Двойните стандарти в храните са дискриминация

Двойният стандарт на храните в страните от Европейския съюз ще влезе в историята. Вероятно това ще отнеме време, но битката срещу корпорациите вече е започната от евродепутата Емил Радев и колегата му Андрей Новаков. Повод за срещата ни с Емил Радев е и началото на новата пленарна сесия в българския парламент, тъй като до седмици там предстои гласуването на много важна поправка в ГПК – премахването на фигурата на „вечния длъжник” и „слагане на законови юзди” на колекторските фирми.

- Мерките, които Европейската комисия настоява и трябва да вземе за качеството на храни и стоки в страните от Източна Европа отново станаха тема №1 не само в България. Как ще се случи това, господин Радев?

- Във всички проучвания, които редица източноевропейски държави правят през последните месеци, излязоха данни, според които има разлики в храните, които се предоставят от една и съща марка в Западна Европа в сравнение с тези в Източна Европа. За съжаление са констатирани доста драстични разлики. Включително, в някои хранителни продукти за т.нар. Източен блок се добавя палмово масло, например. Бяха констатирани разлики по съдържанието на захарни сиропи и напитки, да не говорим, че заедно с по-лошите показатели по съдържанието на стоката, в някои случаи става дума и за по-високи цени в сравнение със старите държави-членки.

Всичко това не е от вчера и още преди 10 години темата бе повдигната като въпрос пред Европейската комисия. Ще припомня, че тогава Комисията твърдеше, че няма достатъчно проучвания. Имаше коментари, че няма такива данни за двойни стандарти. Преди 2-3 години обаче се заговори по-ясно, защото проучвания в Чехия, Полша и Словакия установиха по безспорен начин, че такъв проблем съществува. До този момент Комисията отговаряше, че сегашното законодателство е достатъчно добро. Че то трябва да се прилага само по-интензивно и така може да се спрат спекулациите на тази тема.

Виждаме обаче, че проблемът с двойните стандарти в качеството на храните и стоките продължава. Затова и с колегата Андрей Новаков от ЕНП/ГЕРБ преди дни внесохме писмен въпрос към Европейската комисия с настояване да се предложи ново законодателство за единен стандарт в рамките на ЕС. Целта е да се направят необходимите проучвания, какво става с тези стоки в цяла Европа – хранителните стоки, перилните и почистващите препарати, козметичните такива и т.н. Внесохме и предложение за изменение на бюджета на Европейския съюз за 2018 година да се отделят още 2,5 млн. евро, за да може да се изготвят информационни кампании за защита на потребителите. Темата е изключително важна, защото касае до голяма степен и здравето на хората.

- Темата е важна, да. Но защо действащото законодателство позволява луфтове като цитираните от вас?

- Действащото към момента европейско законодателство не позволява ефективно да се търси отговорност на производителите и търговците на стоките и храните с двоен стандарт. Затова е необходимо да се създаде специална директива, която да разглежда тези случаи, много по-добре да контролира и производители, и търговци. Тези порочни практики, които са засечени при проучванията, са обидни за гражданите от Източна Европа, не само за България.

- Как ще се отрази тази промяна в законодателството на българските производители? Или исканите от вас нови мерки са насочени срещу големите корпорации от ЕС?

- Тези мерки са за защита на гражданите на ЕС, а не срещу някого. Смятам, че българските производители са коректни и това, което нашите фирми произвеждат за българския пазар, изнасят със същото качество и за пазарите в ЕС. Но лошото е, че марки, които в Западна Европа са добре известни, имат добро търсене точно заради качеството си, при търговията си в Източна Европа правят, да го наречем, големи компромиси с качеството. И пак казвам, че често пъти цените са много по-високи, отколкото за потребителите от Западна Европа, а анализите показват, че няма на каква база да се случва това разделение.

- Защо това е законно към момента?

- Според сега действащото европейско законодателство това е законно, когато храните са безопасни, минали са стандартите за безопасност и когато на етикетите е посочено какво е съдържанието им. Така при производителите няма проблем. А търговците могат да се наказват, когато рекламират храни от една и съща марка в различните държави-членки, но тук могат да ги преследват само от комисиите за защита на потребителите, но това става трудно, защото говорим за правоотношения в различни държави. Често пъти националните агенции нямат ресурса да направят нужните разследвания в други държави и да се наложат санкции. Точно по тази причина ще настояваме за общо европейско законодателство, ако е необходимо – нека се създаде и наблюдаващ общоевропейски орган, който да може ефективно да спира тези порочни и несправедливи практики.

- В кои сектори централицираното европейско законодателство подобри живота на гражданите на ЕС?

- Когато говорим за безопасността на стоките, това е типичен пример за действието на европейското законодателство. То не допуска на европейския пазар опасни стоки. Там контролът е много по-добър.

- Колко години отне кампанията за отпадането на роуминга, например? Питам ви, защото бяхте сред инициаторите й. И колко време ще ви трябва сега, за да принудите големи корпорации да следват общовалидни правила?

- За съжаление отне около десетилетие. Но въпреки огромната съпротива на телекомуникационните компании имаше успешен край. Процесът беше дълъг и мъчителен. Но когато имаме постоянство, виждаме, че такъв тип кампании си струват. Защото в крайна сметка победители от подобни битки са европейските граждани.

- И с двойните стандарти при стоките явно ще е така, не смятате ли?

- Трудно се променя европейското законодателство, трудно се извървява пътят до задвижването на тази голяма машина. Но що се касае до Европейския парламент, ние от ЕНП/ГЕРБ имаме последователна политика за това, европейските граждани да не бъдат по никакъв начин дискриминирани и да има равенство във всички държави-членки. За мен е абсолютно неприемливо да делим държавите на нови и стари членове или на източни и западни. ЕС означава и общ пазар, и всички условия на този пазар трябва да са еднакви. Случаите на подобна дискриминация ще бъдат детайлно документирани и подходът към изработването на европейско законодателство срещу двойните стандарти при храни и продукти ще даде своя добър резултат – убеден съм.

- Ускори ли Брекзит скоростта, с която образно казано Брюксел или европейските институции започнаха да предлагат работещи решения при подобни казуси, при които, не е тайна, ще има сериозни совалки на лобисти за защита на корпорациите?

- Брекзит подейства много отрезвяващо на всички – както на европейските институции, така и на европейските граждани. Това е показателно, защото е най-голямото доказателство, че европейската солидарност може да даде само по-големи ползи на страните-членки и на гражданите им. Брюксел има волята и инструментите да се противопостави на лобистките интереси. Брекзит има своята отрезвяваща роля за всички, които работят срещу Европейския съюз, срещу общоевропейските държави и европейските ценности.

- Ще ви помоля да погледнете и към новата пленарна сесия в България, защото след седмица предстои второ четене на промените в ГПК, които, както ги наричаме, касаят премахването на фигурата на вечния длъжник. Доколко обаче има натиск от заинтересовани страни да се запази статуквото му?

- В преходни и заключителни разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс се предвиждат изменения в Закона за задълженията и договорите, които да въведат за физическите лица десетгодишна абсолютна давност. В момента има петгодишна давност, но тя може да се прекъсва с всяко едно действие на кредитора, когато той заведе съдебно дело и започне изпълнително производство. Така всяко едно действие прекъсва давността и тя започва да тече наново. Затова и виждаме как изпълнителни дела се точат по 10 или 15 години, хората остават длъжници едва ли не за цял живот. Даже когато починат, техните наследници също приемат наследството и дължат суми. Това изглежда като нов вид робство в 21 век и е крайно време България като страна член на ЕС да се отърве от фигурата на „вечния длъжник”. Трябва да се даде възможност за нов живот на физическите лица, които са изпаднали в затруднение и които е ясно, че за 10 години не са могли да върнат своя дълг и нямат имущество да го погасят. Имайте предвид, че заради подобни случаи хората не смеят да работят на светло, на трудови договори и попадат в сивата икономика. Ясно е, че такъв длъжник няма да иска да работи на трудов договор, тъй като веднага ще му бъде запорирана заплатата. Така хората не могат да градят семейната си икономика, а е необходимо да им се даде шанс. Да, колекторите ще са против тези предложения и те правят вече такава кампания, но ние по всякакъв начин трябва да защитим тези над 600 000 български семейства, които са изпаднали в затруднение. Пак казвам, да им дадем шанс да започнат на чисто. След приемането на законовите поправки дълговете им ще бъдат на практика заличени.

- Как законово ще изглежда този шанс спрямо длъжниците?

- След изтичане на давността от 10 години, няма да е необходимо наемането на адвокати и завеждане на дела, а само с едно волеизявление на длъжника ще е ясно, че той не дължи въпросните суми. По този начин ще се прекратяват изпълнителните производства при изтичането на десетгодишната давност. Естествено, това е много неприятно за бизнеса на колекторите, които и в момента се обаждат за задължения от 2003-а година. Постоянно цитирам такъв случай, при който се звъни на жена за сметка отпреди 13 години. Но кажете ми, колко души си пазят касови бележки и други подобни документи, за да докажат, че са извършили навремето плащане спрямо телекоми и доставчици на битови и комунални услуги? Затова предлагаме 10-годишна давност. 10 години след като е станало изискуемо задължението, ако то е непогасено, ще се погася с тази давност, така както е при публичните задължения. Там също има 5-годишна давност, но изтекат ли 10 години, държавата е приела, че се погасява това задължение. С промените на практика изравняваме частните с публичните задължения. Тук говорим само за физически лица, нетърговци, защото за търговците действа глава 4 от Търговския закон – глава „Несъстоятелност”.

Нашият гост

Емил Радев е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Зам.-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента, член на Комисията по правни въпроси в ЕП. Юрист, депутат от ГЕРБ в 41-то и 42-то (до юли 2014) НС.