Но обстоятелствата по никакъв начин не са на твоя страна

Kитайците имали проклятие: „дано да живееш в интересни времена“! Разбирайте, в наш превод би било нещо в духа на: „бял ден да не видиш“. И за нас като народ и култура подобна формулировка би била достатъчна изчерпателна за духа на добрите пожелания, отправени към адресата – кратко, просто и ясно, какво да му цепиш басма?! Според някои трактовки китайското проклятие обаче има продължение: „и дано ти се случи всичко, за което мечтаеш“. Какво да ги правиш – и когато се псуват, мислят философски за ближния!

Но не към мистичния Ориент сме се загледали днес, а към не толкова далечния европейски северозапад, където с наближаването на крайните срокове по процеса на изваждането на Великобритания от ЕС, играта последните седмици взе че загрубя. Така де, условно казано. За да загрубее една игра, трябва и двата отбора да участват в мача. А тим „Брюксел“ след две години спортсменско тупкане на топката, в очакване от тим „Лондон“ поне да си облекат фланелките, пък ако ще да продължават да четат правилата, е още в летен отпуск.

Което не попречи на британците да си бият тъпаните и надуват зурните цял август. След като осъзнаха колко малко време всъщност им остава да измислят как да изглежда това, за което „мечтаят“ поне част от тях.

Първата версия на британското проектоспоразумение с Брюксел за отношенията след Брекзит, което министър-председателят Тереза Мей най-накрая успя да съчлени, бе публикувано през юли т. г. Две години след референдума, на който по-голямата част от партията й агитираше за излизането на Великобритания от ЕС, без конкретен план какво означава това. Предложението на Мей бе неприемливо за Брюксел, разбира се – най-краткия му разбор би бил – „искаме правата, и Ви оставаме задълженията“, по всички въпроси, касаещи членството в Единния пазар и Митническия съюз. Документът все още не дава никакви реални предложения за статута на границата между Ейре и Северна Ирландия и продължава с неясните дефиниции за правата на европейските граждани на Албиона, и респективно на британските в ЕС.

Но пък коства работата на двама от най-видните „Брекзитари“ в партията и правителството на Тереза Мей – досегашният външен министър и самоходен виц Борис Джонсън и неговият колега, главният преговарящ с ЕС Дейвид Дейвис. Видните лица на кампанията за излизането на Великобритания от съюза се обявиха за предадени от проектопредложението на Мей, два дни след като го бяха подписали наравно с колегите си. Вероятно, осъзнавайки, че така написана, колкото и абсурдна да е, това е единствената позиция в интерес на Великобритания, която Лондон може да защитава в преговорите с Брюксел за отношенията след Брекзит. И грам не се вписва в гръмките лозунги, с които поведоха кампанията на консерваторите за референдума през юни 2016 г.

Навремето, за да контрират друг британски политически клоун, Найджъл Фарадж, който набираше скорост с неговата „Партия на независимоста“ и не по-малко абсурдни лозунги, но и създаваше риск за подкопаване на устоите на торите във вековния двупартиен модел на Албиона. Мнозина виждаха в това и част от видимо по-широк план на Борис Джонсън, който да го доведе начело на партията на консерваторите и дори до премиерски пост, след оставката на Дейвид Камерън през 2016-а и последвалите предсрочни избори следваща година, на които Мей загуби мнозинството на торите в британския парламент.

Е, тази стратегия явно се сгромоляса. По-малко от месец след обявяването на първата британска позиция за след Брекзит, Джонсън и Дейвис са в глуха опозиция – нито те, нито някой от съпартийците им би искал в момента работата на Тереза Мей, камо ли да оспори поста й заради риска от предсрочни избори, идване на власт на опозиционните лейбъристи, втори референдум, спъване на Брекзит и въобще каша, катастрофа, блато.

В които отново да изгрее звездата на Найджъл Фарадж, който в края на миналата седмица обяви, че „се завръща в политиката“, защото британските граждани били „предадени“ от правителството на Тереза Мей в преговорите с Брюксел. Ако дотук и на Вас вече е спряло да ви звучи сериозно, не се косете, в цяла Европа е така!

Което надменните британци също вече осъзнават много добре – и затова, притиснати от времето, решиха да подходят по една добре изпитана и проверена метода, която от гледната точка на потомците на Вилхелм Завоевателя в исторически план винаги е работела в тяхна полза – шантаж. Тоест Лондон обяви преди дни готовността си да напусне ЕС в полунощ на 29 март 2019 г. без споразумение с Брюксел за живота отвъд следващия ден. Включително и що се отнася до постигнатите за вече една година преговори без посока временни договорености. И забележете - Мей заяви пред сънародниците си, че е принудена да предвиди тези мерки, защото Европа „не иска да отстъпи“ на гореспоменатите безочливи британски искания. Когато гледаш на света от върха на носа си, е така! Всеки здрав разум диктува, че от подобна ситуация, най-много ще пострадат гражданите на Великобритания, но какво разбирате вие от пропаганда?!

Албионът вече се готви за блокада – запасяване с лекарства, горива, вещи от първа необходимост и т. н. А вие си мислихте, че само руснаците не са сваляли каските от 1945-та насам.

Но пък дипломацията върви

Капитанът на тим „Брюксел“, главният европейски преговарящ за Брекзит Мишел Барние (на снимката вдясно), който вероятно насън вече може да декламира позициите на ЕС по всички нерешени от формалното начало на преговорите на 26 юни 2017 г. въпроси, от приличие се завъртя два пъти през Брюксел в почивния август, за да си стисне ръката с новия си британски партньор Доминик Рааб (смутено гледащият вляво). По отегчения му тон от съвместната пресконференция този вторник, стана ясно, че силовият ход на Тереза Мей от последните дни с обявената готовност да напусне ЕС „без сделка“, не му звучи като устойчива позиция за преговори.