Весела Димитрова триумфира в 34-то издание на анкетата на в. „Труд” за треньор №1 на България. Нейната работа с ансамбъла по художествена гимнастика е само от година, но успехите на момичетата дойдоха още на първата световна купа в Пезаро – злато в многобоя през април. А за финал тимът завърши сезона с два медала – сребро и бронз на мондиала отново в Италия. Преди да се завърне у нас Димитрова бе треньор на швейцарския национален отбор. Но прие предизвикателството да работи с нашите момичета, като наследи на поста Ина Ананиева, победителка в анкетата на „Труд” за 2016-а. Ето какво сподели Димитрова след церемонията в „Рейнбоу плаза”.

- Г-жо Димитрова, други треньори очакват подобна награда с години, докато на вас ви се отдаде от първия сезон - изстреляхте новия ни отбор директно в елита на световната гимнастика. Как се случи?

- Изключително съм горда да получа тази престижна награда. Тя е не само моя заслуга, а на целия ми екип. Всеки един от тях има своя роля и своя принос – помощничките ми Михаела Маевска и Елица Павликенова, психологът Татяна Янчева, федерацията по художествена гимнастика. Аз обичам да работя в екип, защото няколко чифта очи виждат повече и по-добре от един. А и момичетата са невероятни. Те са ми като дъщери, много ги обичам.

- Колко медала спечелихте дотук?

- Деветнайсет, като от тях златните са 9.

- Едва ли всичко е вървяло по „мед и масло”. Кога ви е било най-трудно?

- На първата световна купа в Пезаро през април. Три от петте момичета бяха със сериозни контузии. И дори бях на кръстопът дали да не се отказвам от работата с ансамбъла. Това беше най-критичният ми момент. Елена Бинева игра с лонгета, Лаура Траатс имаше две фрактури. Но момичетата искаха повече от всичко да се представят на ниво. Превъзмогнаха и болката, и смущението. Изиграха съчетанията си перфектно. Станахме първи в многобоя.

- Как успяхте да мотивирате момичетата?

- Не мисля, че спортисти от такъв ранг трябва да се мотивират. Те са достатъчно зрели. Имат си цели, знаят какво искат да постигнат и уверено вървят в тази посока. Всяка една от тях си има трески за дялане. Но много тренират. А това, което постигнаха до момента се дължи не толкова на техния талант, а на многото работа.

- По колко часа са в залата?

- Сутрин започваме от 8,30 часа до 13 часа, а следобед от 14,30 до 19 часа. В сряда имаме полуден.

- Но това са 9 часа, огромно натоварване….А когато нещо не изпълнят, както трябва прилагате ли някакви наказания? Илиана Раева, например, прибягваше до писане стотици пъти на нещо, което са сбъркали.

- Не. Просто стоим в залата, докато не го направят. Те вече отлично ме познават и още когато ме видят в какво настроение пристигам изобщо не си позволяват да не изпълнят нещо, както трябва. (Смее се).

- Колко често им казвате „браво”?

- Поощрявам ги, но не често. Затова пък това „браво” има по-голяма тежест. А наскоро ми подариха цветя, за да ги пусна 15 минути по-рано. (Пак се усмихва).

- Коя е най-голямата изненада, която са ви поднесли?

- На рождения ми ден. Надуха 200 балона. Бяха дошли в залата в 6 сутринта с една помпичка, за да се справят с такова солидно количество балони. А едно от момичетата – Теодора Александрова беше направила собственоръчно торта. Много приятно ме изненадаха.

- С последните ви съчетания съвсем оправдавате обръщението към вас „Мадам Риск”. А Илиана Раева дори препоръча зрителите с по-слаби нерви да си вземат валидол и валериан…

- Самата аз на моменти, когато ги гледам замирам.

- При вас момичетата също участват във формирането на композициите. И дори самите те са предлагали някои от рисковите изпълнения. Имало ли е случаи, в които елементите са били твърде дръзки и не сте се съгласявали?

- Не. Аз съм отворена за всяка една щуротия. В нищо не съм ги ограничавала. В крайна сметка Господ обича смелите. А пък можеш да изпуснеш уреда и от най-елементарен елемент.

- Триката ви също бяха много впечатляващи. И наскоро попаднаха сред най-добрите в света за сезона...

- Да, така е. Ние си измислихме костюмите за световното. Искахме да кореспондират и със съчетанията, и със залата. Заложихме на светлосиьото, без да сме сигурни, че и домакините ще изберат този цвят. Имахме само догадки. Но Италия, Пезаро, какво друго освен синьо? За този смел ход получихме и доста критики от феновете, на които отговорих в социалната мрежа, че и „Реал” (Мадрид) облякоха розови фланелки, но спечелиха Шампионската лига.

- Вземате ли съвети от вашата предшественичка Ина Ананиева?

- Дори наскоро се видяхме. Тя много ни се радва. Гледа на композициите ни, като специалист. Има много критично и точно око. С нея често си сверяваме часовника. Много държа на мнението й.

- Какво си пожелавате за догодина?

- Момичетата да са здрави. А с малко късмет и шанс вярвам, че ще постигнем още много.