Труд
Автор:
Румен Михайлов
Любовниците му го наричат “малкия мъж” заради неговата “инфантилна сексуалност”
Ако дядо му със същото име е първият крал-плейбой, той е първото истинско “денди”
Романтиците сред британските историци са единодушни, че синът на крал Джордж V - Едуард VIII, e зарязал короната заради безмерната си любов към една разтуптяла сърцето му дама, та била тя американка и два пъти парясница. Името є се знае от цял свят - казва се Уолис Симпсън и първо скандалната є връзка с младия монарх, а после обилно осветения от светските прожектори неин живот с единствения самосвалил се от престола владетел на Обединеното кралство, дава вече 90 години хляб на склонното към пикантерии планетарно пишещо братство. Трезвите или може би по-скоро държащите на истината историци на Острова, смятат обаче, че Едуард VIII абдикира в края на 1936 г. под натиска на правителството в Лондон и лично на премиера Стенли Болдуин. Ами той, министрите му, както и цялата общественост на острова, обвиняват влюбените гълъбчета в нацистки симпатии - приети са с почести лично от Адолф Хитлер, а шефове на английските специални служби дори подозират Уолис, че е агентка на Третия райх.
Малкият Едуард с прабаба си, дядото и баща си.
За историците, разчитащи на психологията при обясняването на световните събития, причината за абдикацията на властвалия няма и година крал е съвсем тривиална - разкриват я някои от най-известните му любовници преди Уолис, за които той е бил... “малкият мъж” с “инфантилна сексуалност”! А според Зигмунд Фройд последното определение означава наблягане върху самозодоволяването, а не на получаването на удовлетворение от правилен полов акт, пък бил той не само с жена, но и с мъж. Явно като безспорно интелигентен мъж, видимо доста крехкият крал си е давал прекрасно сметка, че не става за владетел на истински великата в края на тридесетте години британска империя. Казано грубо - осъзнал е, че няма “топки” за подобна мисия и предпочел да се радва на останалия му живот далеч от властта. Но все така в царски лукс, ползващ доста от привилегиите на английския кралски двор, както и парите му и поставяйки се доброволно под чехъла на слабоватата, но безкрайно жилава американка, търпяща всичките му прищевки и необичайни наклонности в името на собственото си тщеславие.
В края на съдебния процес Маргьорит Алибер е оправдана по всички обвинения.
В подкрепа на последната теза съществуват доста показателни подробности - ако се вярва на жълтите хроникьори из Острова, още с първите си атаки по нежния фронт някъде през 1914-1916 г., двайсетгодишният тогава принц на Уелс показва доста нестандартни за общественото му положение и физическа привлекателност връзки с разпасани уличници или пък с омъжени жени. Защото ако дядо му Едуард VII се прочува като първия в Европа и света крал-плейбой, неговият симпатичен и чаровен внук е нарочен от светските хроникьори за първото знатно денди. Нормално е, след като безупречният му стил на обличане се разнася по цял свят от набиращата скорост в медиите фотография - ами Едуард е една от най-често сниманите знаменитости на своето време. Рангът му, фактът, че е правнук на легендарната кралица Виктория, шляенето му из райските местенца на планетата и привлекателната му външност - все в съчетание с факта, че още е ерген - го превръщат в знакова фигура за международния хайлайф през 20-те години на миналия век. На която народът се възхищава като на филмова звезда, милиони прекрасни девойчета въздишат по него, да, ама първата му регистрирана от хроникьорите любовница Мари Маргьорит Албер е... най-долна парижка проститутка!
Известна като Маги Мелер, а по-късно и като принцеса Фахми, тя е родена през декември 1890 г. в Париж в семейството на кочияш и прислужница. Още девойче с едва напъпили сексуални атрибути, раздава малки полови радости на момчетиите в махалата, а на шестнайсет години забременява от по-голям батко и ражда дъщеря на име Раймонд. През следващите осем - десет години Маргьорит Алибер води скитнически живот, продава се за едната вечеря или преспиване в чисти чаршафи, докато не среща възрастна дама, която управлява луксозен парижки публичен дом за елитна клиентела. Така Маги Мелер става куртизанка, оказва се изключително веща в раздаването на удоволствия и започва да общува с мъжете и жените от хайлайфа на френската столица. И през 1917 г. тя се запознава с принца на Уелс Едуард в хотел “Крийон” в Париж - по онова време в ход е Първата световна война и той се намира във Франция, където служи като офицер за свръзка и далеч от фронта в полка на Гренадирската гвардия. Явно имал е много свободно време и другото място, освен казармата, където се подвизавал постоянно и можел да бъде открит винаги, бил публичният дом за хайлайфа на Париж. Царицата там пък била Маргьорит Албер и според клюката, тя била за принца понякога любовница, друг път тероризираща го “сестра”, но най-често... детегледачка на подрастващ тип с неизяснени креватни щения. Както и да е, връзката им приключва след края на войната, но не завинаги, тъй като идва момент, в който старата тръпка поставя на карта репутацията на Едуард.
Една разтуптяла сърцето му дама - американката Уолис Симпсън.
Ами след раздялата дашната млада жена се омъжва за французин, но бракът им продължава по-малко от година, през юли 1922 г. пък тя среща египетския аристократ Али Камел Фахми бей, който по това време е на 22 години - с десет години по-млад е от нея. Сключват официално брак през януари 1923 г. и на 1 юли 1923 г. семейството пристига в Лондон за почивка в митичния хотел “Савоя”. След като на 10 юли вечерта двамата се наслаждават на оперета, те хапват в елитен ресторант и се връщат в хотелския си апартамент, а към 2:30 посред нощите Маргьорит Алибер стреля няколко пъти в гърба на съпруга си с полуавтоматичен пистолет “Браунинг”. Уцелва го във врата, гърба и главата, жертвата е откарана в болница “Чаринг Крос”, приета е по спешност, но умира малко след това. Съдебният процес започва на 10 септември 1923 г. Защитата на Маргьорит Алибер е поета от един от най-известните британски адвокати на епохата - близкият до двореца Едуард Маршал Хол. В пледоарията си той обяснява убийството като резултат от самозащита и представя клиентката си за жертва на “бруталността и животинската жестокост на нейния съпруг от Изтока”.
Председателстващият процеса съдия пък забранява всякакво споменаване на миналото на Маргьорит Алибер като куртизанка, като по този начин гарантира, че името на принца на Уелс няма да бъде споменато нито веднъж по време на съдебното производство и той да бъде орезилен. Същевременно Али Камел Фахми бей е представен като “чудовище на източната поквара и упадък, чиито сексуални наклонности издават аморален садизъм спрямо беззащитната му европейска съпруга”. В края на съдебния процес Маргьорит Алибер е оправдана по всички обвинения, дори успява да изкара доста пари от семейството на убития благоверен, предявявайки претенции към неговото наследство. Години по-късно внукът на Маргьорит Алибер разказва обаче пред съдия-писател, че когато баба му била задържана, принцът на Уелс бил изпаднал в паника. Страхувал се ужасно Едуард да не би Маги Мелер да разкрие пред съда интимната им кореспонденция, злепоставяйки с някои от нестандартните му сексуални мераци както самия него, така и цялото кралско семейство. Водени били трудни преговори - разказва магистратът-белетрист в книга, вадени били на масата едри пачки пари и в края на краищата честта на монархията и на Едурад била спасена. А Маргьорит Алибер отървава затвора и забогатяла, тя се завръща волна и все така щедра на ласки във Франция, където умира през 1971 г.
Фреда Дъдли Уорд придобива благородническа титла - става “Маркиза де Каса Маури”.
Следващата дама, превзела трайно сърцето на вече наближаващия трийсет години принц на Уелс и вписала се подобаващо в светските хроники отпреди век, се казва Уинифред Мей Бъркин. Тя не е долна проститутка, както може би малко грубовато по-горе бе жигосана Маги Мелер, не е от свръх-скромен произход като нея, дори - обратното, но двете много, много не се различават, когато става дума за залитанията им по върлия секс, при това с безразборно много похотливи като тях мъже. Родена е на 28 юли 1894 г. в Нотингамшир, тоест по-малка е от бъдещия си възлюбен само с месец, второ дете е и най-голямата от трите дъщери на британския полковник Чарлз Уилфред Бъркин. Той пък е четвърти по ред син на прочутия в Англия с производството на посуда за хранене и на дантели сър Томаз Айзък Бъркин и на американската му съпруга Клеър лойд Хау. Но когато пораства, дъщеря им става известна сред лондонския елит преди всичко с имената на съпрузите си. Като заради първия тя се нарича Фреда Дъдли Уорд, а покрай втория придобива дори благородническа титла - става “Маркиза де Каса Маури”. Като начало Мей Бъркин се омъжва през 1913 г. още ненавършила 19 години, за Уилям Дъдли Уорд - либерален депутат в парламента и олимпийски медалист по ветроходство.
Въпреки че “Дъдли” е само второто име на съпруга є, булката го включва в своята фамилия, защото той се е прочул с него като изтъкнат спортист и светска личност, а тя знае, че наричайки се така, ще бъде озарена от неговата слава. Която използва поголовно за контакти във висшите спортни, политически, бизнес и всякакви склонни към сладък живот среди на лондонския джет-сет, сред чиято нежна част снажният и красив ветроходец Уилям Дъдли е особено популярен. И естествено независимо, че е женен, след сватбата той продължава да върти безпощадно една след друга подбрани метреси, а давайки си сметка за тази подробност, “Мис Дъдли” въобще не се колебае да бъде в крак с креватните авантюри на половинката си. Ами казано с две думи, тя също се сдобива с много любовници, знойна и щедра е в чаршафите, в които вкарва едва ли не по ред на номерата плеяда лондонски аристократи, политици и предприемачи. Съвсем естествено съвместното съжителство с благоверния е сериозно подкопано и двамата се разделят по взаимно съгласие, за да се отдадат без угризения на удоволствията си, но се развеждат официално чак през 1931 г. А още омъжената Фреда Дъдли Уорд, става любовница на принца на Уелс през 1918 г., когато той се разделя с Маргьорит Абигьол и се връща в Англия, та двамата са заедно на приливи и отливи чак до 1934 г. - годината, в която той си пада по Уолис Симпсън.
Интересното е, че връзката между Едуард и светската лъвица, която е омъжена почти през цялото времетраене на тръпката, е публична тайна и постоянно е одумвана в аристократичните среди не само на Лондон, но и на другите европейски столици. А след като през 1927 г. министърът на финансите и бъдещ премиер на Обединеното кралство Уинстън Чърчил пътува с влак заедно с двамата, великият политик и държавник отбелязва в дневника си: “Доста трогателно е да се видят принцът и Фреда. Любовта му към нея е толкова очевидна и толкова невъзможна за прикриване”. Няколко години след развода си - на 20 октомври 1937 г., когато Едуард вече е преминал през постелите на още една наложница и е паднал в прегръдките на Уолис, Фреда се омъжва за аристократа Педро Хосе Исидро Мануел Рикардо Монес, маркиз де Каса Маури. Той е от кубински произход, известен е като Питър де Каса Маури, бивш командир е на ескадрила и действащ офицер под прикритие на британското разузнаване. Живеят в престижен лондонски квартал, но булката е все така палава и се развеждат през 1954 г.
/Продължава следващата събота/
