Лютиерът от Разград печели за трети път национален конкурс за изработка на гъдулка

Деян Денчев изработва и сувенири и часовници за приятелите си

„Човек пие вода, когато е жаден. Когато има нужда. Така е и с музиката, с фолклора ни. Трябва да имаш потребност, да си мотивиран да се потопиш в него“. Това казва Деян Денчев, директор на музикалната школа „Илия Бърнев“ към читалище „Развитие 1869“ в Разград. Той е и национално признат майстор на народни музикални инструменти. Спечелил си е това право с три поредни призови места за изработването на гъдулка в национален конкурс.

Музикантът, който свири от дете на този традиционен наш инструмент, се научил и сам да ги майстори. Идеята му била да получи още по-чисто звучене, по-усъвършенствана визия и конструкция. Искал неговата гъдулка да звучи тънко и фино, да се разпознава. След дълги години почти тайни занимания и експерименти, както той ги нарича, в опити да постигне съвършенство, той е изработил вече седем такива инструмента. Половината от тях са продадени, а на едната гъдулка свири самият той.

За да стигне до това, обаче е изчел каквато литература успял да намери за лютиерството, а тя у нас почти липсва. Обикаля прочути майстори и „краде“ занаята, внимателно слушайки и гледайки как „ваят“ те различните инструменти. За съжаление, от старата школа майстори, с усет и умения, в страната вероятно са останали 6-7 човека, пресмята Денчев.

„Отива си занаятът заедно с тях. Жалко е, че не умеем да уважаваме тези традиции, да ги пазим и предаваме. Процесът на изработка е дълъг, трудоемък, а цената на един инструмент не е висока. Трудно се поддържат и класовете по народни инструменти. Загубили сме едно-две поколения в това отношение. Близо 15 години при нас не са поддържани такива класове и е предизвикателство да мотивираме родителите да запишат децата си да усвояват свиренето на гъдулка, гайда, кавал и други. Предпочитат примерно пиано и китари, които изглеждат по-престижни. Причината е, че децата трудно ще намерят реализация после със старите инструменти. Трябва много да обичаш народната ни музика, тези типични наши инструменти, за да ги избереш. А те са трудни, изискват години занимания и имат своя специфика“, смята Денчев.

Казва още, че в тази среда оцеляват най-мотивираните, които са водени от желание и работят и на инат. Така е и с ангажираните преподаватели в музикалната школа. Както е знайно, в сферата на културата заплатите не са за завиждане. Таксите пък, които децата плащат, са за издръжка на дейността, за консумативи, за ремонт на инструменти и други.

Заради тази любов, този инат, да бъдеш музикант, Денчев, както и много негови колеги, работи на по няколко места. Свири в Капанския ансамбъл, поема и лични ангажименти. И често работният му ден свършва към полунощ. Почти като „човек оркестър“ владее цигулка, тъпан, синтезатор. Това наред с гъдулката, която е голямата му любов. А тя, както всяко влюбване, започва неочаквано и вероятно можела да бъде краткотраен флирт, но се превръща в осъзната отдаденост за цял живот.

„Бях втори клас, когато се записах в същата тази школа, на която сега съм директор. После учих в средното училище в Широка Лъка. Завърших „Педагогика на обучението по музика. Имам и магистърска степен по специалността „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство“. Много отдавна влязох и в дърводелската работилница на дядо, който владееше отлично този материал. Сега имам две ателиета с машини, в които сам си правя инструментите. Изработвам също сувенири, като часовници и други предмети, но го правя за себе си и приятели“, разказва лютиерът.

Като всяко изкуство, и това си има свои тънки правила. Дървото, което се влага в гъдулките, трябва да съхне 5-7 години. Някога ползват дървесина от явор, но намирането на такъв материал вече е много трудно и сега са преминали на суровина от дива круша, която е в изобилие. За направата на всеки инструмент на Денчев са му нужни по 3-4 месеца внимателна работа. Самият той прави експерименти и търси свой начин да подобри звученето на гъдулката, внасяйки нови елементи в изработването на детайлите, за да се постигне чист, ясен звук.

И ако у нас този инструмент се смята за даденост, наследена от поколенията във фолклора, то навън се радва на голям интерес. Гъдулки има и в Гърция, и в Турция, и в Македония. През времето обаче нашите са усъвършенствани и разпознаваеми. Имат специфично звучене. И като всяка специфична, майсторска работа, си има големи и малки тайни и в изработването, и в свиренето.

В някои моменти и Денчев се изкушавал да напусне страната. Мислил си и той, като много негови колеги, да търси по-подреден и добре възнаграден живот навън. Все така ставало, че не тръгвал. Сега казва, че и да е трудно, и в България може да успее човек да прави това, което иска. Това, което може.

В школата, която ръководи, има 80 деца. Най-популярни са класовете по пеене. На интерес се радват и тези по народно, и тези по поп музика. Тях ръководи съпругата му. Двамата, макар и хора на изкуството, не следват принципа, че синът им на всяка цена трябва да върви по техния път. 13-годишното момче е изкушено, но според тях то трябва да узрее, да има потребността да е жадно, за да пие вода от кладенеца, както казва Данчев.