Всички очакваха фалитите, никой не смееше да предупреди

Всички сме чували старата българска поговорка „Парен каша духа“. В туризма тя обаче явно не е валидна, поне в родния. Защото фалитите на български и чужди туроператори и хотели винаги успяват да ни сварят неподготвени. Въпреки че всеки, който има поне малка идея от сектора, знае с месеци и години какво предстои да се случи. Но мълчи. Както друга българска поговорка гласи „Мълчанието е злато“. Но само за някои.

Всъщност мълчанието в туризма опъва нерви и е причина стотици да губят пари. От професионалисти до крайни клиенти. И кашата от последните дни го доказа. От години се говори за фалита на най-стария британски туроператор „Томас Кук“, който и досега е сменял неколкократно собствеността си. Необслужваните заеми в крайна сметка доведоха до банкрута на компанията. И за това под сурдинка си шушукаха и представителите на българския туризъм в продължение на 2-3 години.

Стана ясно, че през последните дни българското Министерство на туризма също е водило директни разговори с представители на фирмата за това дали ще прескочи и трапа този път. След което свикаха спешна пресконференция, за да обяснят какво трябва да правят засегнатите туристи. И хотелиери. От последните се очаква да попълнят формуляри и да поискат британския гаранционен фонд да им разплати забравените с по два месеца и дори отгоре плащания. За стотици хиляди нощувки. При това реализирани на най-високите цени в сезона. Предвид, че само лятото „Томас Кук“ изпраща у нас обичайно около 400 000 туристи, вероятно става въпрос за стотици хиляди неплатени нощувки.

Всички знаем от опит, че туризмът подобно на петролния бизнес, е един от малкото сектори, които работят с фючърси. В търговията и бизнеса обикновено плащаш за стока и я получаваш веднага. В туризма предплащаш ваканцията си понякога година по-рано. И за съжаление се случва дори да не я получаваш.

Българските хотели, които работят с „Томас Кук“, както и с няколко други големи туроператора, позволяват да им извиват ръцете. За да си гарантират големите обеми, те получават парите си цели 60 дни след като си тръгнат туристите. Тоест ако гостът напусне хотела на 1 юли, то хотелиерът взима парите за неговата ваканция от големите международни туроператори най-рано на 1 септември. Според слуховете в бранша „Томас Кук“ през това лято не се е разплащал с родните собственици от средата на юни. Същата е ситуацията и в съседна Гърция. Вместо да престанат да приемат туристите на фирмата, както биха постъпили с българска компания например, хотелиерите посрещат, настаняват и обслужват гости и се надяват да получат парите си, макар и със закъснение. Защото „Томас Кук“ пълни хотелите, дори и на по-ниска цена. И на всичкото отгоре летният сезон е толкова кофти, че се говори за 20-30 процента по-ниски приходи от страна на сектора.

Резултатът е, че сега хотелиери ще загубят стотици хиляди левове. Според Министерството на туризма проблемът ще бъде решен, като е нужно само да се попълнят формуляри за дължимите от „Томас Кук“ суми и да се предадат в британското посолство. Ако това се случи обаче, ще е признак на добра воля от страна на гаранционния фонд на Обединеното кралство. Просто защото „Томас Кук“ не е регистриран у нас като туроператор и според българския закон не дължи на никого нищо. Нито на хотелите, на което не е превел пари за реализирани ваканции, нито на евентуални български клиенти, които ще ползват услугите им за ваканция по света. Във втория случай все пак туристите имат право да ползват същата почивка или да получат пари, защото са ползвали услугите на български посредници и в този случай изгърмелите бушони във веригата остават туроператорите.

Хотелите пък вероятно ще пият по една студена вода на цената от 1000 до десетки хиляди евро.

Така или иначе кашата в подобни случаи е пълна. Още повече че вече се говори за евентуален фалит на българския туроператор, който представя „Томас Кук“ в България. И това е логично, защото в противен случай именно той трябва да плати дълговете на британския си партньор. Министър Ангелкова дори спомена името на компанията. Въпреки че в бизнеса е неписано правило да се мълчи за фирмите, които са длъжници, или има риск да се катурнат. Обяснението е просто. Ако си позволиш да го направиш, веднага могат да те осъдят за уронване на престижа, а при фалит излизаш виновен, че си причинил банкрута.

Всички в сектора знаят коя фирма е нестабилна финансово и не плаща дълговете си. Служителите й знаят, партньорите й знаят, министерството знае и всички мълчат. Дори има случаи, в които записват клиенти до последния момент само и само да си вземат парите, дължими от партньора. И обичайно страда последният по веригата. Тоест клиентът.

Няма нищо случайно

Не е случайно, че фалитите са винаги в края на сезона или преди празници. Тогава се събират най-много пари в касата. Прибираш каквото можеш, духваш и после емигрираш на топло място, или създаваш нова туристическа фирма със същата дейност в България. Естествено с фиктивен друг собственик. Понякога дори имената на фирмите са подобни. Всички в бранша знаят. Но омертата се спазва, защото ако някой я наруши, ще пострада.

И така туризмът си тече като мътна река. Без всички, които се къпят в нея, да осъзнаят, че няма да излязат златни от водите й. Вместо това клиентите ще резервират все по-често сами, ще плащат в последния момент, а хотелите ще дават на туроператорите по-високи цени, както често правят вече и авиокомпаниите.