Колко струва да те спасят в планината?

Спасителите от Планинската спасителна служба - Банско в действие.

Застраховката е 30-40 лв. на година, но малцина я правят

Двойно се е увеличил потокът туристи през лятото в хижите на Банско и Разлог

Да изпадне в беда в планината може да се случи на всеки. Никой не е застрахован от инциденти, но туристите и планинарите свикнаха някак си с мисълта, че стане ли трудно, идват спасителите. Просто е, звъниш, търсиш помощ и едни яки и смели мъже те вадят от бедата. В повечето случаи обаче не се замисляме, че всичко има своята цена.

Усилията на спасители и кучета в акция не са безплатни, въпреки че те са призвани да спасяват животи и никога не биха оставили човек без помощ. Но в последните години опита на планинските спасители показва, че българинът има доста ниска застрахователна култура и има закони и правила, които трябва да се спазват. Масово туристите поемат към планини и върхове, екипират се, но забравят да си направят планинската застраховка. А когато го спасиш и му кажеш, че трябва да плати, в повечето случаи спасителите срещат зейнали уста.

Последният подобен инцидент в планината, при който бе спасен 75-годишен мъж, завърши с неговото бягство и ругатни, вместо да благодари на спасителите си.

Беда застигнала двама мъже на 75 и на 65 години. Те се объркали и загубили в Пирин. Звъннали и поискали помощ от ПСС. Дали някакво описание, че се намират в района на Спано поле и после изчезнала мобилната връзка с тях.

Два дни десетки спасители и кучета бродят из планината, за да спасят мъжете.

Откриват 75-годишния Л.З., който за да не плаща проведената акция става агресивен. Псува, вика и ругае спасителите, след което буквално си плюл на петите и избягал от тях.

„Не е за вярване, този човек просто стана за смях, но огорчи колегите, които положиха огромни усилия, коментираха спасителите от Банско.

Нещо повече, на другия турист му станало лошо, а приятеля му го изоставил.

При такива акции, спасителите признават, че се прибират в базата със смесени чувства. Уморени и доволни, че са приключили успешно една издирвателна и спасителна операция и удивени от човешката природа.

Около 700 лева струва спасителната акция в първите 24 часа и по 40 лева на час във втория ден.

А планинската застраховка е 30-40 лева на година. Цената е нищожна спрямо ресурса, който влагат спасителите.

Големи са разходите за обучението и последващата квалификация на спасителите, за поддържането на постоянната готовност на отрядите, постовете и съоръженията, за материално-техническата база, за защитната екипировка и съоръжения, за медицинските, техническите и енергийните консумативи.

ПСС не е на бюджетна издръжка, а се подпомага, доколкото е възможно, от държавата чрез БЧК, поради което средствата са крайно ограничени и недостатъчни. Затова и спасителните отряди разчитат на собствени приходи, за да ги има. С приходите от оказана помощ се покриват част от направените разходи по спасителните действия.

Малцина може би знаят, че спасителите не са на заплата, те дават безвъзмездно своя труд при спасителните акции в планината. Но всяко действие, всяка спасителна операция има своите разходи (предварителна готовност, консумативи, горива, обучение и т.н.) и пострадалият, който предизвиква тези действия, следва да поеме и разходите по тях. ПСС оказва долекарска помощ на мястото на нещастието, обикновено при сложни теренни и метеорологични условия, някъде високо в планината, след което извършва транспорт със специализирани спасителни съоръжения и предава пострадалия там, където се извършва медицинска спешна помощ.

От Планинската спасителна служба ни обясняват още, че на пазара се предлага отдавна и планинска здравна застраховка. Това е една добра алтернатива на директното разплащане и всеки, който практикува планински спортове и туризъм – застраховка на стойност около 30 лева на година покрива разходи до 1000 лв , като за сравнение, при нещастен случай на ски-писта, за спасителната работа (400 лв.) и транспорта (160 лв.) се заплаща общо 560 лв.

Планинската здравна осигуровка отдавна е влязла в практиката на жителите на планинските държави, летуващите по планините. Там е немислимо да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм и да нямаш планинска застраховка. Това внася сигурност, а освен това е и икономически изгодно, защото ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции, казват още от ПСС (виж таблицата).

Тази година почти двойно се е увеличил броят на туристите, които посещават през лятото хижите в планинските райони на Разлог и Банско. Според собствениците на хижи в Пирин, десетки организирани групи от Англия, Германия и Румъния още преди 2 месеца са направили резервации за месец август в планинските туристически комплекси. Най-предпочитани са маршрутите в района на хижа "Вихрен", заслон "Кончето" , "Джамджиев ръб" и връх "Вихрен".

А ето и най-важните правила, които туристите трябва да знаят преди да поемат към планината.

Планирайте преди да тръгнете!

Проучете внимателно маршрута!

Съобразете екипировката, опита си и възможностите си спрямо маршрута.

Проверете метеорологичната прогноза преди да тръгнете.

Научете основни похвати за оказване на първа помощ!

Ходенето сам в планината води до сериозни рискове!

Пестете батерията на телефона си.

Преди да тръгнете, информирайте някого за Вашия маршрут.

Качете на телефона си мобилното приложение на ПСС!

Вземете сладки храни, които бързо възстановяват енергията.

При топло време обезводняването е сериозен проблем. Носете вода!

Независимо от условията, носете свирка, челник, резервни батерии.

При нужда от помощ запазете спокойствие!

Ако имате сериозен проблем, подайте сигнал за помощ на тел. 112 и изпратете SMS с вашите координати чрез мобилното приложение на ПСС.

Направете си планинска застраховка!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи