Явно номинацията на Иван Гешев за главен прокурор е стреснала сериозно родното задкулисие, щом и самия Иван Костов изпълзя в ефира и то, както сам твърди, след тежко заболяване. За да каже на цялото общество кое е право и кое криво (обществото трябва да е просветено), а и още някои свои размисли по злободневни теми. Така между другото, в удобно предоставеното му без опоненти ефирно време в отдавна превзетата от олигархично - соросоидното задкулисие телевизия бТВ.

Какво ни каза Иван Костов от телевизионния ефир. Каза ни, че НАП и прокуратурата били лоши – данъчните, защото го проверявали, а прокуратурата, защото вероятно щяла да го проверява. А той – Костов, бил толкова чист и спретнат, че чак му е обидно как лошата НАП му проверявала доходите. Защото Костов не е като другите български граждани, които данъчните могат да проверяват. Проверките срещу Костов били политически и ако недай си боже нещо бъде открито – някои друг скрит доход или неплатен данък, то това със сигурност е или поръчка или провокация. Заради наближаващите местни избори например. Какво се получава на практика. Ако българският гражданин Петко има данъчна ревизия и се окаже, че е спестил някой друг лев от данъци, никой няма да му предостави половин час ефирно време в национална телевизия, за да обяснява колко са лоши данъчните, но на гражданина Костов му се дава ефирно време. Да се жалва от данъчните и да им размахва пръст как точно трябва да постъпят, за да не „уронват“ повече престижа на институцията, а и да не загубят бъдещите съдебни дела в завладения от същото това олигархично задкулисие български съд. И ако първото ще ни вбеси – как си позволява да указва на данъчната администрация как трябва да решава, то последното може да мине за един добър и практичен съвет, защото Костов знае, че НАП ще загуби делата. Кой съдия от скандално известния и зависим „Съюз на съдиите в България“ ще осъди ментора си Костов – никой разбира се. Излиза, че което за нито един български гражданин не е позволено, е позволено на Иван Костов.

Няма да се спираме на сълзливата драматургия, как скромните „спестявания“ на Костов от 400 хиляди лева, които той с упорит труд е управлявал и множил през годините, сега били оспорени от данъчните. С тях той, скромният инвеститор, си бил купил 500 декара земя в Добруджа да добива шистов газ. Преди много време Елена Костова също заяви, че няма пари за хляб и мляко и „разплака“ състрадателната българска душа. Нищо, че забрави за милионите в „Сапио“ и във фондация „Бъдеще за България“. Драмата на семейство Костови, тези бедни народни хора, и тогава и сега е толкова истинска.

От интервюто разбрахме също, че всички, които говорили срещу прокуратурата, били считани за престъпници. Какво мракобесие в една иначе демократична държава. Парадокс, защото в нашата държава по-скоро всички обвинени в престъпления са считани за „жертви“ на системата и като такива обикалят от сутрин до вечер медиите да обясняват, че не са виновни. А иначе Костов, като основен рупор в говоренето срещу прокуратурата, бил против начина на функциониране и структурата на същата. Излиза, че менторът от Драгалевци е против Конституцията, защото функциите и структурата на прокуратурата са разписани в основния закон, приет от Велико народно събрание. Казано без заобикалки, никакво функциониране или структура не са му проблем на Костов. Проблем му е единствено евентуалното разследване на прокуратурата по данъчните му тегоби. И днес в телевизионното си интервю Костов превантивно размаха пръст на прокуратурата да си опича акъла, че ако му потърси отговорност – на него, създателя и ментора на ДСБ и „Да, България“, това щяло да бъде политически акт. А иначе Костов нямал нищо общо с политиката, бил просто един избирател. Като всички, само че не съвсем. И пак парадокс – хем си такъв, хем не съвсем. А какъв проблем имат обикновените хора с правата си, които прокуратурата уж била нарушавала, съвсем не стана ясно.

И накрая за капак се оказва, че разграбването на държавата в периода на Прехода било просто един мит, който Костов бил развенчал в станалата според него бестселър книга „Свидетелства за Прехода“. Стига бе, без майтап. Значи родените през шейсетте и седемдесетте години на миналия век, които помним добре годините на Прехода, сме живели в паралелен и илюзорен свят. Чак сега ни просветна. Ами да – всичко е само един мит, и българската икономика не бе приватизирана и разграбена на безценица и буквално нарязана за скрап, и сега цъфти, а българският народ просперира. Мит е, че „Кремиковци“ и „БГА Балкан“ бяха продадени за смешни суми („Кремиковци“ за 1 лев) и после умишлено фалирани. Че „Нефтохим“ бе продаден много под стойността на активите в предприятието, а после Костов опрости и 170 млн. лева дългове към държавата, че монополистът на каолинова суровина „Каолин“ премина в ръцете на разградския „приватизатор“ Иво Прокопиев за жълти стотинки, а и те бяха платени с компенсаторни записи. Че от приватизираните по време на управлението на Костов стотици предприятия днес няма и спомен – всичките са превърнати в руини, а близките до него „приватизатори“ сега са мултимилионери, притежават медии и финансират политически партии. Те са днешните олигарси. Че в държавната хазна вместо очакваните 30 млрд. лева от приватизационни продажби постъпиха едва 2 млрд. и че икономическият министър от кабинета „Костов“ получи скромното прозвище „Мистър 10 процента“. Да, явно всичко това е било само един мит. Ще отворим очи и реалността ще е друга. Да, ама не, както казваше покойния вече журналист Петко Бочаров. Разграбването на българската икономика и бандитската приватизация са факт, който не може да бъде заличен с една книга, в която главния виновник за грабежа разказва своята скалъпена и изкривена история. Факт е и друго – до момента няма потърсена отговорност за бандитския Преход и явно точно това плаши най- много Костов и олигархичния кръг около него. И затова впрягат всички сили срещу номинирания за главен прокурор Иван Гешев. Защото Гешев показва ежедневно, че може да действа, а не само да говори. И проблемът не е във функционирането или структурата на прокуратурата или в номинацията на Гешев, проблемът е в това, че виновниците за бандитския Преход виждат как делата им могат да бъдат осветени и извадени от забвението. Затова на тях работеща прокуратура не им трябва.