Йоана Кирчева: Алчна съм за всякакви роли

Беше ми приятно да изиграя „момичето на татко“, казва звездата от сериала „Полицаите от края на града“

- Йоана, как реши да се включиш в трупата на Плевенския театър?

- Опашката от желаещи да работят в Плевенския театър е голяма, защото се е доказал като престижно място, в което един млад актьор може да натрупа опит, да работи с доказани професионалисти. През последните два сезона директорът Васил Василев покани много млади артисти в трупата, което допълнително допринася за разцвета му. Средата е много будна, изключително ценно е да съм там. Това е един смислен театър, правят се хубави постановки в най-различни жанрове, канят се режисьори дори от чужбина. Имах изключителен късмет да попадна в тази среда.

- Разкажи за ролите си там.

- В момента играя в две постановки. Едната е под режисурата на нашия уважаван директор Васил Василев и е от френския класик и драматург Пиер Маливо – „Островът на робите“. Много интересен спектакъл, подходящ за всякаква публика. Моята роля на Тризелин беше голямо предизвикателство. Тя е нещо като олицетворение на Съдбата, която може да дава или да отнема свобода. Не беше лесна роля, но това не означава, че не сме се забавлявали в нея. Другата ми роля е в „Рейс“ на Станислав Стратиев, режисирана от Здравко Митков. Там си партнираме с други много добри актьори и с Марта Вачкова и Тончо Токмакчиев. Играя акцента на пиесата – едно момиче, което е олицетворение на надеждата, и режисьорът много държеше на неподправеността й.

Впечатлена съм от плевенчани

личи си, че имат отношение към театъра и към културата изобщо, че са възпитани да ходят на театър.

- Какво ти даде контактът с преподавателите ти в НАТФИЗ Ивайло Христов и Малин Кръстев?

- Проф. Ивайло Христов е изключителен талант, има много фин и прецизен усет към театъра. Той събра изключителен клас, от който тепърва ще се чуват нови имена. Ние всички бяхме много шарени, няма един с един, който да си прилича по усещане, темперамент. Ивайло Христов ни накара да извадим от себе си смелост и мащабност. Научи ни колко е важно да работим с текста, драматургията или сценария и да бъде всичко разчетено точно и разшифровано; да бъде изваден смисълът на драматургията, което е основа на ролята. Малин Кръстев пък беше сред първите, запалили в мен искрата към театъра в неговата школа към Младежки театър „Николай Бинев“, той е "заразяващ" талант. В НАТФИЗ работих и с Мартин Киселов, син на Младен Киселов и внук на Милен Киселов, когото може да слушаш 8 часа без да мигнеш, богато ерудиран и мъдър.

- Съвременните актьори пеят и танцуват, ти как си с пластиката и музикалността?

- О, това е задължително, талантът никога не идва сам. Много е важно да се развиваш в много други аспекти. За да си млад актьор в България, трябва да отговаряш на все повече изисквания. Трябва непрекъснато да се ерудираш, да разширяваш диапазона си, да пееш, танцуваш и задължително – да си грамотен.

Не е вярно, че актьор може да бъде простият човек

Освен това не смятам, че е достатъчно да бъдеш такъв, какъвто си, защото много хора оправдават безделието си с това. Необходимо е да не спираш да надграждаш себе си. Аз дълги години рисувах, напоследък се опитвам да го съвместявам с работата си. Обичам да чета, напоследък не само пиеси.

- Как ти самата надграждаш себе си?

- Казват, че актьорската професия е ревнива, че изисква пълната ти отдаденост и внимание. Освен това изисква да имаш нещо специално, което да й дадеш, което да е уникално твое, и да вземе нещо неподправено от природата ти. Така че непрекъснато търся нови нива, на които да се преоткривам. Не мога да се откажа нито от рисуването, нито от спорта. Занимавам се и с това тялото ми да бъде способно да въдвори в себе си характера на ролята. Изисква се богата и висока физическа култура, за да може тялото ти да е свободно да се подчини на това, което трябва да направи спрямо текста и режисьора.

 

Д-р Тотко Найденов: Обезумяла Европа се самоунищожава

Учудвам се, че Меркел все още е на власт, изригва лекарят публицист

- Д-р Найденов, на 19 октомври, в Деня на св. Иван Рилски Чудотворец, българските лекари отбелязаха за поредна година съсловния си празник. Как ви хрумна идеята за създаването му?

- По времето на социализма лекарите бяха приравнени с теляците и бръснарите, шофьорите на линейки и санитарките (нищо против труда им!), всичките обявени за „здравни работници“ и членуващи в общ профсъюз. През септември 1994 г. предложих на тогавашните членове на УС на БЛС с председател д-р Димитър Игнатов най-после да скъсаме с този опротивял ни 7 април, "Ден на здравния работник", който ни бе наложен от ЦК на БКП през 1954 г., и да си създадем и отбелязваме само наш си професионално-съсловен празник. Датата, която посочих, бе 19 октомври, Деня на нашия най-велик български светец и небесен покровител на народа ни св. Иван Рилски Чудотворец. Идеята ми беше, че по сходство с него добрият лекар е най-стойностният член на обществото и негов земен покровител. А иначе на 7 април 1948 г. е създадена Световната здравна организация и ООН постановява рождената й дата да се отбелязва като Световен ден на здравето.

- Вие сте един от активните участници във фейсбук по въпросите на Истанбулската конвенция и въобще за бъдещето на Европа. Не сте ли черноглед в повече?

- В публицистиката си може и да съм грешил, да съм оповестявал неприемливи от широката публика мнения и ценности, но никога не съм бил фалшив - нагаждач и лицеприятен за всички. Защото живеем в изключително тревожно време, когато сме свидетели на преднамереното разбиване, стопяване и изчезване, вероятно (жестоко е дори да се изпише) на началото на края на българската нация и държава, както и на люлката на цивилизацията – Европа, която със самоубийствен неолиберален наивитет разтвори пазви и стана разграден двор и приют за ласкаво приютявани от нея примитивни джихадисти и престъпници. Те кроят, желаят, носят и ще причинят – само след 2-3 десетилетия! - гибелта й. Тяхното неудържимо страшно цунами, което самата обезумяла Баба Европа отприщи, вече я залива и скоро ще достигне до шията й, за да я отреже. Може ли да гледаме равнодушно този всеобщ крах, тази агония на Майка България и Стария континент?!

- Защо смятате, че Европа се самоунищожава?

- Европа е реално застрашена от самоунищожение посредством насърчаваното от самата нея бурно и неконтролируемо нашествие на чужди и нерядко враждебни на цивилизационните и изконни християнски ценности елементи. Също - сатанинската Истанбулска конвенция, откровено целяща – чрез своя Обяснителен доклад, коварно прикрит зад уж благовидните й цели за борба с насилието над жени – целенасочено престъпно извращаване на децата ни, унищожаване на семейството и изкривяване в хомосексуална насока на определената от Бога и Майката-природа полова същност на хората (откровено определен в този зловещ документ като... “борба със стереотипните роли на мъжа и жената”). Да добавим изтриването на историческата памет и родолюбието. Като се отнемат също религиозната, националната и половата определеност, тогава какво остава от човека? Едно покорно тревопасно, без зъби, без мисли и воля – освен за волско преживяне и преживяване. Целта на невидимите заклети врагове на православието и Европа (оттам – и на България), усърдно подпомагани и от техните собствени държавници, е ясна: затриването им!

- Това ли ви накара да напишете книгата „Обезумялата Европа“?

- За пръв път писах своя книга (а ги имам вече 45) с голяма душевна болка и отвращение, защото разкривах безброй зверства и низости, извършени от същества, които не заслужават определението “Човек” – което, според Горки, трябва да звучи гордо. Но престъпленията им трябва да се познават, за да не позволяваме те да се повтарят! Мъка изпитвам и от доброволното второ – и окончателно! – самоубийство на обезумялата Европа, и от бързото стопяване и неизбежно предстоящо изчезване на България от лицето на Земята. Но изнесох тези страшни и горчиви данни, за да живеят децата и внуците ни в мир и любов, за да ги има нашите отечества – България и Европа! И заради Човеколюбието, което стана мръсна дума, но без него те са обречени на унищожение.

 

* Моника Валериева се фука с нова любов по сутиен

* Искрен Пецов и Георги Христов на "Певец на годината"

* Госпожа Фазилeт става майка на Къванч Татлъту

* Американски писател подари разказ на нашата продуцентка Цвета Коева

* Дидо от "Д2" не яде месо от 7 години

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 24 ОКТОМВРИ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Новини