Идва признателност и за забравените герои водолази

Варна едва избягва разрушителен взрив през 1977 г.

Днес се събират пред паметната плоча на ген. Илия Дончев

На 23 юни Варна отбелязва поредната годишнина от един от най-тежките инциденти по Черноморието през миналия век. Огромен пожар и 91 взрива на танкера „Ерма“ на косъм не хвърлят града във въздуха. Според специалисти Варна е била заплашена от ударна вълна, която е щяла да помете всичко на 3 км от пристанището до центъра и целия квартал „Аспарухово“. За спасяването на града рискуват живота си стотици огнеборци, военни, моряци, на които е отдадена признателност, но има и двама позабравени герои водолази. 14-3-1

В 17.35 часа в горещия юнски ден на 1977 г. на кораба се чува мощна експлозия и започват да горят танковете с либийски нефт, след като били разтоварени едва половината от общо 18 000 тона. По-късно ще стане ясно, че пожарът е предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор на танкера.

При взрива в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярът Никола Николов. След първия взрив част от екипажа начело с капитана панически напускат кораба, но старши помощник капитанът, с помощта на двама моряци, успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала. Главният механик припаднал. Той има горчив опит - единственият оцелял при фаталния сблъсък на танкера „Лом“ с руски кораб край Одеса преди това. „Ерма“ остава без осветление, унищожени са пожарните и отводнителните помпи.

Полупълният танкер се превръща в куп горящ и гърмящ метал, в барутен погреб. Битката с огнената стихия и за спасяването на Варна продължи цяло денонощие, връща лентата назад к.д.п. Никифор Герчев, тогава шеф на Морскоспасителната аварийна служба към Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата и пряк участник в драматичните събития.

По това време той охранявал със спасителния кораб „Нептун“ най-голямата черноморска регата „Георги Димитров“ край Несебър, когато бил извикан по спешност от началника на управлението Андрей Премянов (б.а. - бащата на Красимир Премянов), за да помага с хората си. Пристигналите на минутата огнеборци се опитвали да гасят пламъците от брега, но мащабите на бедствието станали застрашително големи. Към пристанището летели пожарни коли с вой от цяла Североизточна България, вдигнали на крак лекари и медсестри в града.

„Ерма“ горя на първо кейово място на нефтеното пристанище. Недалеч на брега се намираха няколко огромни цистерни с нефтопродукти на „Петрол“. Зад кърмата на горящия кораб имаше друг танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите - много цистерни пълни с нефтопродукти, спомня си кап. Никифор Герчев.Той се спуска с единия от двата 100- тонни кран-платформи, на които са натоварени пожарни, за да се приближат до борда на танкера.

Там вече е пристигнал от София началникът на Националната служба „Противопожарна охрана“ генерал Илия Дончев и сам участва в гасенето, като личният му самоотвержен пример увлича останалите огнеборци, създава се и по-добра организация на екипите.

Около 20 часа обаче „Ерма“ е разтърсен от поредната страхотна експлозия, която разкъсва палубата над котелното отделение, хвърчат късове метал и всички отново са стъписани, уплашени екипажите на съседните кораби панически се отдалечават от горящия танкер, който изглежда обречен.

Сформираният кризисен щаб обявява: „Процесът е неуправляем“. Като чуя за кризисен щаб, който не е от експерти , а от служители, ми притъмнява, признава Герчев. Проучването на обстоятелствата показало, че огнището на пожара се подхранва с газьол от пукнатина на намиращия се в непосредствена близост до огнището горивен танк и без неговата изолация не може да се разчита на успешно изгасяне.

„Тази форсунка ми я спри (б. а. – теча), казал на капитана генерал Дончев. А за това нямаше никакъв друг начин освен абсурдната възможност да се влезе в танка, да се „гмурне“ човек в газьола и примитивно да запуши пукнатината, разпръскваща гориво директно в огнището на пожара, спомня си Герчев.

Късите клечки да се пуснат вътре изтеглили при жребия 24-годишният тогава Веселин Димов и 22-годишният Пламен Димов, двамата водолази от морскоспасителната служба, с еднакви фамилии, но не са братя. За предприетия риск шефът им доложил на бреговия кризисен щаб, откъдето му казали, че не поемат отговорност за тази опасна ситуация.

А всъщност Герчев искал само да ги предупреди, че скъпите водолазни костюми, купени с валута по второ направление „ще отидат на кино“, тоест скъпото оборудване ще стане негодно и после да не му търсят отговорност . „Сърцето ми падна в гащите от страх, но трябваше да се атакува отвътре газьоленият танк и да се запушат цепнатините, подхранващи бушуващия пожар“, казва Герчев.

Огънят е потушен в 17.40 ч на следващия ден. Без нито една жертва сред огнеборци и спасители. По-късно пожарните служби от целия соцлагер ще дойдат на обучение във Варна, за да усвоят тънкостите на урока „Ерма“. Започва раздаването на награди и похвали и, както става обикновено, за тях се вреждат и не съвсем заслужили - хора, които са гледали драмата от брега и отстрани. Но признателна Варна е направила паметна плоча на генерал Илия Дончев, считан за човека, спасил града от чудовищна разруха. 41 години досега обаче не е зачетен героизмът на двамата някога млади водолази, вече пенсионери.

За това инициативна група от участници в събитията начело с кап. д. п. Никифор Герчев прави предложение до кмета на Варна да бъде поправен този пропуск за двамата мъже. Самият Герчев е бил награден след инцидента с орден на МВР „За заслуги към Държавната сигурност и обществен ред“, с което му направили мечешка услуга, защото едва ли не го изкарали агент на тайните служби, заради което още се ядосва.

Капитанът е сред наградените през 2007 г. за 30-годишнината от инцидента с почетен знак на кмета на Варна, но и тогава пропуснали двамата водолази. Пуснатото предложение за тях от миналото лято се изгубило по етажите на общинската администрация и Веселин и Пламен няма да бъдат почетени и за тази годишнина от драмата „Ерма“.

Двамата водолази ще бъдат наградени за Деня на града -15 август, вече сме направили предложение до Комисията по култура и до ОбС, който трябва да вземе решение , каза за „Труд“ зам.-кметът на Варна Коста Базитов.

На 23 юни всички живи участници се събират по традиция на паметната плоча на генерал Илия Дончев.

Не съм огорчен, че са ни забравили, „Бог високо, цар далеко“, бяхме хлапаци тогава с Пламен, дори не изпитвахме страх, пускайки се на педя от експлозиите, казва 65-годишният Веселин Димов. И двамата с Пламен са били водолази четвърт век.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България