Труд
Автор:
Кристиян Шкварек
Родната ми улица, в сърцето на столицата, едва на стотина метра от пилоните на НДК. С годините започнах да гледам на места, на които съм израснал и буквално обиколил няколко хиляди пъти, с други очи.
Живял съм в няколко европейски столици и големи градове, обиколил съм десетки други. Това да се намираш в самото сърце на европейска столица, но да се чувстваш като на село, в най-добрия смисъл на това, е уникално богатство. Улици, които са като със зелен купол, стари дувари и онези обрасли дворове, по които като деца си правихме "бази".
Да, чат-пат съм срещал подобни, симпатични, централни улички и квартали и в столиците на Западна Европа. В Брюксел, например.
Разликата, обаче, с тях е, че не минаваш по тъмно и не ходиш с жена под ръка, защото по ъглите стоят групички от по 5-6 араби - господарите на тези квартали, и ви гледат лошо. Там центровете са напълно изгубени от европееца.
Тук - все още, не ме е страх да пусна и дете само привечер да се прибере от "Мадарската" градина вкъщи, както правих аз.
С което смея да твърдя, че тези кварталчета в София са малки парчета идилия, каквато е на изчезване в целия континент, не само България. Чудесни, градски "селца", в които не е проникнала нито модерността на новите квартали, нито опасността на новите демографии.
Моля се да оцелеят достатъчно дълго, че и моите деца да отраснат в тях, защото винаги ще съм благодарен на родителите ми, че ми дадоха тази привилегия.
*Заглавието е на редакцията
