Да преплупаваш Ламанша не е нещо необичайно. Почти 2000 ентусиасти са покорили пролива между Франция и Англия. А през 2007-а Петър Стойчев преодоля необичайното трасе от 38,43 км и го направи със световен рекорд - 6:57,50 ч, като стана първия в историята, паднал под 7 часа.

Българинът обаче е от многото професионални спортисти, подложили се на подобно изпитание. Зад гърба си той има и злато от световното на 25 км в Шанхай 2011, многократен носител е и на световната купа по плувен маратон.

Преди дни обаче 32-годишната рускиня стана едва четвъртата жена, покорила протока. Необичайното при нея, е че е любителка. А постижението й доказва, че няма граница за човешките възможности. Едва на 19 години Татяна Квасова се е научила да плува и то в сибирските езера. Детската й мечта била да преодолее Ламанша, но едва преди три години тръгва да я сбъдва. И сама събира пари за тренировка. А когато се премества от родния си град Новокузнецк, за да следва в университета в Челябинск, тогава научала и за различните стилове в плуването. После се свързва с отбора „Шри Чинмой“, който се занимава с маратонските инициативи. И така приказката за Татяна започва.

„Влюбих се в Ламанша още от първия път, когато го видях - признава Квасова. - Чувствах, сякаш можех да живея там, все едно е мой дом.“

И признава, че студът изобщо не я изплашил. Все пак е сибирячка. Но се наложило да прави специална подготовка, за да понесе температурите от 15-18 градуса на водата и скоростта на течението, което може да достигне до 3 км/ч.

„Цяла година вземах леден душ и ходих зимата с тениска и сандали, а минувачите ме мислеха за луда – разказва с усмивка момичето. - Освен това трябваше да натрупам килограми. Започнах да ям тлъсто, сладко, макарони с масло всеки ден. Когато плуваш дълги дистанции, само с една тренировка всичко това се стопява автоматично.“

Квасова признава, че е очаквала да мине дистанцията за 20 часа без прекъсване. И дори е тренирала за това, като е бягала маратон 13 часа и плувала 25 км в басейна. Почти за толкова Татяна преодолява пролива – 20 часа и 13 минути.

„За да преплуваш Ламанша 80 процента ти е в главата, останалото е физика - казва сибирячката. - Както се настроиш, така и ще преодолееш дистанцията. Научих се, докато съм във водата да медитирам и това много ми помогна.“

На финала Квасова излиза от водата спокойна, макар че краката й се огъват. А когато сяда в съпровождащата я лодка е обхваната от ужас. Наоколо гъмжи от медузи, тюлени и делфини, от които Татяна се бои до смърт.

„Едва накрая разбрах, че тези водни обитатели са ме съпровождали по цялото трасе – разказва момичето. - Кошмар. Бях се намазала със специална животинска мазнина. Явно ме бяха взели от своята порода и не ме докоснаха изобщо.“

Сега мечтата на момичето от Сибир е да се научи да плува професионално и да може да развива висока скорост във водата. Едва после ще мисли за други стартове.