърчил - Лейди Рандолф Спенсър-Чърчил, родена като Джени Джеръм в Ню Йорк на 9 януари 1854 г. Тя е съпруга на по-възрастния от нея с осем години лорд Рандолф Чърчил, с когото я запознава принцът на Уелс по време на ветроходна регата на остров Уайт през август 1873 г.

Джени Спенсър-Чърчил

Значи двамата са се познавали отпреди това - Джени е известна със своето остроумие, чар и интелигентност, което я превръща в любимка на най-близкото обкръжение на принца. Двамата си разменят неофициални, приятелски писма, а Едуард VII искрено се наслаждава на жизнерадостнатаѝ компания, като слухове за любовна връзка между двамата плъзват из лондонския хайлайф чак когато Джени Спенсър-Чърчил се утвърждава сред висшето лондонско общество като една от неговите най-волни натури, за която прелюбодеянието не е грях и заради това тя върти любовници на поразия.

Ама въпреки упоритата мълва за креватно приключение, съпругата на Едуард - принцесата на Уелс, а после кралица Александра, също цени компанията на Джени. Някои историци сочат като доказателство за тайната, ама трайната нейна връзка на майката на Уинстън Чърчил със сина на кралица Виктория неговата коронация през 1902 г. - Едуард я кани на паметното и следено от цял свят събитие, като я настанява в специална ложа, наред с още две дами, смятани за негови топ-любовници...

Сред 58-те доказани според историците наложници на краля-плейбой се откроява последната му тръпка, която е близо до него малко преди възкачването му на престола и остава там до смъртта му през 1910 г. Агнес Кейсър е заможна британска благодетелка и дискретна, дългогодишна любовница на крал Едуард VII от 1898 г. до смъртта му през 1910 г. Връзката им е много лична, сърдечна - за разлика от други кралски фаворитки, Агнес Кейсър предпочита спокоен живот, далеч от шумотевицата в двора и въобще от вниманието на любопитната тълпа. Благодарение на дискретния си характер, тя е радушно приета от кралица Александра и висшите управленчески кръгове на монархията.

Агнес остава доверен спътник и близък човек, с когото кралят споделя личните си мисли и чувства, през цялото си управление. По време на т. нар. Бурската война за завладяване на Южна Африка през 1899 г., Агнес и сестраѝ Фани превръщат обширния си дом в Лондон в лазарет, където полагат грижи за ранени войници, завръщащи се от фронта. Едуард VII подкрепя начинанието като съдейства за превръщането на домашната клиника в специализирано лечебно заведение за армейски офицери. Кралят удостоява Агнес и с титлата “старша сестра”, а обикновените хора започват да я наричат простичко “Сестра Агнес”. Здравното заведение пък става известно като “Болницата на крал Едуард VII”, така се казва и днес.

Когато той умира на 6 май 1910 г. на погребението му се стичат всички короновани глави на Европа, сред които е и българският цар Фердинанд I.