На албанците им дойде до гуша от „патриотичните игри“ на Груевски

След опита за убийство на бивш министър, реваншизмът се оказва една от сериозните опасности пред новия кабинет в Македония

Лошо му тръгна на новия премиер на Македония - Зоран Заев. Вместо да му хвърлят вода за късмет за неговия кабинет, възрастен мъж на около 60 години се опита да застреля довчерашния министър на здравеопазването Никола Тодоров. Покушението бе извършено във фоайето на министерството, пред очите на журналистите, събрани там да отразяват приемопредаването на ръководството на институцията между Тодоров и неговия наследник Арбен Таравари от партията “Албански алианс”.

Лошо! Още в първия работен ден на Зоран Заев като премиер трябваше да заведе министрите си при президента Георге Иванов - човека, който дълго време не му даваше мандат, въпреки че беше лидер на новосъздаденото парламентарно мнозинство. Заев получи легитимност тъкмо от Иванов, докато президентът пък се надява да е грабнал някой и друг процент от високия рейтинг на победителите.

И ето - дядото на 9-годишната Тамара, която така и не можа да дочака помощта от Фонда за лечение на деца към здравното министерство в Скопие, стреля срещу досегашния министър. Спомням си обществената кампания в подкрепа на малкото момиче от Велес. Спомням си обвиненията, които бяха хвърлени срещу мудността на министерството. Спомням си натиска на неправителствените организации с искане да се преодолеят формалностите и да се изпрати навреме Тамара на лечение в чужбина. Не, помощта дойде, но на следващия ден след погребението на детето. Това се превърна в един от емблематичните случаи за коравосърдечността на институциите и безобразието на цялото управление на бившия премиер Никола Груевски. Тази жестока история се прибави към дългия списък от обвинения за дълбока корупция по върховете на властта и за сериозна злоупотреба с нея.

Случаят може да мине за частен, макар че все пак става дума за министър на здравеопазването, инцидентът се случва в сградата на министерството, а жертвата е доскорошния министър. На всичко отгоре и Зоран Заев, и Груевски, пък и други изказаха съжаление за случая и призоваха гражданите да не прибягват към лична вендета. За тази работа си има институции, чието оздравяване и консолидиране в програмната си реч в парламента Заев обеща да приеме като важна приоритетна задача.

Частен или не, случаят с изстрелите срещу ексминистър Тодоров показват колко гняв и колко чувство за реванш се е събрало у хората след 11 години властване на ВМРО-ДПМНЕ. И това - реваншизмът, е една от сериозните опасности пред новия кабинет начело със Зоран Заев.

Познавам манталитета на македонците, във всяка смяна на властта те виждат възможност за себеустройване. А това може да стане само чрез уволнение и освобождаване на други хора, които по всякакъв начин са се стремили да седнат на бюрократичния стол. Администрацията в страната е мястото, където работещите там имат сигурно заплащане в края на всеки месец, независимо от това дали са работили като хората или не.

Партизирана до крайна степен, превърната умишлено в резервоар за електорални гласове на управляващата партия, която и да е тя, македонската администрация, раздута до краен предел, въпреки призивите и обещанията за намаляване, е желаното работно място на всички онези, които са от другата партия, и които сега виждат шанс за реванш тъкмо в това да изместят “противника” от удобния и относително платен чиновнически стол. Поставил съм си за задача да внимавам как ще тръгнат назначенията и уволненията в администрацията, за да си дам сметка дали Заев ще успее да изпълни обещанието си да не прави резки движения в това отношение, или старата практика да се сменя всичко от портиера до министъра отново ще победи. Какво да се прави, при положение, че статистиката отчита повече от 30 на сто безработни, държавната администрация е най-сигурното и платено място в държавата.

Ето, гледам една снимка на екипа на новия министър на културата Роберт Алагьозовски. Е, половината от тези хора ги познавам, знайни и незнайни творци, които седнаха в ръководството на културата още в първия работен ден на новия кабинет, без дори още да са си сменили дрехите от вчерашните протести тук и там в Скопие.

Иначе във всички свои прояви през последните дни Зоран Заев се опита да говори и да изглежда като модерен европейски политик, или поне като контрапункт на Никола Груевски. Някои приеха безрезервно състава на кабинета му от 25 човека. Според мен, пък и според македонската традиция, твърде много хора, но ми се струва, че това не е оптималният вариант, който в момента е нужен на държавата. Има няколко интересни имена - това на външния министър, непартийния Никола Димитров. Той отдавна е познат в македонската дипломация. Бил е заместник-министър, съветник по сигурността, водел е екип за преговори с Гърция за името на страната, два пъти посланик - в САЩ и в Хага. Накрая, скъса с Груевски, хвърли се да работи в международни организации, но никога не загуби чувствителността си към проблемите в Македония. Дете на изявени привърженици на “историческото ВМРО” - майка Ратка и баща Димитър, Никола обеща като министър да се хвърли да оправя отношенията на Македония с нейните непосредствени съседи. Затова, каза той в нощта след избора, първите държави, където ще ида на посещение, ще бъдат тези от комшулука. Сигурно и в България. У нас, впрочем, той има много приятели...

В търсенето на баланси между коалиционните партньори в правителството на Заев ми се струва, че мярката е била доста нарушена. Осем министри без ресор - това се случва за първи път. Но ако видиш имената им и от коя партия идват, ще си направиш тъкмо извода, който и аз правя - за всекиго по нещо. При това крехко мнозинство от 62 депутати, след като Движението “Беса” отказа да влезе в правителството, трябва да се бориш за всеки глас. А “Беса” официално се отказа, защото съставът не бил достатъчно реформаторски настроен. Истината е друга. Хората на Билял Касами отказаха участие заради присъствието на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, при това солидно с двама вицепремиери и четирима министри в кабинета. Е, и това го има - вътрешно-албанският спор също си има своите особености.

Някъде прочетох мнение на един от българските посланици в Македония, че броят на албанците в правителството бил необичайно висок. Така е, но лично не виждам нищо странно и опасно. Заев декларира, че един от приоритетите му ще бъде бързото членство на Македония в НАТО и после в ЕС.

Хора, ако в Македония има сериозно и активно лоби за евро-атлантическия път на страната, това лоби са тъкмо албанците, независимо от коя партия идват. Албанците може да си имат миражи да живеят в една държава, но всички те искат страната, в която сега пребивават и живеят, да върви напред към НАТО и ЕС. И се гледат едни други - ама как така Албания стана членка на НАТО през 2008-а, а Македония отпадна, въпреки че имаше най-добри шансове на срещата на върха в Букурещ?

На албанците им дойде до гуша от “патриотичните игри” на Груевски, свързани и с името, и спора с Гърция, и от това да спази препоръката от Атина, че Македония няма да влезе в ЕС, преди Сърбия, историческия приятел и партньор на Гърция. За съжаление, за промяна на тази ситуация не достигна критична маса сред албанците, но още не е късно нещата да бъдат променени.

Зоран Заев започна оптимистично премиерския си мандат. Не знам дали си дава ясна сметка какво го чака при този нова опозиция, която вече няколко дни не е власт. Е, ще поживеем, ще видим.