Георги Недев е прототип на Хиндо от филма “Бартер”

Важното е да се продава, мангизите са интересни накрая, казва мъдрецът

Той е като герой от романите на Хемингуй, влюбен в морето, сякаш роден от него, и без мрънкане и отчаяние успява да се пребори с всички проблеми, с които се сблъсква всекидневно...

Това казва режисьорът на любимия филм на цяла Варна “Бартер” Атанас Киряков за избрания от него прототип на рибаря Хиндо, чиято роля блестящо изигра актьорът Филип Аврамов. Лентата получи награда за най-добър телевизионен игрален филм от Фестивала на българското кино “Златна роза” във Варна /2015/ и награда за най-добра женска роля на Татяна Лолова от фестивала “Любовта е лудост” във Варна същата година, когато се завъртя премиерата.

Истинската история на Георги с прякора Гочара първо вдъхнови режисьора да направи документалния филм за него “Омагьосан от морето”, а след това и да снима “Бартер”на плажа и рибарското селище “Карантината” в “Аспарухово”.

Три години след това Гочара продължава живота си по неписаните закони на морето и рибарлъка в скромната си хижа, вече вдовец и сам с грижите за 37- годишния си болен син Деян, когото всички гальовно наричат Бибо.

Младият мъж с ментални проблеми е с изключително добродушно и наивно отношение на дете към света. Семейството, което има и по-малък син, отказва да даде Бибо в социален дом и баща му цял живот се грижи с трогателна нежност за него.”Зарекох се, че няма да го оставя на държавата. Хлапето не може без мен и аз без него”, казва Гочара. За да не оставя сам Бибо, не е отишъл на премиерата на “Бартер”, раздал няколко покани на приятели, а в колибата си, както нарича рибарската си хижа, гледал филма за живота си по телевизията.

Лентата преплита и съдби на други обитатели на рибарското селище, в нея има нагли бизнес интереси, мутри, охранители, отмъщение по бандитски, багери, готови да захапят бараките, за да не пречат на гледката към морето на новостроящия се комплекс-мастодонт край него. Гочара е по-отстъпчив от героя на Филип Аврамов : “Аз съм човек реалист, не може да дадеш цяла торба с мангизи и да гледаш отсреща прани гащи, мангал да пикае или мидаджиите да вадят и хвърлят миризливите си боклуци...Отдавна всичко е продадено на руснаци.”

Сега той и останалите обитатели на селището се вълнуват от предстоящото строителство на новото рибарско пристанище. Въпреки уверенията на общината, че няма да бутнат хижите им, тръгнал слух, че трябва да се омитат до края на сезона за улов. “Новият пристан е проектиран от другата страна на мостика, няма да засегне рибарското селище, не е обявена още обществената поръчка за фирма-изпълнител “, каза за “Труд” зам.-кметът по строителството инж. Христо Иванов.

Целият живот на 63-годишния Георги Недев е край морето и както казва с единия си крак винаги съм в него. Най-романтичните му години са от времето, когато е бил спасител, един от първите гларуси на плажа в “Аспарухово” и “Галата”. Нощем работил в държавните таксита, от които не го пускали, но накрая го освободили на бартер - срещу една каса лефер.

“Винаги става въпрос за услуга, дали ще е към Господ, дали ще е към някой друг. Това е положението, това е бартер”, казва героят на Филип Аврамов във филма. Старите рибари започнали от рано да викат якото момче да тегли с тях грипа с улова. Отначало му давали по някоя риба, но после усетили, че върши работа и започнали да му дават цял дял. Барабите ме съветваха : Учи момче, за да не станеш калканджия. Не ги послушах. И не се оплаквам, защото явно люспата е била на задника ми, както казваха те, връща лентата назад варненският рибар. Сега вече имам цяла тайфа от 8 до 15 мъжаги, но от тях половината са “спортисти”, някой може и да не дойде, щото като вземе пари, “натовари каруцата”, пил е до 12 часа, как ще се събуди, ние работим от 2-3 часа през нощта, казва морският вълк.

“Има неписан закон, чорбаджията, какъвто съм аз, взема 40% от улова, останалите 60% на момчетата, а ако работя с тях, вземам и от техния дял. Важното е да се продава, мангизите са интересни накрая”, казва Гочара.

Най-богатият улов, за който старите рибари казват, че морето се е подквасило, е бил през 2016 г. Но тогава е имал тежък инцидент. Трябвало да събере мрежите, хвърлени през нощта, но излязла “балкан вълна” и едва не обърнала лодката. А Бибо го чакал на брега да го изпрати на занятия в центъра за социална интеграция.”

Има случаи в които може би ме е спасявал Господ. Не ме е страх, че ще се удавя, когато съм сам, но когато съм с хората - там е проблемът, а на инвентара - майната му”, споделя още Гочара. Не се уплашил и по време на голямото наводнение в “Аспарухово” през 2014 г., въпреки че голямата приливна вълна не дошла от морето, а в гръб. Удавила кучката му, защото се скрила от трясъка на гръмотевиците под пода на хижата, но успял да измъкне бебета й на леглото до него. Веднага след драмата с пороя му се обадил Георги Мамалев, с когото са първи братовчеди - майката на Гочара и бащата на актьора са брат и сестра, наследници на стара фамилия. Артистични заложби има и варненският рибар, който не спира да говори и да разсмива от сърце.