Добрият национализъм обединява хората, а лошият внушава, че един народ е над друг

Този уикенд Великият приорат на рицарите – тамплиери от Йерусалим (OSMTH)– България проведе своя 27-ми Конвент в София. А събитието бе уважено от над 30 гости от 3 континента сред които и Великият Командер на OSMTH Джордж Маклейн. Разговаряхме с него за предизвикателствата, целите, митовете и мисията на тамплиерите по света днес, за работата му с Великия приор на България Румен Ралчев. Екипът ни благодари за любезното съдействие за превода на Гроздалина Георгиева.

- Кои са основните цели на тамплиерството в 21 век? Как се вписвате вие, тамплиерите, в надигащата се дигитална ера, господин Маклейн?

- Целите на тамплиерството в 21 век ли? Те могат да се обобщят така: тамплиерството да събере християни, мъже и жени, на добра воля, за да помогнат на други християни по света, които са в беда или са подтиснати, преследвани. Тези хора, които страдат днес, трябва да знаят, че ние сме тук и работим по наши програми, за да им помогнем. Всеки от Великите приорати развива различни кампании с цел да са в помощ на хората, които живеят в бедност. С дейността си тамплиерите днес помагат на жени и деца в неравностойно положение. А що се отнася до дигитализацията – съвременните технологии направиха така, че ние да можем да комуникираме много по-лесно. Всъщност, технологиите позволиха на хората да получат повече информация за нас и днес Орденът привлича нови рицари и дами. Интернет ни помогна да покажем нашето публично лице пред света. За нас е много важно да бъдем разглеждани не като тайна организация, а обществото да възприема Ордена на тамплиерите като организация, която основно работи за това светът да става по-добро място за живеене.

- Кои са най-честите митове, които през годините сте чували за тамплиерите? Питам Ви, защото ми направи впечатление, че във Вашия сайт имате бележка „ние не сме тайна организация, нито защитаваме кръвната линия на Христос, независимо какво сте чели в „Шифърът на Леонардо“?

- Първо, това е фантастична книга и фантастичен филм и е само това – нищо друго (смее се, б.а.). Тази история обаче подтикна много хора да се заинтересуват от тамплиерството по всички причини, които споменахте във въпроса си. Всъщност заради учението на Христос, заради тайните съкровища на тамплиерите..., но това са само красиви истории. Истинското съкровище на тамплиерите са хората ни, членовете на Ордена и добрите дела, които те вършат.

- В Първото съборно послание на апостол Петър например, четем: „Мир всички ви, които сте в Иисуса Христа. Не слагате ли вие, тамплиерите, обаче прекалена разделителна линия между религиите? И не давате ли преимущество на християните, за сметка на вярващите от други религии?

- Не. Един от нашите основополагащи принципи е да защитаваме хората в беда, където и да са и които и да са. И да, нашият фокус в момента е върху християните по Светите земи, но към момента те са най-подтиснати. Но всички сме синове и дъщери на Авраам.

- Като човек и тамплиер, който от години следва линията на икуменизма, къде и кога виждате обединението на християнските църкви?

- Смятам, че това ще се случи, когато престанем да се разделяме. Но вие знаете, че християнството още от самото си начало непрекъснато се разделя и разделя. Но мисля, че има повече неща, които ни обединяват. Не знам кога ще се случи обединението, но от друга страна самият факт, че ние можем да работим заедно, показва, че нещата, които ни свързват са по-важни от нещата, които ни разделят. В нашата организация ние виждаме хора от най-различни християнски деноминации, които са способни да работят заедно. И моята работа в Ордена е точно такава – да покажа, че хора от различни религиозни течения в християнството могат да работят заедно, събират се заедно и показват, че могат да са единни.

- Защо тамплиерите сте били обект на гонения от страна на църковните водачи?

- Мисля, че исторически всичко се е основавало на алчността и съответно на богатството, което тамплиерите са имали преди много векове. Във времето тамплиерите са били алтернатива на църквата, но никога не са били църква. Ние просто обединяваме хора, които искат да направят света по-добро място за живеене. И ние работим днес рамо до рамо с всички църкви.

- Тамплиерите сте с командерия в НАТО. Каква е връзката ви с най-мощната военна организация?

- Нека се върнем малко назад – всички наши групи са формирани на национален принцип, но нямаме членове във всяка държава. А Великият приорат – НАТО ни позволява да обединяваме хора, които са от държави, които не са членове на Ордена. Във Великият приорат – НАТО имаме представители от различни страни, а ги обединява военното им минало. От наша гледна точка, националните организации събират хора от съответните държави с техните умения и знания, а Командерията на НАТО събира хора, които имат военно потекло. Трябва да спомена също, че нашите национални единици се наричат Велики приорати, които са абсолютно автономни. Моята работа като Велик командер е да ги събера заедно, да ги обединя. Но не мога да се намесвам и да казвам на даден Велик приорат как да работи, или на Велик приор какво да прави.

- Какви са впечатленията ви от вашите братя и сестри от Великия приорат на България? Какестана така, че вашата първа официална визита от избирането Ви на поста Велик командор е точно в страна от Балканите, по-точно в България?

- Това е моята втора визита в България. За пръв път се срещнах с моите братя и сестри от България в Бристол през 2014 година. Винаги съм бил впечатлен от техните умения, знания и тяхната организационна способност. Особено ме радва тяхната инициативност с образователните кампании за децата и младите хора. Това е вдъхновяващо, защото по този начин те помагат да се подготвят поколенията за бъдещето, младите хора да разберат каква е отговорността им един към друг. Влагайки знания в младите хора, страната става по-добро място за живеене.

- Орденът ви е афилииран член на ООН. Кои са най-големите предизвикателства пред човечеството в 21 век?

- ООН като организация има задачи за устойчиво развитие. И в нашия Орден ние сме избрали някои от темите, като сме ги поставили като наши цели. Работата ни в ООН е отговорност на позицията, която аз заемам. Моята задача е да избера и да изпратя нашите най-добри хора в Женева, Виена и Ню Йорк. Нашата роля я виждам не като хора, правещи политики, а като смазочното масло, което е необходимо на машината да работи по-добре.

- Има ли дефицит на лидерство в Европа и по света?

- О, това е огромен въпрос. Не бих казал дефицит, но мисля, че нашите лидери трябва да са по-ангажирани с нациите си, за да няма толкова голяма разделителна линия между управляващите и управляваните. Много сме щастливи, че живеем в демокрации. Но по целия свят наблюдаваме една неангажираност на младите хора. Смятам, че една от целите на организации като нашата, трябва да бъде точно образоването на младите хора относно техните социални и обществени отговорности.

- Благотворителността ли е основната дейност на тамплиерството днес?

- Да, тя е в самия център на тамплиерството. Но благотворителността има много различни форми. Да, това от една страна са пари. Но всъщност е много по-важно отделянето на време за работа заедно в различните каузи. И това всъщност е безценно – трудът на хората.

- Достатъчно ли е само състрадание?

- Състраданието е много пасивно чувство. И ако то не е съчетано с желание да се участва активно, за да се подобри състоянието на хората, то е безсмислено по себеси само като състрадание.

- Нали съвременните тамплиери воювате само с думи - т.е. използвате Словото вместо меча? Колко е силно Словото?

- Да погледнем в историята – преди 1000 години бяхме силни със силата на ръката си. Но сега сме еволюирали и употребяваме думи и фрази за убеждаване. На хората им е отнело много, много време, за да установят, че насилието не върши работа. Международното сътрудничество може да дава добри резултати, ако използва правилно думите.

- Как да си обясним конфликтите и кризите в различни точки на света?

- Много е сложна ситуацията в света и мисля, че конфликти винаги ще съществуват. Те биха изчезнали тогава, когато всички хора седнат на една маса и се разберат. Вярвам, че ние сме много повече еднакви, отколкото различни.

- Кое според Вас причини Брекзит?

- Първо трябва да кажем, че резултатът за Брекзит бе изненада. Той ни изолира от нашите братя и сестри от Европа. Не ни прави да изглеждаме много приятелски настроени в очите на хората. Що се отнася до младите хора – бих казал, че Брекзит ще разруши бъдещето им. Те губят възможността да работят, да учат, да пътуват, да търсят любовта си в Европа. Надявам се да има обратен ход. За мен е важно да се чувствам европеец. Бих искал да мога да пътувам свободно и да срещам нови хора, да усещам и преживявам различните култури, а Брекзит ни изолира.

- Къде сбъркаха европейските ръководители, за да сме свидетели на толкова силен евроскептицизъм?

- Не бих могъл да говоря за цяла Европа, но що се отнася до Великобритания, нашите лидери недостатъчно добре обясниха как това, че сме част от Европейския съюз, е по-добро за народите. Дори да се дадат примери с подобряването на работните условия, развитието на инфраструктурните проекти... Не беше обяснено това през годините. Това беше грешката.

- Как да се намери баланса между родолюбието, което и вие, тамплиерите, искате да предадете на младите хора, и национализма?

- Мисля, че има добър и лош национализъм. Добър национализъм е когато се гордееш със постигнатото от твоята страна, твоя народ – уникалността на всяка една нация. А лошият национализъм е да смяташ, че това, което те прави уникален, те прави по-добър или „над останалите“. Добрият национализъм те насърчава да се обединяваш с другите народи, да работиш с тях за по-добър живот на всички. И тогава със своята уникалност, подпомагаш развитието на цялото. И това ние всяка година го наблюдаваме по време на нашите международни срещи – братята и сестрите от различните краища на света носят своята гледна точка, представят я за решаването на общ проблем. Това е положителната перспектива. Надявам се да започнем да я виждаме и в Обединена Европа.

- С коя молитва бихте искали да ви запомнят братята и сестрите ви един ден по света или във Вашата командерия? Или с кое послание?

- За всеки тамплиер това е „Non nobis, Domine, non nobis, sed Nomini Tuo da gloriam" или Псалм 115 „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава“. Това ни обединява, този псалм ни кара веднага да си припомним, че ние сме на дъното и всичко останало е над нас. Животът ни не е наша лична слава, а само отражение на славата Господна. Сред най-любимите ми псалми е 121 - „Ще вдигна очи към планините, Откъде ще дойде помощ за мене? Помощта ми е от Йехова. Творецът на небето и земята...“. Наблюдавайки изгрева на слънцето, осъзнавам, че денят идва и ни прави готови за работа. Вдъхновява ме - и искам да бъде така всеки ден през целия ми живот.

Нашият гост

Джордж Маклейн е роден на 6 март 1963 година в Шотландия, Киликранке. По професия е финансов инженер. Семеен. Бил е Велик приор на Великия приорат на Англия и Шотландия, а от април месец тази година е избран за Велик командер на Ордена на тамплиерите от Йерусалим (OSMTH).