Боян Биолчев представи „Преселението”

В най-студената софийска вечер – 9 януари, в „Перото” (НДК) беше висок градусът на очакването – писателят Боян Биолчев не можеше да се освободи от прегръдките и поздравленията на пристигащите на вълни негови почитатели и приятели. Над 200 души аплодираха представянето на романа му „Преселението” (изд. „Труд”, 2018) – сред тях бяха видни учени, хора на изкуството и културата, негови студенти и десетки читатели.

Събитието се водеше от проф. Амелия Личева, която в краткото си експозе очерта приносните моменти на книгата – като идеи, историческа достоверност, контекст и белетристична техника: „Преселението” реконструира историята, но това става чрез фикцията и така се задействат онези представи за историята, които я мислят като разказ, като плод на интерпретациите и на езика. За Боян Биолчев е важно как ще разкаже всичко това... Фактите са пречупени през паметта, емоциите и преживяванията, затова те не са просто истории и статистика, а са плод на рефлексии, отекване, въздействие... Персонажите не са просто себе си – те са категории на определени състояния и на съзнанието да съхраниш себе си и другия, да пазиш човешкото, да имаш достойнство, да преодоляваш смъртта. Затова много от персонажите нямат име или имат само едно име – Иван, защото те са модели на човешкото. Ще нарека „Преселението” новела в духа на добрата западна традиция”.

Боян Биолчев разказа детайли от процеса на раждане на книгата, а своите впечатления след прочитането в ръкопис споделиха негови колеги.

„Тук е изобразено най-страшното лято на България – 1913 г., когато родината ни воюва с пет държави. Геноцидът над българите в Тракия и Македония е ужасяващ. Вечни победители на Балканите няма...” – каза акад. Георги Марков. Димитър Томов говори за триединството на език, сюжет и психологизъм в книгата, чрез което авторът се изравнява с големите имена на европейската литература.

В типичния си алегоричен стил акад. Антон Дончев вкара темата на „Преселението” в своите детски спомени и определи Биолчев като талантив писател, мислител, жив класик: „Боян не можеше да напише тази книга по-рано, изискват се години, страдания, време за любов, мъка и размисъл. Той пише история, а самият той е история – седи си на клона като ябълка на дървото... Като се замислите, страшно много от нас са засегнати от тази история. Книгата обаче засяга и проблеми: земя и народ, хора и море, човек и човек. Това е направено по виртуозен начин”.

Здравка Евтимова сравни по въздействие романа на Биолчев с високото и мощно присъствие на „Железният светилник” в родния литературен контекст: „След като прочетох тази книга, аз вървя по улиците и се вглеждам в очите на хората – сякаш виждам Иван, който изгаря в пожара. Биолчев издигна думите като крила, той превърна кръвта на нашите предходници в път на незабравата...”

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура