32 000 долара са нужни за вливане на стволови клетки

Близки и приятели подеха кампания да се съберат пари за лечение в Турция

Да поправиш съдбата, да дадеш шанс на болното си внуче, което е загубило майка си, да има пълноценен живот. Това се опитва с всички сили Дияна Ангелова от Търговище. 53-годишната жена е баба на 6-годишната Анна Кръстева. Момиченцето има детска церебрална парализа. Увреждането е получено при раждането. Сложили система на майката, пъпната връв се увила, нямало лекар...

Майката на Ани започнала своята битка за детенцето си. С таткото Станислав решили, че ще дадат живот на второ дете, което ще помогне за спасяването и на кака си. Искали да замразят клетки от пъпната връв и плацентата, за да лекуват Ани.

Миналата година теглили голям кредит, купили апартамент в Стара Загора, където живеели. През август завели момиченцето на море. Подредили планове, приоритети и мечти за Ани, за нейното бъдеще, за второто им дете. Така до 5 септември, когато Юлия издъхнала от пневмония, бременна в петия месец, докато уж карала летен грип. Лекарите следели състоянието на бебето, а изпуснали и майката, и нероденото детенце. И мечтите на семейството, и бъдещето на Ани. И всичко рухнало...

Сега бабата Дияна завърта отново колелото на съдбата. Връща плановете на дъщеря си в действие. Със свои сили, с помощта на приятели, с подкрепата на хората.

Можеш ли да поправиш съдбата, да смениш хода й?

„Ани е изключително лъчезарно дете. Интелектът й е съхранен, което дава шанс за лечение. Комуникираме с поглед и с помощта на специален уред. Казва си името, отделни думички: мама, баба.. Купихме терапевтичен стол, този уред, наречен „Тобикомуникатор”, който помага на Ани да учи буквички, да ни казва какво иска. За това помогнаха приятели на майка и татко й, които организираха кампания в Стара Загора и Англия. Лекари от Турция ни дадоха надежда, че при експериментално лечение със стволови клетки има голям шанс за детето и за подобряване на състоянието му. У нас такава алтернатива за Ани няма. Искам да й дам шанс, да сбъдна мечтата на майка й”, разказва Дияна.

Тя е загубила единственото си дете и сега се концентрира върху внучето, като надежда за живота.

Бабата работи като архивар в НАП в Търговище. Мъжът й е в частна фирма. Таткото на Ани също работи и пътува в чужбина с колегите си по изложения за автомобили. Така и не влязъл да живее в новия апартамент, който купили с жена си в Стара Загора. Прекарва времето си в Търговище, където след смъртта на съпругата му живее и дъщеричката му. „Всички решения за Ани взимаме заедно. През деня тя е в Дневния център за деца с увреждания и това ни дава възможност да работим. Водихме я на различни прегледи и процедури. Ангажирали сме специалист, който идва у дома да й прави рехабилитации пет пъти седмично, които си плащаме ние. Пробвахме и процедури в барокамера. Надеждата ни е във вливането на стволови клетки. Сумата от 32 000 долара за нас е непосилна. Приятели застанаха до нас и казаха, че с общи усилия ще ги съберем”, измъчена, но обнадеждена, разказва Дияна.

Тя не иска да се връща към кошмара от миналата година. Не иска да съди лекари, да рови в историята, довела до смъртта на единствената й дъщеря.

„Започна с кашлица, ходи на лекар няколко пъти. Лекарите казвали, че бебето е добре. Тя да пие парацетамол, защото карала летен грип. След две седмици си отиде от пневмония. Не можа да пребори докторите. Дано Ани ги пребори. Не обърнаха достатъчно внимание, гледаха бебето, то беше добре, но си отидоха с бебето”, изрежда бабата през сълзи, които не може да сподави.

За трагедията с майката имало разследване, което едва ли не се опитвало да изкара бременната виновна, че не си била обърнала внимание, и това допълнително травмира родителите й. „Нямам емоция за това. Искам да съм здрава, да съхраня силите и енергията си за детето. Да съм в кондиция, а не да водя битки с вятърни мелници. Няма как да се случат там нещата. Няма виновни. За мен е затворена страница. Не мога да я върна. Вкопчила съм се в отглеждането на детето. Нищо не искам, нито да съдя, нито да се оплаквам. Да съм нормална, да не хабя нерви и емоции, от които няма да има полза. Детето заслужва своя шанс. Ние не сме в първа младост, не можем да заместим мама, но трябва да дадем на Ани каквото можем”, споделя още Дияна.

Животът на Ани я е приковал към столчето. Тя още търсела мама, с която е била неотклонно ден след ден от раждането си до смъртта й. Първите месеци били най-тежки, но очичките на момиченцето още шарели, търсейки „звездичката”. Така Дияна разказвала на Ани за мама. Че е там горе, че свети, но ги гледа и обича, че винаги ще идва в съня им. И понякога Ани се будела, сочейки с хаотичните движения на ръчичките снимката на мама...Звездичката е била тук.

Заради спомена за нея, заради мечтите, които се срутили, сега близки и приятели подеха кампания да се съберат тези пари за вливанията в Турция.

Екипът на БЧК първи протегна ръце и тръгна по фирми с лична молба за помощ, разказва Мариана Георгиева от местната организация. Тя самата е приела тази битка за своя лична кауза. От приятел на приятел събира левчета. „Познаваме се в Търговище. Никой няма да злоупотреби. По 1 лв. да дадат хората, ще ги съберем тези пари. Трябва да поправим тази несправедливост на живота. Още не мога да повярвам как се стекоха нещата. На 30 август миналата година празнувахме рождения ден на Дияна. Тя сподели за новия апартамент, за бременността на дъщеря си, за плановете за Ани. Смяхме се. Имахме надежда. Радвахме си. На 6 септември не можехме да повярваме, че правим погребение. Трябва да помогнем”, отсича Марияна и разказва, че са сложени кутии за набиране на средства в институции и магазини.

Обявена е и банкова сметка - BG30FINV91501317070630

Първа инвестиционна банка, BIC: FINV BGSF

Анна Станиславова Кръстева

И непознати започнаха акция за Ани. Майки, които се борят за мечтата на мъртвата й майка, за съкровената цел на баба и дядо да се изправят срещу съдбата, да я променят.

Заради звездичките в очите на Ани.