Кремъл предаде всичко, което можеше

Михаил Горбачов днес е обвиняван в преднамерена „работа за Запада“, а други настояват, че той просто е направил грешки.

През 1989 г. е пикът на разпадането на Източния блок и крахът на биполярния свят

На 9 февруари 1990 г. Джеймс Бейкър обеща, че силите на НАТО няма да се преместят на Изток

Днес е модерно да се правят „кухненски анализи“ за „грешките“ на Сталин, направени от него по въпросите на международната политика в навечерието на Втората световна война. Ако се вярва на някои псевдостратези, публикували есетата си във фейсбук или под формата на малки книжки, то в края на 30-те години на миналия век, ако те бяха в Кремъл вместо „тиранина“, нямаше да обидят „малката Финландия“, а щяха да „разгромят Германия“ още в началото.

На практика, както през 1939-а, така и през 1941 г., положението в СССР беше, меко казано, трудно. Въпреки огромния темп на растеж на БВП и на промишленото производство (до 6,3% и 16% годишно), СССР, първо, все още няма решаващо икономическо и военно предимство пред потенциалните си противници и, второ, Москва имаше само няколко стабилни международни партньори. Освен това през 1938 г., благодарение на действията на нацистите и тяхното насърчаване от страна на „западните демокрации“ пада Чехословакия, а през 1939-а и републиканска Испания. Коминтернът беше най-мощният международен ресурс на СССР, но той предоставяше предимно „неформални“ възможности.

Йосиф Сталин бе наясно, че при най-малкия повод върху Съветския съюз ще бъде атакуван от съюза на фашистите с „демокрациите“. В тези условия той трябваше да покаже чудесата на политическата гъвкавост и да хване всяка възможност, за да отклони „стартовата позиция“ на потенциалния враг колкото е възможно повече. И за да не даде на никого причина за агресия, той прави това за сметка на земите, които преди това са били част от Русия. С голяма степен на вероятност, ако Карелия, Прибалтика, Бесарабия, Западна Украйна и Западна Беларус не бяха включени в СССР през 1939-1940, Москва нямаше да оцелее през 1941 година. В крайна сметка, ако нацистите започнаха своята офанзива близо до Ленинград, Минск и Одеса, те щяха да са до стените на съветската столица много по-рано. И съответно изходът от войната би бил напълно различен.

Но дори и с преноса на границите рисковете през 1941 г. бяха огромни. Сталин беше наясно с това и направи необходимите изводи. Макар че постигна ситуационен съюз с Великобритания и САЩ, той знаеше за нестабилността на подобно сътрудничество. И затова положи всички усилия да гарантира, че СССР ще получи надеждни постоянни съюзници и ще отдалечи евентуални агресори колкото е възможно по-далече от границите. Стотици хиляди съветски войници, платиха за това с живота си и загинаха през 1944-1945 извън границите на Съветския съюз.

Като се oтчете фактът, че всички по света бяха наясно с ролята на СССР за победата на нацизма, а комунистическите идеи изглеждаха много привлекателни за обикновените хора, след падането на Берлин и капитулацията на Япония за западните страни стана важно да демонизират Съветския съюз. И затова Западът премина в настъпление и обяви студена война, създавайки НАТО, стартирайки „плана на Маршал“ и разгръщайки тайната саботажна мрежа в Европа, известна като плана „Гладио“.

Както е планирал Сталин, между СССР и Запада възниква мощен буфер от социалистически и неутрални държави. Западът обаче не приема покоя, защото левите идеи проникват в страните от Третия свят. Ръстът на тяхната популярност изигра огромна роля за разпадането на колониалната система и застраши неоколониалната система, която бе един от ключовете за икономическото благополучие на САЩ и Европа. Затова западните разузнавателни агенции правят отчаяни опити да нарушат стабилността на социалистическия лагер и заставиха съветската власт да мисли за сигурността на собствените си граници, а не за подкрепа на националноосвободителните движения на други континенти. Съответно, зад безредиците и активизирането на „опозицията“ в страните от соцлагера, очевидно „стърчат“ ушите на западните специални служби.

Москва естествено не позволява никаква тайна или явна намеса на Запада в делата на европейските си съюзници. За Запада това беше сигнал за умереност, а за политическите елити на социалистическите страни е гаранция за подкрепа и сигурност от Москва. И наистина до средата на 80-те години всякакви опити да се провокират мащабни конфликти в държавите от Източния блок завършват с нищо.

Но всичко започва да се променя с идването на Горбачов на власт в СССР. Истинските мотиви за действията на новия генерален секретар и членовете на неговия екип са спорни. Авторите на някои изследвания го обвиняват в преднамерена „работа за Запада“, а други - в грешки. В Съветския съюз стартира процес на отдалечаване от това, което на Запад условно се нарича „Доктрината Брежнев“. И накрая, „брежневската“ политика е изоставена през втората половина на 1989-а.

И тогава в страните от соцлагера започват да настъпват мистериозни промени. През 1987 година 58% от чехословашката младеж подкрепя социалистическия модела на развитие, а 29% го осъждат, но вече през 1989-а ситуацията се сменя огледално (60% го осъждат, и само 29% го подкрепят). В това време в страната не се наблюдава остра социално-икономическа криза.

Всъщност западните правителствени и специални служби осъзнават, че няма кой да ги „чукне по носа“ и преминават към агресивни форми на влияние върху европейските социалистически страни. През 1989 г. под натиска на уличните или прозападните сили се извършват „революциите“ в редиците на властите в Полша, Германската демократична република, Унгария, Чехословакия, България и Румъния.

Освен това положението на населението далече не е толкова еднозначно, колкото го показват западните политолози. Например в България на свободните избори през 1990-а социалистите взеха повече от половината от местата в парламента. Но прозападната опозиция успя да привлече подкрепата на населението в големите градове и просто извърши „пълзящ преврат“, провокирайки криза. Властите на част от социалистическите страни се опитаха да получат подкрепа от съветското ръководство, но то замълча, и унищожи със саботаж завоюваното през 1945-а с много кръв.

В началото на 1990 г. Западът разигра последната сцена на своята грандиозна измама. През януари 1990-а вицеканцлерът и министър на външните работи на Германия Ханс-Дитрих Геншер озвучи идеята за отказа от разширяване на НАТО на изток. На 9 февруари държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър по време на среща със съветския министър на външните работи Едуард Шеварнадзе заяви, че САЩ се стремят да обединят Германия, като обеща „железни гаранции, че юрисдикцията или силите на НАТО няма да се преместят на изток“. По-късно същия ден той даде подобни гаранции на Михаил Горбачов. Гаранциите потвърди и заместник-съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Робърт Гейтс. На 10 февруари канцлерът Хелмут Кол направи подобни уверения. Но много скоро във Вашингтон и Берлин забравиха за своите гаранции. СССР практически едностранно се отказа от най-важния компонент от своята сигурност и беше брутално измамен.

По-късно държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт коментира обещанията на Вашингтон за „неразширяването на НАТО“ с откровен сарказъм. „Само си представете, ако НАТО не се бе разширило: всичко това щеше да бъде „ничия земя“, цитира я „ Гласът на Америка“.

Така в резултат на събитията от 1989-1990 се променя режима в Полша, Чехословакия, Унгария, България и Румъния, а ГДР изчезна. Стартира процесът на разпада на СССР. И само комунистически Китай, който използва сила срещу участниците в антиправителствените бунтове през 1989 г., направи рязък скок в своето развитие.

Загубите на СССР, преки и косвени, са колосални. Страната загуби своята геополитическа стабилност и сигурност. Западът почти без нищо получи държави с развита инфраструктура и рязко наближи границите на СССР (а след това и на Русия). Какво е това, ако не най-сериозната измама в човешката история?

Но затова пък Западът даде прекрасен урок за това колко струват неговите думи и гаранции.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения