Ритуалите са свързани с древния култ към слънцето

Костенурката помага на билкарите

Българското общество в миналото е било земеделско, затова народният календар не е просто низ от дати, а е по-скоро условна рамка на определени празници, свързани с природни явления и със сезонният ритъм в отглеждането на селскостопанските култури и животни. Това търновският етнолог д-р Илия Вълев каза в навечерието на Еньовден - празника на билкарите и лечителите.

“Еньовден е на 24 юни, той маркира повратен момент в годишния цикъл. Това е най-силният период на природата, нейният разцвет, след който тя постепенно залинява през есента и умира през зимата, за да се възроди и отново през пролетта”, казва д-р Вълев.

Той пояснява, че старите обичаи, изпълнявани на Еньовден, отразяват връзката на празника с началото на астрономическото лято. В този период денят е най-дълъг, нощта най-кратка, а високите дневни температури и засушаванията са чести явления.

Еньовден е наричан още Яновден, Свети Иван Летни или Свети Иван Бильобер.

“Според църковния календар на този ден се отбелязва и рождението на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Йоан Предтеча e син на праведните Захарий и Елисавета от град Хеврон. И двамата са в много напреднала възраст, когато архангел Гавраил им известява, че техните молитви са чути и те скоро ще бъдат дарени с дългоочакваната от тях рожба. Елисавета е леля на Света Богородица. Заради напредналата й възраст никой не вярва, че може да забременее. Свети Йоан Предтеча е роден 6 месеца преди Иисус Христос. Той не само проповядва покаянието и идването на Спасителя, но е удостоен и лично да Го кръсти във водите на река Йордан, за да “се изпълни всяка правда” , припомня библейските послания етнологът.

Еньовден се почита много и днес, както и в миналото. На този ден в цялата страна се възраждат забравени и дори отмрели традиции и вярвания.

“Редица обреди, изпълнявани в миналото за Еньовден, се свързват с древния култ към Слънцето. Дедите ни са изпълнявали ритуали с посрещане на изгрева и гадаене по сянката на човека за здраве и живот през годината. Известни са действия, като окъпване в реките и езерата с вяра, че в тях, преди да изгрее, се е изкъпало слънцето и по този начин водата е придобила целебна сила. Характерно е било паленето на огньове, които в народните представи се явяват като проекция на небесната топлина и светлина”, разказва д-р Илия Вълев.

Изследователят допълва, че както за Гергьовден, така и за Еньовден, е било характерно обредното търкаляне в сутрешната роса за здраве.

“Нощта срещу Еньовден се смята за най-благоприятния момент за правене на различни магии и заклинания, а също и за кражби на реколта и добитък. В миналото през тази нощ жени бродници обикаляли по чуждите ниви, където, съблечени голи, извършвали различни магически действия за обиране на плода. Влачели престилка над житните класове, като по този начин обирали росата върху тях, за да я изцедят по-късно в техните ниви. Откъсвали снопче с нечетен брой житни стебла от чуждата нива и изговаряйки различни заклинания, ги занасяли на своята. Възсядали кросното от тъкачен стан, с което обикаляли  чуждата нива. После откъсвали т.нар. Царе - едри житни стебла с по два класа. Вярвало се, че в тях се крие плодородието и силата на нивата, затова ги прехвърли на своя земя”, обяснява етнологът.

Той разказва и за атрактивния обичай, наречен Еньова буля, който се среща в Тракия, Родопите и Странджа. Пренесен е от преселници тракийци и в някои селища в Североизточна България и Добруджа.

“Названието му идва от основното обредно лице в него, което е 4-, 5-годишно момиче. То се избира съобразно местната традиция – да е сираче, изтърсак, дете от първо венчило на живи родители или пък болнаво. Еньовата буля се облича с булченски дрехи, с червено було и украси на главата. Тя е боса, както и останалите участници в обичая, които са моми и я пазят да не стъпи на земята”, обяснява Вълев. Той описва двата обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на момини китки.

“Обхождането става сутринта на празника, като по пътя всички моми се изреждат да носят Еньовата буля. През цялото време групата пее специални песни с мотиви за плодородие или женитба, а основното обредно лице, носено на рамене, мята ръцете си в дългите ръкави на ризата. На места към Еньовата буля се отправят въпроси за предстоящата реколта и нейните случайни отговори се приемат за предсказания. След като приключи обиколката на селото и нивите, групата с Еньовата буля се връща в къщата, от която шествието е тръгнало. Там се прави напяване на китки, което наподобява обичая “Ладуване”. Еньовата буля вади една по една китките, а момите припяват кратки песни “припевки”, по чието съдържание момите гадаят за бъдещия съпруг на всяка от тях. Обичаят приключва с измиване лицето на Еньовата буля, както и на всички моми с за здраве и плодородие”, казва д-р Вълев. Според него са особено интересни рационалните и ирационални вярвания в силата на билките.

“Вярва се, че в нощта срещу Еньовден различните билки и треви придобиват най-голяма лечебна сила, която отслабва с изгрева на слънцето. Ето защо в миналото, а и днес, в много ранни зори млади и стари билкари тръгват по полето и горите да берат лековити растения. Събраните в този ден билки са най-различни, но между тях е най-важно еньовчето. От него се увиват еньовски венци и китки. Еньовският венец е голям, колкото да се провре човек през него. Той се увива на зелена черничева, ябълкова или крушова пръчка, като се връзва с червен конец. Вярва се, че билките на венеца трябва да са 77 и половина, колкото са болестите и когато се провре човек през него, те няма да го закачат през годината”, разяснява д-р Вълев.

Той подчертава, че Еньовските китки са малки цветни букетчета – толкова на брой, колкото са членовете на семейството. Наричат ги и ги оставят през нощта навън под стрехата или на покрива. Сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаят за здравето на този, на когото е наречена.

Еньовските китки и венци се пазят през цялата година, а билките в тях се използват за лекарство.

“Вярва се, че за всички болести, които са седемдесет и седем и половина, има лек, скрит в уханните треви. Има лек дори и за половинката болест, тоест за незнайната, на съвременен език казано – недиагностицираната. Врачки и баячки заграждали с малък плет определено пространство на поляната. В заграденото пускали костенурка. Наблюдавали от коя тревичка или билка ще отхапе тя първо и точно нея наричали за лекарство на незнайната болест”, споделя д-р Илия Вълев.

На Еньовден се правели и заклинания за любов. За да бъде залюбена и харесвана, всяка мома срещу Еньовден, си свивала венче от седем “момини” билки – бяло еньовче, божур, седефче, невен, здравец, ружа и босилек.

За да “подсили” венчето, тя увивала в него и т.нар. любовни билки – омайниче, лепка и повет - да се омайват, лепят и усукват момците около нея.