Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове. В това се убеди от първо лице и Джанлуиджи Буфон. Щеше да е хубаво той да блесне за последно на голямата сцена идното лято на световното в Русия и там да се сбогува с националния отбор на Италия и с футбола. Но перфектните сценарии се реализират в Холивуд. В действителността все ще се намери някой да развали сюжета.

Шведите бяха тези, които попречиха на маестро Буфон да композира по идеалния начин финалния акорд на великолепната си кариера. Националната катастрофа на Италия в баража срещу скандинавците (1:0 в Стокхолм и 0:0 в Милано) смачка не само футболния фасон на „скуадра адзура“, която пропуска първо световно от 60 години насам, но и една от мечтите на най-големия играч в отбора. Гранде Джиджи – Големият Джиджи, е по-голям от останалите както със своите 39 години, така и с успехите, харизмата и доброто си сърце. Ако италианците се бяха класирали на мондиала, той щеше да отиде на шесто световно първенство – единствен в историята! Съдбата обаче му отреди да остане в компанията на други двама великани с по пет участия - германеца Лотар Матеус (от 1982 до 1998 г.) и мексиканеца Антонио Карбахал (от 1950 до 1966 г.).

Но и без да стъпи на руските стадиони догодина, Буфон отдавна си е изковал непоклатим статут на легенда в световния футбол. Успехите му са толкова много, че изброяването им отнема цели страници. Той е постигнал (почти) всичко. Разминава се само с купата в Шампионската лига, където има три загубени финала с „Ювентус“. И тъй като по всичко личи, че настоящият сезон ще бъде последен във феноменалната му кариера, амбицията да спечели най-накрая този турнир ще бъде неговата пътеводна светлина в лебедовата му песен с вратарски ръкавици.

В първия си финал в Шампионската лига срещу „Милан“ през 2003 г. Буфон спасява две дузпи, но „Ювентус“ пада с 2:3 след нулево равенство в продълженията. Следващите два опита също завършват тъжно за вратаря – 1:3 срещу „Барселона“ през 2015 г. и 1:4 срещу „Реал“ (Мадрид) през юни 2017 г. През изминалия сезон в Шампионската лига той опази мрежата си суха 689 минути, а през сезон 2015-2016 г. не пусна гол в Серия А в продължение на 974 минути. Тези постижения са сравними със „заключването“ на вратата на Италия на световното през 2006 г. в Германия, където Буфон бе прострелян (при това не от игрови ситуации) само от съотборника си Кристиано Дзакардо с автогол срещу САЩ (1:1) в групата и от Зинедин Зидан от дузпа във финала, спечелен от „адзурите“ с 5:3 (1:1 в редовното време и продълженията). Заради невероятния му рефлекс и спасяването на невъзможни положения го наричат Многоръкия Шива – когато виждаш как топката влиза в мрежата, отнякъде се появяват неговите дълги и бързи ръце, за да предотвратяват попадението.

„Когато дойдат най-важните мачове, Буфон винаги е най-добрият“, казва Масимилиано Алегри, който има честта да му бъде треньор в „Ювентус“. Откакто е привлечен в клуба през 2001 г. от „Парма“ за рекордните и до днес за вратар 52 млн. евро, стражът се е превърнал в жив паметник на своя отбор. Рекордьор с 8 шампионски титли на Италия, той не изоставя тима си по време на „заточението“ в Серия Б вследствие на скандала с манипулирани резултати през 2006 г. и помага за завръщането към върховете. На пръсти се броят футболистите като него, които имат повече от 1000 мача в професионалния футбол на високо ниво. Облича националния екип 175 пъти – рекорд за Европа. Избиран е 11 пъти за най-добър вратар в Италия и 5 пъти за най-добър в света, а Международната федерация по футболна история и статистика го определи за №1 на поста в последния четвърт век.

Тъжно е, когато такава велика кариера приключва със сълзи на разочарование, каквито бликаха от очите на Буфон след баража реванш срещу Швеция (0:0) преди седмица. „Не си представях, че всичко ще свърши по този начин с провал“, призна ветеранът. И въпреки болката от личната си драма, намери сили да поздрави съперника и да утеши по-младите си колеги. Джентълмен, както винаги. И отново даде пример, като призова италианската публика да не освирква шведите.

Не винаги обаче Буфон е бил еталон. В биографията му има и някои тъмни петънца. През 2001 г. рискува да влезе в затвора, защото кандидатства с фалшива диплома за специалност право в университета на Парма. По това време, когато още е младок в „Парма“, се забърква и с дилъри на наркотици, но навреме напуска тази опасна общност. Обича покера и хазарта, макар че на терена играе винаги на сигурно. Безуспешно се опита като собственик да спаси родния си отбор „Карарезе“ от едноименното градче до Генуа – клубът банкрутира. Но няма как да банкрутира уважението на феновете от цял свят към човека, който бе избран от авторитетното френско списание „Франс Футбол“ за най-добър вратар за всички времена.

Винаги е с хубави жени

Роден в спортно семейство на лекоатлетка и щангист, Джанлуиджи Буфон е известен и с това, че винаги играе с дълги ръкави и има око за хубавите жени. През 2005 г. той печели сърцето на чешката манекенка Алена Середова. Женят се и имат два сина – Луис Томас (кръстен на камерунския вратар Томас н’Коно) и Дейвид Лий. През 2015-а се развеждат и отскоро футболистът се сгоди за друга красавица – телевизионната водеща Илария д‘Амико, която му роди трети син – Леополдо Матиа.

С децата си Буфон обича да играе в паркове и градини. Миналото лято минувачи го снимаха как рита с малчуганите гол до кръста на бос крак по тревата, без да го е страх, че може да се нарани или контузи.

За него

Името му спира нападателите

Забелязах го още когато играеше като тийнейджър в „Парма”. Казах си – този ще стане голям вратар. И действително стана. Вече е на почти 40 години, а още пази на световно ниво и показва уникална реакция и рефлекс. Направо феноменален! Когато нападателите знаят, че срещу тях е Буфон, краката им се наливат с олово. Дори името му ги спира.

Оливер Кан, бивш вратар на „Байерн” и Германия

Срещу това старче вкарах любимите ми голове

Харесвам това старче, срещу него вкарах два гола в последния финал на Шампионската лига. Това са ми любимите голове, най-ценните. Да преодолееш Буфон е специално. Той е един от най-добрите вратари в историята на футбола. Страхотен човек, джентълмен. За мен е чест, че го познавам и играем в една епоха. На години Джиджи е по-голям от нас. Натрупал е опит и дава пример какъв трябва да бъде един футболист.

Кристиано Роналдо

Двамата ставаме по-добри с годините

С Буфон си приличаме по това, че с годините ставаме все по-добри. Веднъж той се пошегува, че ще играе, докато стане на 50 г. Значи аз мога да играя, докато навърша 65. Вратари като него се раждат рядко. Когато излезеш срещу него, сякаш на голлинията изниква стена. Ако искаш да вкараш на „Ювентус“ или на Италия, трябва първо да преодолееш страхотната защита, а след това и още по-страхотния вратар.

Златан Ибрахимович, бивш съотборник на Буфон в „Ювентус”

Всички искахме да сме като него

Изключителен вратар. За страхотната си кариера заслужава само адмирации. Всички го уважават, всички го признават. Това е показателно. Целият свят обича Буфон. Аз съм от онези вратари, които са малко по-млади от него. Ние сме се учили от Джиджи и сме искали да бъдем като него. Той е еталон от десетилетия насам.

Икер Касияс, вратар на „Порто”