Греховете на олигарха Николай Банев & сие

Приватизаторът твърди, че почнал бизнес с 2 лв. и 40 ст.

Направи грешка, изкуши се от властта

Съблазнително е да си олигарх. Имаш солидна банкова сметка и още по-солидна в офшорна такава, имение с външен и вътрешен плувен басейн, яхта на морето, частен самолет, лимузина (бронирана за всеки случай), красива жена, която водиш на шопинг в Париж, секси секретарки, каквото ти душа поиска.

Но да си олигарх си има и недостатъци. Понеже не си натрупал богатството си с честен труд (ей така, като първо си построил малка фабрика, след време още две-три и така нататък), а си „намазал“ по втория начин по време на приватизацията, настоящето и бъдещето ти никога не са сигурни. Не се знае дали съдбата няма да ти изиграе коварен номер и някой ден органите, разследващите и съдилищата да те подгонят. А някои олигарси са прекалено алчни, самозабравят се, чувстват се неуязвими и започват да нарушават законите. Такъв един в Китай беше осъден на смърт. У нас до такива крайности не се стига. Христо Ковачки беше осъден през 2011 г. от Софийски градски съд (СГС) на три години затвор за данъчни престъпления, условно, разбира се, после тази мека присъда беше отменена от апелативния съд САС, но пък 6 години го разтакаваха по съдилищата. Подобни неприятности имаше и Гриша Ганчев, който през 2012 г. беше обвинен за данъчни измами и оправдан, като Ковачки, но и той доскоро се влачеше по съдебните зали. Облаци са се трупали и над главата на приватизатора на „Софарма“, Огнян Донев, обвинен през 2012 г. за пране на пари - и него вероятно ще го оправдаят, но това живот ли е - да се обясняваш с години с прокурори и съдии? Ето и Иво Прокопиев, който забогатя покрай приватизацията на Каолин, и той в момента малко го е загазил - с обвинение е за пране на пари.

Изведнъж и неочаквано се струпаха несгоди и на главата на олигарха Николай Банев. Той и жена му са вече доведени под стража в България и обществеността ще следи с интерес премеждията им. За сега успокоителното за съпругата му Евгения, която е и негова съдружничка, е, че, няма да бъде сложена в килия с кметицата на „Младост“ Иванчева. Това Евгения не би могла да понесе душевно, като се има предвид протеста й - че във френския арест не е имала възможност да взима душ ежедневно. В килията на Иванчева и Петрова изабщо няма тоалетна чиния, а клекало, плюс там шават такива животинки като хлебарки.

Кой е Николай Банев, какви са греховете му“.

Как се трупа капитал

Олигарсите за това и ги наричат такива, защото натрупват богатството си благодарение на връзките си с властта. Затова и някои ги наричат сини, а други червени олигарси - според това покрай коя власт са намазали. Банев е известен като един от първите червени олигарси, но е намазал и от връзки с партии с други цветове.

Роденият през 1959 г. бъдещ капиталист е филолог по образование, син на активен борец против фашизма и капитализма, комсомолски функционер, член на БСП. Веднага след промените е в предизборния щаб на Янаки Стоилов от БСП. Не че е обладан от някакви социалистически убеждения. Когато след години БСП вече не е на власт, той се отказва от „трагичната партия“, определя се като „честен капиталист“ и заявява:

„Лично аз започнах първоначалното натрупване на капитала с 2 лева 40 стотинки в джоба си през 1988 г.“

Това не е съвсем така. През 1996 година Банев взема заем от 3.5 милиона долара от чешката „Форесинвест“ (който не връща) и участва в масовата приватизация посредством фирмата си „АКБ Форест“. Организира голяма рекламна кампания с обещания за огромни лихви и набира капитал от 2.7 млн. лв. от инвестиционните бонове на над 100 хил. българи. Следва класическата схема с увеличаване на капитала, с което се обезценява собствеността на вложителите, които пият една студена вода. „АКБ Форес“ е преструктуриран в „АКБ Корпорация“ фонд, с която участва в приватизацията на цели 36 все апетитни предприятия, такива като химическият завод „Полимери“ АД в град Девня, Химинвест, Ориент табак, Елматех, Елма Електромотори, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Полихим България, хотели и къмпинги и реномираният, ексклузивно използван в миналото от френски туристи курорт „Русалка“ Съдбата на повечето от тях е предизвестена: липса на инвестиции, неизплащане на заплати и постепенното им фалиране. В същото това време, докато Банев става милионер, стотици хиляди негови служители остават на улицата. Особено трагична е съдбата на един от трите най-големи химически комбината в България -“Полимери Девня“ и на „Елма“ АД-Троян. След приватизацията през 1998 г. на „Полимери“ започва ударно фалиране на предприятието. Не се изплаща дивидент на акционерите, трупат се дългове към ТЕЦ „Девня“, ЛУКойл Нефтохим Бургас, НОИ и Булбанк. Фалитът на „Полимери“ става неизбежен. Оборудването се реже и продава за скрап, но без цистерните с отровния химикал трихлоретан. Банев цинично заявява, че е приватизирал завода, но не и боклуците на двора и тяхното почистване е дело на държавата. През 2012 г. е обявен официално фалитът на „Полимери“, а държавата е принудена да изнесе за своя сметка зад граница за утилизиране опасните цистерни.

Подобна участ сполетява и „Елма“ АД- Троян, най-големия завод на Балканите за електромотори. През 1997 г. при масовата приватизация „АКБ Форес“ на Николай Банев придобива собствеността върху „Елма“ за 850 000 лева и то срещу бонове. Започва ударно източване на фабриката. Когато тя закъсва, Банев й отпуска средства под формата на личен кредит, т.е. „Елма“ му става длъжник. Към 2008 г. „Елма“ АД вегетира. Николай Банев назначава за изпълнителен директор човек без каквото и да било техническо или икономическо образование - Ана Райкова, дългогодишен готвач в неговото ваканционно селище „Русалка. Фирмата започна да отлага изплащането на заплати, съкращава персонала на 400 души а в късната есен на 2010 г. спира работа. Към 2012 г. заводът „Елма“ наподобява мъртвец – административната сграда и производствените й халета пустеят с прашясали прозорци сред гробовна тишина. От 3 хиляди работници, в завода остават само десетина – счетоводство и пазачи. Нарязани и продадени за скрап са годни за употреба стругове, машини и производствени линии. През ноември 2015 г. работниците от фалиралото предприятие пишат писмо до БиТиВи, в което настояват да им бъдат изплатени заплатите. На 16 ноември Банев отговаря на това искане с интервю, в което отправя изключително цинично обвинение към работниците: „Те ми дължат пари за неефективен труд, държавата да им плати, защото тя е виновна за затварянето на предприятието“. По-нататък някакси предприятието успява да се съвземе и днес се развива доста добре, изнася продукцията си на световните пазари.

Банев се подвизава и в туристическия бизнес.

Морски истории

През 2006 г. на „Русалка Холидейс- Swiss Properties , закупена с пари на „Полимери“ и с изпълнителен директор Евгения Банева започва под благосклонния поглед на властта незаконен строеж на ваканционно селище в защитената от Натура- 2000 територия Иракли до нос Емине. В сделката е дъщерна фирма на офшорката Bulgarian Proprties Invetment AG. Достъпът до плажа за летуващите е заварден от гардове с палки, белезници и огнестрелни оръжия. Унищожена е лонгозна крайречна растителност, изсечен е горски фонд, замърсена е лагуна и е извършено брутално застрояване с бетониране.

Такава е бизнес империята на олигарха Банев, който сега е в ареста с обвинение за присвояване на над 90 млн. лв. от „Полимери“АД, „Елма“ АД, „Химически завод „Панайот Волов“ АД, „Топлофикация“АД и „Топлофикация Казанлък“ АД.

Обвиненията

Те са значителни, но нищо чудно обхватът им да се разшири значително. Съдбата на тези предприятия е сполетяла и други, приватизирани от Банев. Сливенският завод за автомобилни генератори и стартери „Динамо” е обявен в несъстоятелност на 14 март 2002 г. Построеният преди близо 100 години завод в Елин Пелин „Изида”, произвел тръбите за канализацията на София, Варна, Бургас и Пловдив, специализирал се също в производството на фаянсови плочки, домакински порцелан и санитарна керамика и изнасял продукция за Близкия Изток, е приватизиран през 1998 г., източен и обявен във фалит след само четири години. Машините са продадени за скрап, а част от сградите били взривени. Най-старата българска петролна рафинерия "Бимас" - Русе, приватизирана от АКБ „Форес” на Бинев и "ЕКО петролеум" през 1998 г., е обявена в несъстоятелност през януари 2001 г.

Мирис на власт

Олигарсите ги влече като магнит властта или поне близостта с властимащите. Банев е типичен пример. Използвал е връзките си с БСП, добре е с жълтите от НСДВ и с ДПС, през 2005 г. придумва тогавашният софийски кмет Бойко Борисов лично да извърши бракосъчетанието с третата му жена Евгения. През 2011 г. е в състава на правителствената делегация, при посещение в Катар. Но той допуска грешка, като се опитва да прехвърли вината за фалираните от него предприятия на държавата – настоява тя да плати на работниците от „Елма“, на които той дължи пари и да разчисти за своя сметка опасните отпадъци, изоставени на терена на „Полимери“. Това идва в повече на властта. На 7 август 2017 г. премиерът Борисов заявява по отношение на фалита на „Полимери“: „Всичко това е разграбено и унищожено, а пък собствениците имат „Мерцедес“ и „Майбах“ и ни дават оценка“. Самоувереният до безочие Банев реагира веднага, като обвинява в открито писмо до Борисов именно него за фалита на „Полимери“. „С лично ваше безучастие – пише той - се е стигнало до съсипването на предприятието.

Когато навремето започнаха прокурорските проверки срещу Банев, той заяви предизвикателно: „Ако продължават да ме дразнят, ще вляза в политиката и ще взема властта“. И се кандидатира на последните президентски избори за държавен глава. Самозабравилият се олигарх явно не се беше поучил от опита на някои руски богаташи, които нарушиха основно правило – да не се бъркат в политиката! - като Ходоровски например, който се опита да създаде опозиционна партия и попадна в затвора за доказани финансови престъпления.

Ако Баневи получат ефективна присъда, това ще е прецедент. Защото досега нито един олигарх, министър или знаков мафиот, макар и погнат от прокуратурата, не е попадал в затвора. Но има нещо друго, по-важно. Народната поговорка казва: „Не е луд този който изяжда баницата, а този който му я дава“.

Та въпросът е, не бива ли да бъдат подведени под съдебна отговорност всички онези властимащи, които са подарили на един филолог крупни държавни предприятия - да ги приватизира и управлява, и са наблюдавали безучастно, как той ги ограбва и съсипва?

*Авторът е дипломат от кариерата, служител в системата на ООН  и културно аташе на България във Вашингтон.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения