20 на сто от горивата на пазара в ръцете на сиви „дребни” фирми

Kолона от цистерни, всяка на стойност между 20 хиляди евро (на старо) и 100 хиляди евро (нова) се разходи по Околовръстното на София в знак на протест срещу приемането на закона за горивата.

„Закон за горивата, ама ние да не сме Саудитска Арабия, че да имаме закон за горивата, заявиха протестиращите. - Кому са нужни тия безкрайни регистрации и пререгистрации, натоварват ни с непосилни средства, законът не трябва да важи за всички!”

Причините за бурното възмущение на „дребните и средните” са няколко текста в приетия на първо четене законопроект, предвиждащи регистрационен режим, изискване за висок уставен капитал и предоставяне на обезпечения в размер на 20 000 лв. за търговци на дребно и 3 милиона лева за притежатели на складове.

Макар сумите на обезпеченията да звучат стряскащо, на практика затруднението, което би изпитал всеки собственик на бензиностанция, за да отговори на изискването, е да загуби малко време в обслужващата го банка, за да получи банкова гаранция за нужната сума на цената от около 500-600 лв. годишно. Това е по-малко, отколкото струват еднаквите дъждобрани и плакатите под калъп на протестиращите пред Министерски съвет.

Колкото до уставния капитал, всеки знае, че това не са някакви блокирани пари – той се внася и веднага се изнася. Нито едно от тези условия няма връзка с цената на горивата и няма как да доведе до тяхното поскъпване. Затова е очевидно, че заплахите с 10-процентен скок на цените са за баламосване на публиката, а истинската причина за яростния отпор срещу закона е самата регистрация.

По някаква причина обявяващите се за „дребни и средни” не желаят държавата да знае какви точно обекти, цистерни, складове и инсталации притежават, къде се намират те, откъде идва и къде отива горивото, с което търгуват. Това е, меко казано, странно, защото ако си „бял” търговец, би трябвало просто да препотвърдиш, че обектът ти отговаря на условията за работа с опасни горими вещества, свързан е онлайн с приходните агенции и продава легално закупени горива с доказан произход. Ако пък имаш легален склад, то той трябва да притежава съответните устройства за отчитане на входа и изхода и във всеки един момент митничарите знаят какво и колко влиза и излиза от него.

Защо тогава е тази ярост към още неприетия закон? Частичен отговор на това дава публичният списък с длъжници на НАП, съдържащ лица и фирми с неплатени данъци от над 5000 лв., които от години не могат да бъдат събрани, защото фирмите са неоткриваеми или препродадени на малоимотни и безимотни граждани.

Направихме експеримент – извадихме от списъка само фирмите, съдържащи в името си думите „Ойл”, „Газ”, „Петрол” и „Нафта”, без гаранции, че всички те се занимават с търговия с горива, но с презумпцията, че освен тях в списъка има поне още толкова фирми от бранша, които не съдържат тези думи в името си. Така че можем да приемем, че извадката, която се получи, е представителна за степента на риска, който създава този сектор за хазната.

Какво установихме: 166 фирми, отговарящи на условието, дължат на хазната сумата от...271 милиона 215 хиляди лева! Между тях няма известни имена, с изключение на две по-популярни малки вериги на средни търговци.

Открихме редица странни съвпадения: фирма, регистрирана на даден адрес, през определена година влиза в списъка на НАП с неплатени данъци за над 500 хиляди лева, а на следващата година, на абсолютно същия адрес, друга фирма с друго име, вече е длъжник на НАП също с над 500 хиляди лева. Такива случаи установихме във Варна, Пловдив, Пазарджик, Сандански, Русе, София, практически в цялата страна.

Друг интересен детайл от списъка на въпросните фирми е размерът на техните задължения. Точно половината от извадката дължат данъци между 500 хиляди и 20 милиона лева, а други 37% - между 100 хиляди и 500 хиляди лв.

Тъй като обикновено влизането в „черния списък” на НАП е свързано с неплащане на ДДС, можем да направим приблизителната сметка, че само тези фирми са завъртяли оборот от над 1 милиард 356 милиона лева! Превърнато в горива, дори да приемем много високата средна цена на придобиване от 2 лв./литър, това прави количества от близо 680 милиона литра. Справка с отчета на Агенция Митници показва, че това количество представлява точно 20% от всички легални годишни продажби на горива в страната!

На фона на тези факти, ако все още някой се чуди защо „дребния” бизнес е обвързван с милиардната дупка от горива в бюджета, да погледне обществено достъпните източници. Необяснимо е, защо финансовото министерство, същото, което в свой анализ констатира липсата на точно 1 милиард лева приходи в хазната, не е сред най-яростните защитници на опитите да се запуши тази пробойна. Все пак и НАП, и Агенция Митници, с чиято пробита система се занимава вече и ОЛАФ, са под шапката на въпросното министерство.